Дерек анди
Последната битка на Мъртъвците (18)

16.
Върховният съвет

Когато Илори Ретисънт влезе в залата, съвещанието вече беше започнало. Палавър Грейвс чу, че вратата се отвори, хвърли й поглед през рамо и тясното му лице се изкриви в полуусмивка. Илори се престори, че оправя робата си и не му се усмихна в отговор. Старейшините от другите Убежища все още не я виждаха, но тя ги виждаше отлично. Бяха се събрали всички: старейшините от четиринадесетте Убежища, участвали в първоначалното учредяване на Върховния съвет, преди последвалото му допълнително разширяване. На стената зад всеки един светеше символ, генериран при процеса на така наречената Въплътена поява. Макар че този магически процес нямаше нищо общо с природата на светлината, днес дори в магьосническата общност наричаха Появите холограми. По-лесно и по-удобно.

Илори пристъпи до Върховен маг Котернъс Оуд и образът й се появи във всяка една от двадесет и трите конферентни зали по света, където едновременно се провеждаше холограмната конференция.

— Вече са активирали щита си — тъкмо обясняваше немският Върховен маг Ваархайт. — По първоначални данни той явно се простира по цялата дължина на ирландския бряг и оформя купол с височина два километра.

Ренато Бисахалани, американският Върховен маг, кимна. Тази реакция на ирландците беше очаквана от всички.

— Това е без значение. Разполагаме със сто тридесет и двама наши агенти на ирландска територия към момента, всички уведомени за решенията ни и оторизирани да действат по план. Всичко се развива според предварителните уговорки.

— Едно е да правим планове — обади се Кирбу, ръководителят на естонското Убежище, — а съвсем друго — да влезем в истинска война. Светът е променен. Вече сме една глобална общност, но въпреки това току-що издадохме заповед за нападение над хора, които до вчера ни бяха приятели! Още преди войната с Меволент сме се били рамо до рамо с ирландските магьосници.

— Затова и познаваме слабостите им — отвърна Бисахалани.

— Те също познават нашите слабости.

— В Ирландия има едно-единствено Убежище — проговори Оуд и очите на всички се обърнаха към него, привлечени от дълбокия му гърлен глас. — Само днес още девет Убежища предложиха да присъединят силите си към нашите. Ирландците няма да издържат дълго.

— Май забравяш, че Ирландия е Люлка на магията — поправи го Кирбу.

— Въобще не го забравям, но не гледам на Люлките на магията със същото суеверно благоговение като вас. Тези Убежища са по-силни, да, но не много по-силни. Двадесет и две Убежища срещу една Люлка на магията. Ще ги смачкаме, колкото и да са силни.

— А какво ще кажеш за двадесет и две Убежища срещу три Люлки на магията? — попита спокойно Кирбу. — Ако Австралия и Африка се намесят…

— Защо им е да се намесват? Тая история няма нищо общо с тях. Те са стабилни и винаги са били — Оуд поклати глава. — В Ирландия е пълен хаос. Катастрофа след катастрофа. Рано или късно ще разберат, че намесата ни просто е наложителна.

— Аз чух друго — отвърна Кирбу. — Чух, че австралийците са обявили пред всички свои магьосници, че нападение срещу Ирландия означава нападение срещу всички Люлки на магията.

— Върховен маг Карик не е толкова наивен — настоя Бисахалани. — Ако не е абсолютно наложително, няма да се хвърли слепешката в такъв сериозен конфликт. Ще наблюдава отстрани, ще вдига шум и ще отлага участието си възможно най-дълго. Ще се моли ние да уредим нещата помежду си, преди на него да му се наложи да вземе каквото и да било решение.

— Ами Убунту? Нали помните, че двамата с Еакан Мериторий бяха близки приятели?

— Това щеше да е проблем, ако Мериторий беше жив. Убунту е като Карик — приказва разни работи от куртоазия, но в края на краищата, когато трябва да избере страна, ще се присъедини към нас. Мислиш ли, че австралийците и африканците не са съгласни с нас? Мислиш ли, че не споделят тревогите ни? Разбира се, че ги споделят.

— Ами законовите пречки? — обади се руският Върховен маг, мъж на име Драгунов.

— Не можем да допуснем Ирландия да се крие зад правило, създадено със съвсем различна цел — продължи Оуд. — Законотворците ни никога не са предвиждали, че ситуация като днешната може изобщо да настъпи. Никой не я е предвиждал.

Изведнъж хората заговориха един през друг, докато най-сетне високият глас на Илори не ги прекъсна:

— Приятели — рече тя, — можем да продължим да дебатираме по тези въпроси до утре заран, но нищо няма да промени факта, че в момента сме в състояние на война и че вече сме задействали силите си. Не трябва да отстъпваме, а да продължим напред. Ако успеем да принудим ирландското Убежище да се огъне, преди да е предприело каквото и да било, победата ни ще бъде бърза.

Ваархайт я изгледа продължително:

— Имате предвид план за премахване на водачите им.

— Не просто за премахване на старейшините им — потвърди Илори, — но и на всички други магьосници с по-сериозна сила и влияние. Ако Ревъл и старейшините загинат, Ирландия ще издигне за водач Скълдъгъри Плезънт или Декстър Векс, или някого другиго от Мъртъвците. Ще обърнат поглед към героите си. По тази причина героите трябва да паднат първи.

— Вече дадохме на Джепърд картбланш да ликвидира Плезънт и Каин — обади се Зафира Кариас. — Но още нямаме вести от него.

— Значи е най-добре да приемем, че мисията му се е провалила — отговори Илори. — Досадно, но не и неочаквано. Предлагам също така да бъде елиминирана и Чайна Сороуз. Да, нейното влияние напоследък доста намаля, но въпреки това тя е твърде непредсказуема, за да бъде оставена жива.

— Да убием Чайна Сороуз? — обади се Мандат, явно разтревожен. — Не… Не съм сигурен, че това е мъдро решение. Мадмоазел Сороуз е ценен източник на информация и е добре да бъде… следена. Тя… Ако желаете, аз мога да я задържа при мен във Франция. Да я разпитам. Бих могъл…

— Върховен маг Мандат, моля ви, престанете да се излагате — рече Бисахалани. — Както аз виждам нещата, най-важното е за начало да успеем да вкараме максимален брой наши хора в Ирландия, преодолявайки щита. Генерал Мантис също е готов да замине за там и да поеме командването на наши военни на ирландска територия. Когато натрупаме достатъчно наземен личен състав, поемаме към Роърхейвън, разправяме се с цивилното население и поемаме властта.

— От вашите уста звучи толкова лесно — каза Кирбу.

— Не си правя никакви илюзии. Но трябва да се възползваме от всяко предимство. Върховен маг Оуд, имате ли да добавите нещо?

Оуд стрелна с поглед Илори и каза:

— Върховни магове, старейшини, смятам, че един от първите ни удари трябва да е насочен срещу долавящите. Подобен акт ще прекъсне както по-традиционните начини за комуникация, така и ще попречи на каквото и да било разчитане на бъдещето. Долавящите по природа не са войнствени, но от друга страна, за нас ще бъде трудно да намерим сред нашите хора магьосници, които с лекота да се съгласят да обезвреждат… мирни мишени. Вярвам, че ме разбирате.

— Съвсем ясно е, че трудно ще се намерят такива хора — намеси се Кирбу. — В края на краищата, говорите за хладнокръвни убийства.

— Даваме си сметка за това — намеси се Илори. — Затова предлагаме задачата да се възложи на наемници.

Мандат сбърчи чело.

— Какви наемници?

— Неприятни наемници. Ирландци са, затова имат по-добър шанс да останат незабелязани, докато проследяват жертвите.

— А не смятате ли, че ще ни предадат и ще застанат на страната на съотечествениците си? — попита Ваархайт.

— Винсънт Фоу ръководи малка група нихилисти, чието най-силно желание е да унищожат света — обясни Илори. — Докато обаче чакат да им се отвори възможност да реализират това желание, те с охота приемат задачи срещу заплащане. Не са лоялни към никого, освен един на друг, а и това не е съвсем сигурно. Към настоящия момент, благодарение на Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин, господин Фоу и колегите му пребивават в затвора, но е достатъчна само една дума от мен, за да бъдат освободени по необясним за ирландското Убежище начин. Разбира се, ако никой от тук присъстващите няма нищо против начертания от мен план.

Илори веднага вдигна очи към Кирбу и го видя как стиска зъби. Да се ударят долавящите беше краен и потресаващ, но необходим ход. След края на войната всички щяха да имат достатъчно време да ги гризе съвестта.

— Добре тогава — обобщи магьосницата, когато никой не възрази.

— Върховен маг Бисахалани — продължи Оуд, — при последния ни разговор на четири очи обсъдихме някои…

— Да — отвърна американецът. — Разбира се.

Ваархайт не остана никак доволен:

— Частните разговори не са част от политиката на Върховния съвет, господа. Моля ви, осветлете ни.

Бисахалани сключи ръце зад гърба си, както правеше винаги, когато се канеше да обсъжда неприятни въпроси.

— Съществува един-единствен индивид, който е в състояние еднолично да обърне хода на войната, в каквато си избере посока. За съжаление, въпреки националността му, имаме причина да се съмняваме, че той ще застане на наша страна.

— За кого става дума? — попита Кирбу.

— Името му е Флетчър Рен. Последният на света телепортатор. На двадесет години, роден и израсъл в Лондон, но когато магическата му природа се проявила, ирландското Убежище — по свои си причини — го взема под крилото си. Там той е получил началната част от обучението си. В момента живее в Австралия, където продължава да се учи.

Мандат придоби замислено изражение:

— Значи смятате, че той ще вземе страната на ирландците, ако те го помолят за помощ?

— Ами в Ирландия живеят всичките му приятели. Освен това, доколкото съм осведомен, той и Валкирия Каин имат връзка.

— Значи със сигурност ще застане на тяхна страна — обади се Ваархайт.

— Боя се, че е така.

— Трябва да стане наша основна мишена.

— Вече е станал. Ако нямате възражения, заповедта за премахването му ще бъде издадена — Бисахалани се огледа. Никой не продума. — Добре тогава — рече. — Решено.