Кърт Вонегът
Котешка люлка (60)

60. Страна, лишена от всичко

От птичи поглед островът изглеждаше удивително правилен четириъгълник. Сред морските вълни стърчаха жестоки и безполезни каменни игли. Те опасваха острова.

На южния край на острова се виждаше пристанищният град Боливар.

Това беше единственият град на острова.

Този град беше столицата.

Градът беше построен върху блатисто плато. Пистите на летището на Боливар — „Монсано“, слизаха към брега.

На север от Боливар стръмно се издигаха планини, затиснали под тежките си гърбици останалата част на острова. Това бяха планините Сангре де Кристо. На мен те ми приличаха на свине пред копаня.

Боливар беше най-новото от поредицата имена на града: Кас-ма-кас-та, Санта Мария, Сен Луис, Сейнт Джордж и Порт Глори. В 1922 г. Джонсън и Маккейб го нарекли Боливар в чест на Симон Боливар, големия идеалист и герой на Латинска Америка.

Когато Джонсън и Маккейб дошли в града, той бил построен от плетеница от клонки, от щайги, ламарина и кал, над катакомбите на щастливи просяци, катакомби с воняща каша от тиня, помия и слуз.

Когато аз дойдох в града, той си беше същият — само дето по крайбрежието се мяркаше лъжливото лице на архитектурните фасади.

Джонсън и Маккейб не успели да измъкнат хората от мизерията и калта.

Не успял и „Папа“ Монсано.

И няма човек, който би успял, защото земята в Сан Лоренсо е толкова безплодна, колкото в Сахара или на Северния полюс.

И в същото време островът е по-гъсто населен даже от Индия или от Китай: по четиристотин и петдесет човека на всяка квадратна миля, където дори няма условия за живот.

„Реорганизирайки острова, двамата идеалисти Джонсън и Маккейб съобщиха, че общият доход на острова ще бъде разпределен между всички пълнолетни хора по равно — пише Филип Касъл. — Те опитаха да изпълнят обещанието си един-единствен път. На всеки жител се паднаха между шест и седем долара.“