Анна Тод
След падането (98)

Глава деветдесет и седем
Теса

Ръцете му са все още увити в тази груба черна лента, но ги усещам така меки и нежни около тялото си.

— Надявам се да не съм те изморил — изрича, усмихва се и прокарва длани по скулите ми.

— Не.

По-голямата част от напрежението у мен като че ли поотмина благодарение на умелите му пръсти, но другата, по-животинска част иска още, иска силно… желанието боли. Както винаги е било.

— Нямаш нищо против, нали? Искам да кажа… настояваше за лично пространство… а това не е точно даване на лично пространство.

Ръцете му ме обгръщат и двамата колебливо стоим до леглото.

— Да, имаме нужда от лично пространство, но в момента не искам дистанция между нас — казвам.

Знам, че на Хардин никак не му звучи логично, защото и аз самата не виждам никаква логика, когато присъствието му пълни стаята и се излива в мен през порите на кожата ми.

— И аз искам друго — казва задъхано той и заравя глава в шията ми. — Това е единственото добро нещо за нас: да бъдем близо един до друг — прошепва, ръцете му ме обгръщат по-плътно и той ме повежда към леглото, докато устните му леко засмукват кожата на шията ми. Усещам ерекцията му до крака си. Готов е да го направим пак. Аз също.

— Толкова много ми липсваше… Липсваше ми тялото ти — дъхът му свисти между зъбите.

Ръцете му се плъзгат под тънката материя на тениската ми и я издърпват нагоре. Опашката ми се закачва за деколтето, но той нежно я освобождава, внимателно маха ластика и пуска косата ми. Тя се разпилява на матрака около лицето ми. Устните му нежно докосват челото ми. Настроението му се е променило. В спортната зала беше като животно, секси, гладен, готов да ме разкъса, но сега я моят Хардин. Нежният и внимателен мъж, скрит зад грубата фасада.

— Усещам пулса ти, тялото ти пулсира — изрича. Тазът му е на сантиметри от моя, пръстът му е върху вената на шията ми, където може да усети ударите на сърцето ми. — И пулсът ти се ускорява, обезумява, когато те докосна. Особено тук… — добавя. Свободната му ръка се плъзга по корема към ластика на пижамата ми. — Винаги си готова за мен.

Пръстът му се движи между краката ми и кожата ми пламва. Гори силно, стабилно, пламъкът набира скорост. Не е експлозия, да, но е много по-опасно и опустошително.

После маха ръката си и опира пръсти в устните си.

— Толкова сладка…

Езикът му бавно плъзва навън и се върти около върха на пръста му. Хардин винаги знае какво ми причинява. Знае как ми действат мръсните му думи и какво желание подклаждат. Знае много добре как да ме накара да горя от копнеж.

Изгарям отвътре.