Филип Рийв
Дяволски устройства (6)

6.
Създаваме нов свят

Доктор Зироу приемаше работата си много сериозно. Често оставаше до късно нощем, дълго след като Фабриката за преследвачи опустееше и утихнеше. Пъргавите й пръсти бърникаха в гърдите или в отворения мозък на Шрайк. Тя му говореше, докато работеше, и запознаваше старата машина с нещата, които е пропуснала за времето, прекарано в гроба. Разказа му как безпощадната фракция, наречена Зелена буря, беше взела властта в Нациите на антимобилистите от стара Азия и Севера и за дългата им война със самоходните градове. Разказа му и за безсмъртната им водачка Фанг Преследвачката.

— ПРЕСЛЕДВАЧКА? — изненада се Шрайк. Той вече познаваше преследвачите на Зелена буря — безмозъчни и безлични същества, които дори не можеха да се презаредят сами, а се налагаше батериите им да бъдат махани и сменяни само след няколко дни употреба. Създания, които обиждаха със съществуването си живите мъртви. Шрайк не можеше да си представи как някое от тях може да води цели армии.

— О, Фанг Преследвачката не е като останалите — увери го доктор Зироу. — Тя е красива и поразителна. Мозъкът й е от Старата технология, също като твоя, а има и много други специални подобрения. Тя беше направена от тялото на известната агентка на Лигата Ана Фанг. Бурята иска всички да си мислят, че Ана Фанг се е завърнала от мъртвите, за да ни поведе в славна война срещу варварите.

Мисълта за война разбуди някакви, дълбоко заровени в преследваческия мозък на Шрайк инстинкти. Той изви ръце, но остриетата, които знаеше, че трябва да се намират в тях, не се извадиха.

— Махнах ножовете ви — обясни доктор Зироу.

— КАК ЩЕ СЕ БИЯ, АКО НЕ СЪМ ВЪОРЪЖЕН? — попита преследвачът.

— Господин Шрайк, ако искахме поредния тромав боен преследвач, щях сама да направя такъв. Все още не изпитваме недостиг на мъртви тела за възкресяване. Но вие сте антика, много по-сложна от всичко, което можем да създадем. Вие не сте просто „машина“, вие сте личност — доктор Зироу докосна безопасната му ръка. — За мен е приятна промяна да работя над преследвач, който не е просто поредният войник.

* * *

Дирижабъл на име „Печал“ кацна, за да отведе Шрайк на място, което наричаха „Главно командване“. Двамата с доктор Зироу седяха един до друг в наблюдателната гондола, докато летяха на запад, над високи и покрити със сняг планини, а после над равнините на Източния ловен район, който сега беше територия на Зелена буря. На места се забелязваха останки от разрушени самоходни градове, които ръждясваха в тревата.

— Тази земя беше завладяна в първите седмици от войната, преди почти четиринайсет години — обясни доктор Зироу, която изгаряше от желание да образова пациента си. — В началото аерофлотата ни нападна варварите от планините и ги изненада. След това поехме на запад, събрахме ужасените градове на пътя си и смазахме онези, които дръзнаха да се обърнат против нас и да се бият. Лека-полека градовете започнаха да се събират заедно и да се отбраняват. Съюз от немскоговорящи индустриални градове, наречен Тракционщадсгезелшафт, спря устрема ни на запад и ни отблъсна към Тресавищата с ръждива вода, а сбирщина славянски самоходни градчета нападна селищата ни в Камчатка и Алтай Шан. Оттогава се въртим като в омагьосан кръг. Понякога пробиваме на запад и унищожаваме по няколко града, друг път те пробиват на изток и поглъщат някои от укрепленията и фермите ни.

Пейзажът долу се смени, беше целият в дупки и белязан от скорошните боеве. Огромни кратери от бомби блестяха като огледала, прикрепени за одеяло от кал. От тази височина големите следи от веригите на вражеските предградия и сложните плетеници от окопи и укрепления на Бурята изглеждаха почти еднакви.

— Говори се, че правим света отново зелен — въздъхна доктор Зироу, — но всъщност го превръщаме в кал…

* * *

Главното командване представляваше заловен град, малък и четириетажен, застопорен на склоновете на един хълм в северния край на Тресавищата с ръждива вода. Веригите му се виеха в калта около него. Колелата и долните етажи бяха опожарени и порутени, но от горните етажи идваше светлина на фона на все по-сгъстяващия се мрак. Бойни дирижабли кацаха и отлитаха от импровизираните аеропристанища, а над порутените покриви прелитаха ята птици. Шрайк се изуми на интелигентния начин, по който хвъркатите променяха посоката си на летене, за да избегнат летателните апарати, докато „Печал“ не прелетя близо до една от тях и видя, че не са живи птици, а преследвачи. Очите им светеха в същото зловещо зелено като неговите, а клюновете и ноктите им бяха заменени от остриета. Долу, по прокопани в калта пътища, маршируваха още преследвачи, някои от тях бяха с човешки вид, а други приличаха на раци с едрите си и многокраки тела.

— ЗЕЛЕНА БУРЯ РАЗПОЛАГА С МНОГО ПРЕСЛЕДВАЧИ — заяви Шрайк.

— Зелена буря има нужда от много преследвачи, предвид безбройните битки, които трябва да води — отвърна доктор Зироу.

„Печал“ кацна на една платформа под стените на кметството. Там ги чакаше някакъв старец, дребен и плешив, облечен в поръбена с козина роба, който се стряскаше от изстрелите, долитащи от тресавищата на запад. Той се ухили, когато видя Шрайк да слиза по подвижния мост на дирижабъла.

— Шрайки! Радвам се да те видя жив и на крака! Помниш ли ме? Бях един от помощниците на Туикси. Помагах да те изследваме в бедния стар Лондон.

Мозъкът на Шрайк, който някога съдържаше спомени за лицата на десет хиляди живородени, сега помнеше само доктор Зироу и няколко техници от Фабриката за преследвачи. Той видя пожълтелите зъби на стареца и потъналата в бръчките между веждите му татуировка на червено колело, след което се обърна към докторката като дете, търсещо подкрепа от майка си.

— Това е доктор Попджой — обясни му нежно тя. — Основателят на Възкресителния корпус и личен хирург-механик на нашата лидерка — след това се обърна към стареца: — Опасявам се, че господин Шрайк няма много спомени от някогашната си кариера, доктор Попджой. Тази част от мозъка му беше сериозно повредена и не успях да я поправя.

— Жалко — отвърна разсеяно Попджой. — Щеше да е приятно да си побъбрим за старото време. Но може би така е най-добре. — Докторът обиколи два пъти преследвача, потупа новото му лъскаво тяло и подръпна кабелите, които излизаха от стоманения му череп. — Отлично! — Усмихна се. — Добра работа, Захарче! Дори аз самият нямаше да се справя толкова добре!

— Желая единствено да служа на Фанг Преследвачката — отвърна мило доктор Зироу.

— Както всички ние, Захарче. Най-добре ще е да тръгваме. Тя ни очаква.

* * *

В дългите коридори на сградата горяха ураганни фенери. Униформени живородени вървяха наоколо и раздаваха команди, размахваха листове хартия и говореха на висок глас по наземни телефони. Много от тях бяха боядисали косите си в зелено в знак на своята лоялност към Зелена буря. Говореха с кратки военни кодове, които Шрайк установи, че разбира перфектно, със сигурност благодарение на доктор Зироу. Докато следваше нея и Попджой по широкото стълбище се чудеше какви ли други промени беше направила жената по него.

В горната част на стълбището имаше двойни бронзови врати, надупчени от куршуми.

— Ние сме от Възкресителния корпус — каза Попджой, когато стражите застанаха нащрек. — Доставка за Нейно превъзходителство.

Вратите се отвориха широко. Помещението от другата страна беше голямо и мрачно. Новите очи на Шрайк превключиха автоматично на нощно виждане и той забеляза, че насрещната стена е подсилена със стомана. Един дълъг отвор, който приличаше на визьор на шлем, играеше ролята на прозорец — отворен, без стъкло, с изглед на запад. Фигурата, която стоеше до него, не приличаше на човешка.

— Ваше превъзходителство… — започна Попджой.

— Почакай — разнесе се глас от мрака, заповеднически шепот.

Попджой млъкна. В настъпилата тишина Шрайк долови слабия звук от тракането на зъбите на доктор Зироу и нервното туптене на сърцето й.

Изведнъж северните тресавища бяха залети от светлинна експлозия, която изпълни помещението с оранжево сияние. Усети се лек трус и в следващия момент взривът отстъпи място на безброй изстрели от индивидуални оръжия и летящите бели върхове на фосфорни ракети. Главното командване едва доловимо се отмести и мъртвият метал изскърца под краката на Шрайк. След няколко секунди звукът го застигна — далечен тътен, сякаш някой местеше мебели в отдалечена стая.

Окъпана в светлината на своята война, Фанг Преследвачката отвърна поглед от наблюдателния си отвор, за да посрещне посетителите си. Беше облечена в дълга сива роба, а лицето й приличаше на женска маска на смъртта, излята от бронз.

— Артилерията ни току-що започна бомбардировките на предните постови градове на Тракционщадсгезелшафт. Скоро трябва да отлетя, за да поведа наземната атака.

— Това ще е поредната ви славна победа, сигурен съм, Фанг — каза Попджой, чийто глас се разнесе някъде около глезените на Шрайк. Преследвачът забеляза, че мъжът и доктор Зироу са паднали на колене и са притиснали лица в гладкия дървен под.

— Но няма да е окончателната победа — гласът на Преследвачката беше като зимен вятър, брулещ замръзнала тръстика. — Трябват ни по-мощни оръжия, Попджой.

— Ще ги имате, Ваше превъзходителство — обеща старецът. — Постоянно търся части от Стара технология, които могат да помогнат. Междувременно ви водим малък подарък от името на Възкресителния корпус.

Очите на Фанг Преследвачката, с форма на бадеми, засветиха в зелено, когато се насочиха към Шрайк.

— Ти си преследвач Шрайк — каза тя и се плъзна по-близо до него. — Виждала съм твои снимки. Чух, че си спрял да функционираш.

— Той е напълно поправен, Превъзходителство — заяви Попджой.

Преследвачката спря на няколко крачки от Шрайк и го огледа.

— За какво е всичко това, Попджой? — попита тя.

— Подарък за рождения ви ден, Превъзходителство! — Старецът се изправи и изпъшка от усилието. — Малка изненада, която доктор Зироу превърна в реалност. Сигурен съм, че помните Енона Зироу, дъщерята на стария Хираку Зироу, известния летец. Тя е гений. Вече е най-добрият хирург-механик в корпуса. (Освен вас, разбира се.) Идеята да изровим стария Шрайки и да го поправим за годишнината от славното ви възкресяване беше на Енона!

Фанг Преследвачката се втренчи в Шрайк, но не каза нищо. Доктор Зироу трепереше толкова много, че преследвачът можеше да усети вибрациите по пода.

— Не ми казвайте, че сте забравили? — изчурулика Попджой. — Днес се навършват седемнайсет години, откакто ви върнах към живота в комплекса в Курника на мошениците! Вече сте на сладките седемнайсет, Фанг. Да сте жива и здрава!

Фанг Преследвачката продължаваше да гледа Шрайк със студените си зелени очи.

— Какво да правя с него?

Доктор Зироу вдигна поглед за първи път.

— Мислех си… мислех… че можете да го з-задържите до себе си, Превъзходителство — отвърна тя. — Той ще ви служи добре. Докато вие работите по прочистването на света от рака на самоходните градове, господин Шрайк ще ви п-п-пази.

— Д-д-да — намеси се Попджой и подигравателно започна да имитира пелтеченето на доктор Зироу. — Той ще ви п-п-пази. Ще е телохранител, който е силен колкото вас и със същите подобрени сетива…

— Съмнявам се да е силен колкото мен — отсече Фанг.

— Разбира се, че не е! — побърза да се съгласи Попджой. — Нейно превъзходителство не се нуждае от телохранители, Захарче! Какви ги дрънкаш? — Той се ухили на чакащата отговор преследвачка. — Просто смятах, че може да ви забавлява, Фанг.

Преследвачката наклони глава на една страна, все още разглеждайки Шрайк.

— Много добре. Екземплярът е впечатляващ. Зачислете го към щаба ми.

Високата врата в другия край на галерията се отвори и от нея излезе униформен адютант, който се поклони ниско и съобщи:

— Превъзходителство, дирижабълът ви е готов да ви отведе на фронта.

Без повече обяснения, преследвачката се обърна и тръгна.

— Отлично! — заяви Попджой, когато Фанг излезе. Той стана, включи една аргонова лампа, потупа доктор Зироу по дупето, докато се изправяше, и я накара да се изчерви. — Добра работа, Захарче. Огненото цвете остана доволна. Хората казват, че не могат да схванат какви мисли й се въртят в главата, но все пак аз я сглобих, помниш, нали, и много добре знам какво се случва зад тази маска. — Старецът забърса с кърпичка потта от плешивата си глава и погледна Шрайк. — Какво мисли Шрайкстър за нашата славна водачка?

— СИЛНА Е — отвърна преследвачът.

Попджой кимна.

— Наистина е такава. Най-великото ми творение. Има някои невероятни машинарии в нея. Части от мозък на преследвач, които са по-стари дори от твоите. Стара технология, която е толкова странна, че дори аз не съм съвсем сигурен как работи. Така и не успях да създам още едно творение като нея. Но може би едно е достатъчно, какво ще кажеш, Шрайки?

Преследвачът се обърна към прозореца и далечната битка. Към небето се носеха пластове светлина, сякаш извираха от някаква дълбока пукнатина в земята. Нощта беше пълна с дирижабли. Шрайк си помисли, че ще е добре да служи на тази Фанг Преследвачката, ще е хубаво да се подчинява на някого, също толкова силен като него, а не да приема заповеди от мекушави и уязвими живородени. Щеше да е лоялен към нея и вероятно с времето тази лоялност щеше да запълни празнините в мозъка му и да го спаси от неприятното чувство, че е изгубил нещо ценно.

Онова лице, онова обезобразено лице.

То се появи в главата му като молец и бързо изчезна.