Джоузи Силвър
Един ден през декември (62)

3 юли

ДЖАК

Взирам се в съобщението на Сара отново, сега, когато съм си у дома. От цяло денонощие знам, че Лори има проблеми, и все още не съм се свързал с нея. Не знам дали това ме прави добро гадже, или кофти приятел.

Продължавам да прехвърлям тази мисъл в ума си, като се опитвам да реша как е редно да постъпя. Редното за мен може да не бъде редно за Лори, нито за Аманда. Не искам да оплескам нещата.

Поглеждам към отворения екран. Вече два пъти писах и трих. Първото съобщение: „Здрасти, Лу, как върви?“, беше твърде жизнерадостно и изненадващо, а вторият ми опит: „Винаги съм насреща, ако ти потрябвам“, бе твърде емоционален. Пръстите ми се колебаят над клавишите и накрая опитвам отново.

Здрасти, Лу. Сара ми каза за новините при теб. Може ли да ти се обадя?

Натискам „изпрати“, преди да имам време да се разколебая, и след това мятам телефона си настрана и си вземам една бира от кухнята.

Минава половин час, преди да получа отговор. Сърцето ми прави обичайното си салто, когато виждам името й, изписано на екрана.

Може ли да не го правиш? Все още не се чувствам готова да разговарям с хората. Благодаря все пак. Ще ти се обадя, когато мога. Извинявай, х

Боже. Понижен съм до „хората“, явно съм извън кръга на най-доверените й приятели. Отпускам се и затварям очи, като се чудя дали някога ще дочакам момент, в който всички парченца от живота ми да бъдат подредени по местата си.