Кърт Вонегът
Котешка люлка (20)

20. Лед-9

— Има няколко начина — каза д-р Брийд, — по които дадени течности могат да кристализират, т.е. да замръзнат, няколко начина, по които техните атоми могат да се подредят и да останат в определен, твърд строеж.

И като размаха покритите си с кафяви петна ръце, старецът ми даде пример: има няколко начина, по които могат да се подредят снарядите в оръжейната; има няколко начина да се наредят портокалите в щайгата.

— Същото става и с атомите в кристалите; едно и също вещество при различен кристален строеж може да има съвършено различни физически свойства.

Той ми разправи за една фабрика, където получавали големи кристали от етилен-диаминов тартарат. Кристалите използвали в някакви си производствени процеси. Обаче един ден открили, че кристалите вече не притежават желаните свойства. Атомите били започнали да се подреждат — т.е. да замръзват по друг начин. Течността, която кристализирала, не се била променила. Но кристалите, които се образували, вече не били годни за нищо.

Как станало това, не се знае. Теоретически обаче злодеят причинител бил, както каза д-р Брийд, един зародиш. Като казваше зародиш, той имаше предвид някакво мъничко зрънце, притежаващо нежелателен кристален строеж. Това зрънце, дошло бог знай откъде, научило атомите да се подреждат и да кристализират, да замръзват по нов начин.

— Сега представете си пак снарядите или портокалите — предложи д-р Брийд. И ми помогна да си представя как изглежда най-долният ред на снарядите или портокалите и как в зависимост от това се подреждат и замръзват останалите редове.

— Най-долният ред е зародишът, който ще определи поведението на всеки следващ снаряд или портокал дори ако те са безброй. И сега представете си — изгрухтя д-р Брийд с голямо удоволствие, — че съществуват най-различни начини, по които водата може да кристализира, може да замръзва. Представете си, че ледът, по който се пързаляме с кънки или слагаме в питието — да го наречем „лед-1“, — е само един от многото видове лед. Представете си, че на Земята водата винаги замръзва само във формата на лед едно, тъй като липсва зародиш, който да я научи да замръзва като лед-2, лед-3, лед-4… И представете си — той отново удари с юмрук по бюрото, — представете си, че има една форма, която ще наречем „лед-9“, кристал, твърд като това бюро, с точка на топене, да кажем, сто градуса по Фаренхайт, или, още по-добре, с точка на топене сто и трийсет градуса.

— Така. Дотук ви разбирам — казах аз.

Д-р Брийд бе прекъснат от шепот в стаята на секретарката, шепот висок и многозначителен. Там се бяха събрали машинописките.

Момичетата се готвеха да пеят.

И наистина запяха, когато д-р Брийд и аз влязохме при тях. Бяха стотина и всяка се беше облякла като хористка, т.е. всяка си беше сложила бяла книжна якичка, закрепена с кламер. Пяха прекрасно.

Бях изненадан и сантиментално размекнат. Винаги ме трогва това съкровище, към което рядко се връщаме, сладката моминска песен.

Момичетата пяха „О, Витлеемски край“. Няма да забравя как изразително изпяха стиха:

„Надеждите и страховете на всички времена изживяваме сега.“