Дерек анди
Последната битка на Мъртъвците (20)

18.
Реджис

Телефонът му избръмча, екранът светна: съобщение от една-едничка дума. Реджис плъзна стара карта за игра между страниците на книгата, за да си отбележи докъде е стигнал, остави я на леглото до себе си и стана. Отиде до сака си, извади кама с дълго острие и я намести в канията по дължината на ръката си. Спусна ръкава си и я покри.

Излезе от стаята. Метрик вече го чакаше и тръгна в крачка с него надолу към първата площадка. В хотела цареше тишина, тишина, която беше нещо повече от отсъствие на звук. Беше умишлено отсъствие на звук. Сякаш хотелът беше затаил дъх.

Антон Страха беше един удивително страшен човек. Благословен с дарбата да прави така, че във всякакви дрехи да изглежда като облечен за погребение, той беше висок, с каменно лице и къса прошарена коса. Явно доскоро косата му бе била дълга. На снимката в досието, което бяха дали на Реджис, Страха беше с дълга коса. Реджис се зачуди дали скорошната визита на Антон до личния му бръснар няма нещо общо с нарастващите търкания между Убежищата. В края на краищата, по време на битка дългата коса пречи, защото е много лесно да те хванат за нея и да пострадаш за едното нищо. Дали Страха се подготвяше за битка? Знаеше ли какво предстои да се случи? Имаше ли представа, че през последните единадесет дни всяка една стая в хотела му беше заета от магьосници, изпратени от Върховния съвет?

Наясно ли беше, че сега, точно в тази минута, е заобиколен отвсякъде с врагове?

Магьосникът, промъкнал се зад гърба на Страха, беше млад — може би около стогодишен. Твърде млад, за да е участвал във войната с Меволент, твърде млад, за да знае, че на война понякога се налага да вършиш лоши неща, за да постигнеш добра и разумна цел. Когато измъкна пистолета си, ръката му трепереше. Вдигна го и Реджис отдалече видя, че предпазителят вече е вдигнат. Сега трябваше само да натисне спусъка, да простреля Страха в тила и всичко щеше да приключи.

Но в този момент всъщност всичко се обърка.

Реджис видя какво става, сякаш го гледаше на забавен каданс. Младият магьосник не допусна сериозна грешка. Съвсем не. Страха се досети, че нещо става, защото мъжът пред него инстинктивно направи крачка встрани — вън от траекторията на куршума, в случай че той прониже Антон и продължи напред. Следващото предупреждение за Страха дойде наистина от страна на младия магьосник — мъничка, напълно разбираема грешка. Миг преди да натисне спусъка, стрелецът си пое дъх и го задържа.

Страха се приведе и се завъртя, ръката му замахна назад и пистолетът отхвърча. Мъртвецът стисна китката на младия магьосник и го уби с един-единствен удар в гърлото, после отново се завъртя и сега пистолетът незнайно как се беше озовал в неговата ръка. Стреля и уби мъжа, който беше отстъпил встрани. Втори изстрел, който повали жената наблизо, посегнала към собственото си оръжие. Из целия хотел се заотваряха врати и магьосници се изсипаха по коридорите. Страха притисна длан до най-близката стена и по тапета под пръстите му премина нещо като тръпка. Край него бяха вдигнати пистолети, спусъци бяха натиснати, предпазители бяха отскочили, но не се чу нито един изстрел.

— Той направи нещо на оръжията! — провикна се Реджис и измъкна камата от ръкава си.

Енергиен лъч опърли стената и Страха се гмурна надолу. Отново се изправи, блъсна един магьосник и го събори върху съседа му, изплъзна се изпод замахнал нож и дръжката на пистолета му тресна в слепоочието на онзи, който стискаше ножа. После някой сграбчи Страха изотзад, повдигна го от пода, но петите на Мъртвеца се забиха в колената на нападателя, чу се вой и Антон отново беше свободен. Изплъзна се на косъм от запратено срещу му огнено кълбо. Страха удряше ли, удряше, приведе се наляво, блъсна отново някого и го запрати върху някого другиго. Реджис си пробиваше път към него през магьосниците, които се предполагаше да работят в екип, но в момента зрелищно се проваляха. Ръката му измести въздуха и Страха отхвърча назад, удари се в едно перило и се преметна надолу.

Реджис забърза, надникна над перилото към приземния стаж, докато другите магьосници вече тичаха надолу по стълбите. Знаеха, че нямат много време. Ако позволяха на Страха да използва магията си, всичко беше изгубено.

Един немски магьосник настигна Мъртвеца и го атакува с късия си меч. Страха му го отне и го използва като щит срещу пореден енергиен лъч. Вместо това германецът отнесе лъча, изпищя и рухна. Страха замахна и отсече пръстите от ръката на запратилия лъча. Завъртя се диво, докато магьосниците се опитваха да го обкръжат, нападайки ги яростно, вместо да ги чака да заемат по-удобни позиции. Реджис кимна на Метрик, който скочи през перилата и падна насред тълпата долу. Докато се изправяше, магьосниците се заотдръпваха и му отвориха място. Страха се хвърли светкавично напред, мечът разпра ризата на Метрик, но дори не одраска кожата отдолу.

Страха направи крачка назад. Метрик полека сви и отпусна юмруци. Магьосниците наоколо се поуспокоиха. Метрик щеше да се погрижи за всичко. Метрик щеше да смачка Страха с два пръста…

Метрик пристъпи напред и мечът в ръката на Страха се заби в окото му. Метрик изпищя и се срина на коляно, а Страха остави меча в главата му, извъртя се към следващия опонент и му разби зъбите.

Реджис скочи от стълбището и използва въздуха, за да насочи движението си надолу. Страха отстъпи в последния момент, така че острието на Реджис, вместо да се забие под ъгъл в шията му, го улучи в рамото. Страха падна, Реджис — върху него, без да пуска дръжката на камата. Завъртя острието в раната, а Страха стисна китката му, мъчейки се да обърне оръжието срещу собственика му. Реджис натискаше в противоположната посока. В борбата си двамата паднаха върху масичката за кафе и се изтърколиха на пода. Реджис получи коляно в лицето. Усети кръв в устата си. Страха скочи на крака и залитна. Енергиен лъч го удари в рамото, Мъртвецът ахна, удари се с гръб в стената и се свлече на пода.

— Довършете го — нареди Реджис. — Веднага.

Нещо припука, стената зад Антон се разтвори и той пропадна през нея. Реджис се втурна напред, но стената се затвори под носа му: тайният изход изчезна.

Магьосниците на секундата се втурнаха към външната врата. Отвън долетя крясък. „Видели са го и го гонят“, досети се Реджис.

Обърна се и видя Ашионе, изправена над мъртвото тяло на Метрик.

— Там е проблемът с физическата сила — рече магьосницата. — Внушава ти, че меките ти части също са неуязвими.

— Близки ли бяхте? — попита я Реджис и изтри кръвта от лицето си.

— Преди петдесет години той ми каза, че ме обича. Не можех да го понасям. Най-скучният човек, когото някога съм имала нещастието да познавам — Ашионе вдигна очи. — Е, май добре мина.

Реджис въздъхна.

— Не трябваше аз да нося отговорност за тази мисия. Трябваше да я възложат на Глас или на Сейбър. Какво разбирам аз от прикрития и засади?

— Много даже разбираш — отвърна Ашионе.

— Ако се вършат на бойното поле. Това е хотел. Нищо не разбирам от засади по хотели.

— То си пролича — промърмори Ашионе.

— Моля? Сарказъм ли долових?

— Не и от мен, шефе. Не и от мен.

Реджис изсумтя, а магьосницата му се усмихна широко.

Вратата се отвори с трясък. В хотела се втурна магьосник.

— Сър, Страха… Изчезна.

Реджис простена.

— Ама разбира се. Добре, събери хората и се подгответе. Искам до пет минути това място да се опразни. И продължавайте да търсите Мъртвеца, за Бога! Че генерал Мантис жив ще ме одере, щом пристигне.