Дерек анди
Последната битка на Мъртъвците (62)

60.
Една малка думичка

Мисля, че трябва да си поговорим.

Няма проблем, върши си каквото си започнала. Аз ще кажа онова, което трябва да бъде казано. Не ми обръщай внимание. Удари я пак, де. Трябва пак да я удариш. Така, хубаво. Май й счупи ченето. Хубав удар.

Скълдъгъри. Трябва да помогна на Скълдъгъри и Флетчър.

Нищо им няма. Скълдъгъри успя да докопа наметалото на Ажуога. Виж, придърпва тялото й в кръга. Сам ще скъса огърлицата и двамата ще са пак на свобода. Няма какво да ги мислим тях. Трябва да те измъкнем от тук. Хайде, да бягаме. Давай. Бягай.

Добро момиче.

Знам, че нещата не се развиха точно така, както си ги мислеше. В началото искаше само забавление и приключения, и разни там вълнуващи случки. Напълно нормално. Няма от какво да се…

Наведи се.

Сега хвърли сенки срещу й. Хвърли… Ооо, браво! Докъде бях стигнала?

Няма от какво да се срамувам.

Да, благодаря ти. Да искаш необикновен и вълнуващ живот е напълно нормално желание. Всеки иска същото. Единствената разлика е, че при теб желанието се сбъдна. Ти си от късметлийките.

Трябваше да остана там.

Какво имаш предвид? В пещерата със Скълдъгъри или…?

Трябваше да си остана нормална. Колко съжалявам, че го изтормозих да ме вземе със себе си.

Изобщо не съжаляваш. Другите хора може и да успееш да ги заблудиш, но мен — не. Знам, че ти липсват родителите, знам, че ти се иска да беше видяла първите стъпки на сестра си със собствените си очи, но няма как, жертви трябва да се правят. Ти ги направи и в замяна получи изключителното и необикновеното. И сега въобще не съжаляваш. Ами, ни най-малко даже. Тука на ляво.

Пътят е блокиран.

Това са просто Посветени. Няма да могат да те спрат.

Не мога да ги нараня.

Разбира се, че можеш.

Не искам.

Кажи ми, какво да те правя? Просто ги избутай настрани. С въздуха. Видя ли колко е лесно? Продължавай да бягаш сега.

Невестите ме видяха.

Разбира се, че те видяха. И те настигат. Доста бързо тичат за кючекини, не мислиш ли? Сигурно мразят да ги наричат така. Извикай им през рамо, да видим как ще реагират, ако ги наречеш „кючекини“!

Няма.

Валкирия, с тебе изобщо не е весело, заклевам се! По-добре се наведи. Уха! На косъм беше. Естествено, даваш си сметка, че ако някой от тези лъчи те улучи в главата, и аз, и ти отиваме на кино. Няма да имам време да се намеся и да ни спася. Предлагам да хвърлиш една-две огнени топки, просто така, да ги поразсееш. Браво! Щракваш с пръсти иии… Хвърляш!

Ха! Досега не бях забелязала, но прицелът ти никакъв го няма.

Умишлено беше. Не исках да ги улуча.

В такъв случай се справи блестящо.

Само исках да ги забавя.

Дааа, бе! Ей, знаеш ли, че ти липсва половината ухо?

Тя го отхапа.

Крава. Ужасна, ужасна крава. Иска ми се да й беше направила нещо по-гадно. Иска ми се да я беше накарала да страда. Там, зад ъгъла, се е скрил някой. Чу ли ме? Зад ъгъла…

О, страхотно, няма що! Просто невероятно! Да се валяш по каменния под с поредната побъркана кючекиня е точно това, от което имаш нужда в момента! Неповторима си, трябва да продаваме билети — хората да идват да те гледат! Мога да помогна, ако искаш. Само отстъпи и аз…

Не.

Е, ти си решаваш, разбира се.

Тези поли не пазят кой знае колко достойнството на една жена, не мислиш ли? По-добре побързай. Останалите всеки момент ще довтасат. Нали й докопа ръката? Счупи я. Трябва само да й счупиш ръката, после пак ставаме и тичаме. Спри да зяпаш в другата посока, приключвай тука вече! Трябва само да й счупиш проклетата…

Ох! Ама как само се разпищя тая! Какъв глас извади, да й се ненадяваш. Окей, ставай.

Работата е там, Валкирия, че ти никога не си искала това, което в крайна сметка получи. Просто не си го искала. Да желаеш живот, пълен с приключения, е едно, но да получиш живот, в който съдбата на целия свят лежи непрекъснато на раменете ти, е нещо съвсем друго.

Влез тук, бързо. Скрий се.

Задръж си дъха. Задръж или ще те чуят. Задръж…

Отминаха ли? Надникни внимателно. Отминали ли са? Да, няма ги вече. Виждаш ли онази площадка там, горе? Използвай въздуха.

Ихааа!

Окей. Сигурна съм, че знам как се излиза оттук. Все пак напредвай предпазливо. Аз пък ще запълня неловкото мълчание със слова на велика мъдрост и непреходно остроумие. Никога не си искала бремето, което ти стовариха. В началото беше просто жертва на собствения си произход, но с времето затъна все по-дълбоко и по-дълбоко. Разви вкус към живота на магьосниците и започна да се доказваш отново и отново. Много се искаше от теб, Валкирия, и ти оправда всички очаквания. Разбра, че могъществото върви ръка за ръка с голямата отговорност.

Това е реплика от „Спайдърмен“.

Моля?

Чичо Бен казва същото на Питър Паркър.

Глупости! Това е сентенция, която току-що ми хрумна. Сега трябва само да минем през това тунелче ей тука и ще видим слънцето.

Трябваше да почакаме Скълдъгъри.

Той и сам ще се оправи. Сигурно вече ни чака в колата. Всички скачаме вътре, потегляме и… Нещо спря да тичаш. Защо спря да тичаш? Да не плачеш?

Не мога повече да върша всичко това.

Няма и нужда. Валкирия, ти премина през толкова много. През твърде много. Отражението си присвои живота ти. Изтезаваха те. Изгуби чичо си и братовчедка си. Изгуби Кенспекъл Граус. Изгуби и Танит — Останката ти я отне. А сега изгуби и Гастли. Обичните ти хора ти биват отнемани един по един. Никой не може да очаква, че ще имаш сили да продължиш. Ти рискува всичко, за да спасяваш света, отново и отново, само за да се събудиш една нощ и да осъзнаеш, че онази, която ще сложи край на същия този свят, си пак самата ти.

Ти ще сложиш край на света. Не аз. Ти.

Аз съм ти.

Не. Ти си извратена и зла, и сбъркана.

Това едва ли може да се нарече здравословно отношение към собствената ти душа. Аз съм част от теб. Когато ми позволяваш да поема контрола, ти не изчезваш, нали? Оставаш тук. При всяко дело, което вършех, при всеки живот, който отнемах, ти беше тук, с мен. Спомняш си всичко, до последната подробност. Казваш си, че аз съм лошата и че когато аз владея, ти лично нямаш думата. Така успяваш да спиш нощем. Но те яде. Разбира се, яде те отвътре. Ръцете ти са изцапани с толкова много кръв.

Нещата няма да се променят, като крачиш така бързо-бързо. Където и да идеш, ме носиш със себе си.

Ти убиваш хора. Не аз.

Вече забрави Сийлън, така ли?

Не аз убих Сийлън. Уби го солената вода.

Така е. Но да не се залъгваме. Смъртта си той намери от твоята ръка. Но, разбира се, Сийлън беше вампир. Не беше човек, а същество, чудовище. Много по-лесно се оправдава убийството на едно чудовище. По-лесно се и забравя. Но Ажуога не беше вампир.

Тя искаше да ме убие.

Затова ти взе, че я уби първа.

Стана случайно. Не съм искала.

Валкирия, моля ти се! Аз съм вътре в главата ти. Ти искаше схватката да приключи. Съзнанието ти, цивилизованото ти Аз, искаше да използва елементалната магия, за да задържи вещицата на разстояние. Но в действителност ти какво направи? Използва некромантията — дисциплина, за която Скълдъгъри толкова пъти те е предупреждавал. Защо те е предупреждавал Скълдъгъри за некромантията?

Защото е твърде лесна за прилагане.

Точно така. Некромантията е твърде лесна за прилагане дисциплина. А е лесна, защото се подчинява на повелите на по-примитивната част на природата ти. Некромантията не е цивилизована. Тя е сила. Тя е леснопостижима и лесна за прилагане сила. А ти се обвърза така дълбоко с нея, защото обичаш лесната сила. Сила, за която не са нужни години и години тренировки, за да я усвоиш.

И така да е, пак не исках да убия вещицата.

Да, въобще не ставаше дума за това да я убиваш. Ти искаше схватката да приключи, така че просто й сложи край. Избра най-простичкия, най-директния начин това да стане. Най-лесния начин. Както обикновено.

Какви ги вършиш?

Ажуога. Красиво име, нали? Тя е единствената жена с това име, която познаваш, единствената с това име, която някога ще срещнеш, а я уби!

Какво се опитваш да направиш?

Продължавай напред. Почти стигнахме.

Опитваш се да ме накараш да ти позволя да поемеш контрола ли?

Разбира се.

Няма да го сторя. Не мога.

Можеш и ще го сториш. Всеки момент при това. Готова си да се предадеш. Искаш всичко да свърши, нали? Затова избра най-лесния начин. Защото добре знаеш какво искаш.

Ще убиеш твърде много хора. Ще убиеш семейството ми.

Нашето семейство. Първо на първо, нямам никакво намерение да убивам нашето семейство. Ти вече се убеди, че виденията на Касандра могат да се променят. Видя Гастли да целува Танит… а това вече никога не може да стане, нали? Защото бъдещето се промени. И може да се промени отново. Аз може и да не унищожа света. Може да размисля.

Не. Остави ме на мира. Остави ме…

Ох, божичко.

Ооох, чак сега си спомних! Там, дето завихме наляво, трябваше да завием надясно. Ако бяхме заети надясно, щяхме вече да сме излезли на повърхността. Вместо това…

Те са навсякъде!

Изглеждат ядосани.

Трябва да се измъкна оттук. Трябва да…

Блокирали са ти пътя назад. Между нас да си остане, това са си едни вбесени кючекини. Не мисля, че някога преди съм виждала кючекини, които да са чак толкова вбесени.

Ти ме доведе тук. Вкара ме в капан!

Що за ужасно обвинение? Напълно вярно, но все пак ужасно. Внимавай, ръката на една вече свети. Ако бях на твое място, щях…

Твърде късно.

Това… Добре де, това е наистина гадно! Това беше любимият ми крак. Би ли спряла да пищиш, ако обичаш? Би ли се съсредоточила? Стесняват обръча. Още една ръка свети. Валкирия! Спри да пищиш и виж…

Леле! Страхотен изстрел. Знам, знам, че вече си нямаш лява ръка от лакътя надолу, но видя ли изстрела? Като по учебник.

Помощ.

Моля? Какво викаш? Не мога да те чуя заради собственото ти пищене.

Помогни ми.

Дадено! Остави контрола на мен.

Излекувай ме.

Готово, веднага. Кракът ще се залепи на място, ръката ти ще порасне, ще ти порасне дори отхапаното ухо. Само отстъпи настрани и ме остави да поема нещата.

За момент. Само за един момент.

А, не, не. Съжалявам, Валкирия, не може просто да ме използваш, когато ти скимне, а после пак да ме изтикваш в ъгъла. Вече не. Моето време дойде. Нашето време дойде.

Етоо… отиде ти и другата ръка. Тия кючекини са истински садистки, а?

Болката…

Просто кажи думичката. Пусни ме да се намеся и да поема контрола. Този път завинаги. Повече никакво споделяне на едно и също тяло. Край. Този период отмина. Ти искаш да поема властта, Валкирия, точно това искаш, искаш го дълбоко някъде там, в извратеното си сърчице. Просто кажи думичката и аз ще направя така, че болката и всяко съмнение да изчезнат. Ще залича объркването, срама и съжалението. Никога повече няма да изпитваш страх. Просто кажи думата. Една малка думичка…

Да.

Браво. Браво.

А сега дай да видим как горят тия вещици.