Дерек анди
Последната битка на Мъртъвците (26)

24.
Тиха вода

В ранната утрин той откри мадам Мист, изправена край черното езеро. Ветрецът подръпваше воала от лицето й.

— И ето че тръгнаха на война — рече тя, без да го погледне. — Чудя се колцина от тях ще умрат. Чудя се и колцина ще паднат тяхна жертва.

— Жертви трябва да бъдат направени — отвърна мъжът със златните очи.

Сега вече мадам Мист обърна глава към него.

— Така е — отвърна. — Трябва. И идва нашият ред да ги направим. Как можем да очакваме последователите да ни се доверят, ако не направим първата крачка?

— Отлично знам какво трябва да сторя.

— Радвам се. Времената са тежки за всички ни. Нещо чува ли се за уорлоките?

— Още един от приближените на Шаривари е бил забелязан да разговаря с Девиците — отговори мъжът със златните очи. — Съмнявам се, че ще се присъединят към армията му обаче. За вещици орденът им е доста миролюбив, а и не таят злоба към смъртните.

— Необходимо ни е армията на Шаривари да е силна, но не твърде силна — отвърна мадам Мист. — Няма смисъл да го провокираме, ако после се окаже, че не можем да го надвием.

— Не се притеснявай за силата му — успокои я мъжът с щатните очи. — Шаривари тепърва ще разговаря с Невестите. Те вече ще се съюзят с него и така армията му ще нарасне на триста души. Смятам, че бройката е напълно приемлива за нашите възможности. Ще нападнат смъртните, ние ще ги отблъснем и смъртните ще ни приветстват като герои.

Мист отново обърна очи към неподвижната вода на езерото. Нямаше нужда от повече думи.