Кен Фолет
Устоите на Земята (52)

IV

Целият град дойде на сватбата.

Алиена беше изненадана. Повечето хора се отнасяха с нея и Джак като с повече или по-малко женени вече, и си беше мислила, че ще сметнат венчавката за чиста формалност. Очаквала бе малка група приятели, предимно хора на нейната възраст и колегите майстори на Джак. Но дойде всеки мъж, жена и дете на Кингсбридж. Присъствието им я трогна. И всички изглеждаха щастливи за нея. Разбра, че й бяха съчувствали за трудното положение през всичките тези години, макар тактично да се бяха въздържали да й го споменат. А сега споделяха радостта й, че най-сетне се омъжва за човека, когото бе обичала толкова дълго. Премина по улиците положила длан на ръката на своя брат Ричард, замаяна от усмивките, които я съпровождаха, пияна от щастие.

Ричард утре тръгваше за Светите земи. Крал Стивън бе приел това решение — всъщност изглеждаше облекчен, че се е отървал толкова лесно от Ричард. Шериф Уилям беше побеснял, разбира се, защото целта му бе да свали Ричард от графството и сега бе изгубил шанса да го направи. Самият Ричард все още имаше онзи отнесен поглед в очите: нямаше търпение да тръгне.

Нещата се бяха обърнали не както баща й бе възнамерявал, мислеше си тя, докато влизаха в манастирския двор. Ричард щеше да воюва в далечна земя, а на нея самата й предстоеше да играе ролята на граф. Само че вече не бе задължена да води живота си според бащините й желания. Той беше мъртъв от седемнайсет години, а и все едно, тя знаеше нещо, което той така и не бе разбрал: щеше да управлява далеч по-добре от Ричард.

Вече бе поела юздите на властта. Слугите в замъка бяха станали мързеливи след толкова години хлабаво управление и тя ги беше раздвижила. Беше преустроила складовете, наредила бе да се боядиса голямата зала и да се почистят пекарната и пивоварната. Кухнята се бе оказала толкова мръсна, че я бе изгорила и беше построила нова. Беше започнала да изплаща седмичните надници лично, като знак, че тя командва. И беше освободила трима войници заради трайно пиянство.

Също тъй бе заповядала да се строи нов замък, на един час езда от Кингсбридж. Ърлскасъл беше твърде далече от катедралата. Джак бе начертал план за новия им дом. Щяха да се преместят веднага щом се вдигнеше цитаделата. Междувременно щяха да живеят периодично в Ърлскасъл и Кингсбридж.

Бяха прекарали няколко нощи заедно в старата стая на Алиена в Ърлскасъл, далече от неодобрителния поглед на Филип. Бяха като младоженци в медения си месец, погълнати от неутолима физическа страст. Навярно защото за първи път имаха спалня с врата, която можеше да заключат. Интимността бе луксът на господарите: всички останали спяха и правеха любов долу в общия салон. Дори двойки, живеещи в къща, можеха да бъдат видени от децата си, от роднини или отбили се съседи: хората заключваха вратите си, когато бяха навън, не когато са вътре. Алиена изобщо не беше го одобрявала, но сега бе открила особената възбуда в това да можеш да правиш каквото си поискаш без риска да бъдеш видяна. Помисли си за някои от нещата, които бяха правили с Джак в последните две седмици и се изчерви.

Джак я очакваше в частично построения неф на катедралата с Марта, Томи и Сали. На венчавките двойката обикновено разменяше клетви в църковния притвор, а после влизаха вътре за литургията. Днес първият просвет на нефа щеше да послужи за притвор. Алиена се радваше, че се венчават в църквата, която Джак строеше. Беше толкова част от него, колкото дрехите, които носеше или начина, по който се любеше. Катедралата му щеше да е като него: изящна, иновативна, весела и напълно различна от всичко, което е било преди.

Погледна го с обич. Беше на трийсет години и толкова красив мъж, с гривестата рижа коса и искрящите сини очи. Някога беше много грозно момче, спомни си тя: беше го мислила за някак недостоен за вниманието й. Но той се беше влюбил от самото начало, казваше. И все още трепваше щом си спомнеше как всички му се бяха смели, когато каза, че си нямал баща. Беше преди близо двайсет години. Двайсет години…

Може би никога повече нямаше да го види, ако не беше приор Филип, който сега влезе в църквата от портиците и тръгна усмихнат към тях през храма. Изглеждаше искрено възхитен от това, че най-после ще ги венчае. Тя си помисли за първата си среща с него. Спомни си живо отчаянието, което бе изпитала, когато търговецът на вълна се опита да я измами след всичките усилия и тежък труд, за да събере чувала с руна. И огромната й благодарност към младия чернокос монах, който я беше спасил и каза „Ще изкупувам вълната ти по всяко време…“ Косата му сега беше сива.

Беше я спасил, след това почти я бе унищожил, като принуди Джак да избере между нея и катедралата. Беше твърд човек по въпроси за правото и кривото — малко като баща й. Само че сега бе пожелал да изпълни венчалната служба.

Елън бе прокълнала първата венчавка на Алиена и проклятието бе подействало. Алиена се радваше. Ако бракът й с Алфред не беше напълно непоносим, може би все още щеше да живее с него. Странно бе да си помисли какво щеше да е: смразяваше я като лош сън или ужасно видение. Спомни си хубавото сладко арабско момиче в Толедо, което се беше влюбило в Джак: ами ако той се беше оженил за нея? Алиена щеше да е пристигнала в Толедо с бебето на ръце, за да завари Джак затънал в домашния уют и делящ тяло и ум с някоя друга. Мисълта бе ужасяваща.

Заслуша се, докато той мърмореше „Отче наш“. Струваше й се удивително сега, че когато бе дошла да живее в Кингсбридж, не беше му обърнала повече внимание, отколкото на котката на търговеца на зърно. Но той я беше забелязал: беше я обичал тайно през всичките тези години. Колко търпелив трябва да е бил! Гледал бе отстрани, докато по-младите синове на благородното съсловие в графството идваха да я ухажват един по един и си отиваха отново разочаровани, обидени или възмутени. Беше разбрал — какво умно, умно момче! — че не може да бъде спечелена с ласкателства. И беше подходил към нея предпазливо, като приятел по-скоро, отколкото като любовник, срещаше я в леса, разказваше й истории и правеше така, че да го заобича, без тя самата да забележи. Помнеше онази първа целувка, толкова лека и безгрижна, само дето пареше на устните й седмици след това. Помнеше втората целувка още по-живо. Всеки път щом чуеше трополенето на тепавичарницата се присещаше за тъмния, непознат и нежелан порив на страст, който бе изпитала.

Едно от трайните съжаления в живота й бе за начина, по който бе изстинала след това. Джак я беше обичал изцяло и искрено, а тя бе толкова уплашена, че го беше отхвърлила, преструвайки се, че не я интересува. Беше го наранило дълбоко. И макар да бе продължил да я обича и раната да се бе изцерила, беше оставила белег, каквито оставят дълбоките рани. И понякога тя виждаше този белег в начина, по който я гледаше, когато се скарваха и тя му заговаряше студено, и очите му сякаш казваха: „да, познавам те, можеш да бъдеш студена, можеш да ме нараниш и трябва да се опазя.“

Имаше ли тревога сега в очите му, докато се вричаше да бъде любящ и верен на нея до края на живота си? „Има достатъчно причини да се съмнява в мен“, помисли си тя. „Омъжих се за Алфред, а какво по-голямо предателство можеше да има от това? Но след това го поправих, като избродих половината Християнство, за да намеря Джак.“

Такива разочарования, измени и помирения бяха в същината на брачния живот, но двамата с Джак бяха преминали през тях, преди да се венчаят. Сега поне се чувстваше уверена, че го познава. Едва ли можеше да я изненада с нещо. Беше странен начин да се направят нещата, но може би беше по-добър, отколкото първо да дадеш клетви и да опознаеш съпруга си след това. Духовниците нямаше да се съгласят, разбира се. Всъщност Филип щеше да се втрещи, ако знаеше какво се въртеше в ума й. Но пък духовниците знаеха по-малко за любовта от всеки друг.

Даде клетвите си, като повтори думите след Филип и си помисли колко красиво бе обещанието Ще те обожавам телом. Филип никога нямаше да разбере това.

Джак постави пръстен на пръста й. „Чаках това през целия си живот“, помисли си тя. Погледнаха се в очите. Забеляза, че нещо в него се бе променило. Осъзна, че до този момент той всъщност никога не е бил сигурен в нея. Сега изглеждаше напълно доволен.

— Обичам те — каза той. — Винаги ще те обичам.

Това бе неговата клетва. Останалото бе религия, но сега бе дал своето обещание. И Алиена осъзна, че и тя не беше напълно сигурна в него до този момент. Скоро щяха да застанат под купола на храма за литургията. А след това щяха да приемат поздравленията и добрите пожелания на хората на града, и да ги заведат у дома, и да им дадат храна и ейл, и да ги повеселят. То този мъничък миг бе само за тях. Погледът на Джак казваше: Ти и аз, заедно, завинаги.

А Алиена си помисли: Най-сетне.

Душата й беше в мир.