Кърт Вонегът
Котешка люлка (4)

4. Неуверено кръстосване на мустачките

Така или иначе, смятам да включа в тази книга колкото е възможно повече хора от своя карас и освен това имам намерение да проуча всичко, което може да ми даде поне някаква идея накъде вървим всички ние, хората на Земята.

Не възнамерявах да правя от тази книга трактат върху бокононизма. Но по бокононистки бих искал да ви предупредя: първото изречение в „Книгите на Боконон“ гласи:

„Всички истини, които ще ви кажа, са безсрамни лъжи.“

А ето и моето бокононистично предупреждение:

Който не е в състояние да разбере как една полезна религия може да се гради върху лъжи, няма да разбере и тази книга.

Тъй да бъде.

Сега да ви кажа за моя карас.

Дума да няма, че в него влизат трите деца на д-р Филикс Хоуникър, един от „бащите“ на първата атомна бомба. Без съмнение и д-р Хоуникър е бил член на моя карас, макар че е умрял преди моите синукас, т.е. крехките мустачки на моя живот, да започнат да се преплитат с тези на децата му.

Първият от наследниците му, когото докоснаха моите синукас, бе Нютън Хоуникър, най-малкият от трите деца и втори син в семейството. В един брой от списанието на моя университетски випуск, „Делта Ипсилон“ прочетох, че Нютън Хоуникър, синът на носителя на Нобеловата награда за физика Хоуникър, е записан като член на „братството“, към което принадлежах и аз — братството на завършилите Корнелския университет.

Тогава написах на Нют следното писмо:

„Уважаеми г-н Хоуникър,

или може би трябва да кажа «Драги брате Хоуникър»?

Аз съм от «Делта Ипсилон» на Корнел, изкарвам си хляба, като пиша за разни издателства. Сега събирам материал за книга върху първата атомна бомба. В тази книга ще се занимавам стриктно със събитията от 6 август 1945 г. — деня, в който хвърлиха бомбата върху Хирошима.

Понеже Вашият баща по общо признание е един от главните създатели на бомбата, бих Ви бил много благодарен, ако ми разкажете нещо интересно, например какво се е случило в бащиния Ви дом в деня, в който бе хвърлена бомбата.

Със съжаление трябва да призная, че за Вашето знаменито семейство знам по-малко, отколкото би трябвало, така че не съм наясно имате ли братя и сестри. Ако имате, много бих искал да получа адресите им, за да се обърна към тях със същата молба.

Разбирам, че сте били много малък, когато са хвърлили бомбата, но за мен това е добре дошло. Възнамерявам в книгата си да наблегна върху човешката страна на бомбата, а не върху техническата, така че спомените, които би ми разказало за този ден «бебето на семейството», ако ме извините за тези думи, чудесно биха ми влезли в работа.

Не се безпокойте за формата или стила. Оставете това на мен, просто ми дайте главните факти.

Разбира се, ще Ви изпратя за одобрение окончателния вариант, преди да го дам за печат.

С братски поздрав…“