Джоузи Силвър
Един ден през декември (61)

2 юли

ДЖАК

Тихо следвам Аманда през апартамента й. Казвам тихо, защото току-що си свалих кецовете, тук обувките, с които се ходи навън, са строго забранени. Дори има изтъркан знак и шкафче точно след входната врата, в случай че забравиш. Нямам против всъщност. Не, това е лъжа. Адски надуто ми се струва, намирам го за много помпозно, когато хората настояват да си сваляш обувките. Това обаче не е оплакване към самата Аманда. Изнервям се, независимо кой го изисква.

— Сготвила си?

Намираме се в лъскавата й бяла кухня, в която изключително рядко се приготвя някаква храна. Аманда има много прекрасни страни, но не е прословута с готварските си умения. Тя го признава без срам: господарка е на микровълновата, владетелка на доставките на суши по домовете и кралица на ресторантите в Единбург, тогава защо би искала да бели лук сама?

— Да — отвръща и отваря хладилника, за да ми налее чаша бяло вино.

— Това трябва ли да ме тревожи?

Тя повдига вежди.

— Редно е да ме обсипеш с комплименти и да бъдеш благодарен, Джак. Изгорих си пръста заради теб.

Наблюдавам я, докато се движи из кухнята, понесла плика със зелен фасул на една ръка разстояние, за да може да прочете инструкциите за приготвяне в микровълнова на гърба му.

— Какво е менюто?

Не знам защо попитах, след като съм наясно, че отговорът е риба.

— Треска — обявява тя. — Пека я с лимон и магданоз.

— Първо издуха ли прахта от фурната, преди да я пуснеш? — Аманда извърта очи и аз се засмивам. — Просто се грижа за теб, това е предпоставка за пожар.

— Обсипвано с комплименти и благодарност — напомня ми тя и аз ставам, за да взема пакета с фасул от ръцете й.

— Благодарности, а? — Целувам голото й рамо. Носи лятна рокля без презрамки и отгоре й престилка. — Изглеждаш секси така.

— Храната, Джак — отвръща тя, като ме поглежда.

— Добре. Благодарен съм, че си ми сготвила. — Целувам я набързо. — И съм благодарен, че изглеждаш като руса шведска принцеса, докато го правиш. Най-разпалено те желая, принцесо Аманда от ИКЕА.

Тя се обръща в прегръдките ми и ме целува подобаващо, като ми пуска език.

— Непристойно държание за една дама — казвам й след това и подръпвам връзките на престилката й, докато не плясва ръката ми.

— Свърши нещо полезно — подканя ме. — Отиди и сложи масата на балкона.

* * *

Масата изглежда идеално, като извадена от празнична брошура, на идеалния, като изваден от празнична брошура, балкон на Аманда. Типично за нея, жилищата в „Грасмаркет“ имат най-добрия изглед към замъка в града, така че тя направи всичко по силите си да се нанесе тук.

На път съм да вляза обратно в апартамента, когато телефонът ми избръмчава. Поглеждам го с надеждата да не ми се обажда Лорн, за да ме моли да замествам някого. Имам късмет, виждам да примигва името на Сара. Натискам иконката на съобщението и се подпирам на парапета, за да го прочета.

Скоро да си говорил с Лори?

Ама че загадъчно, мамка му. Поглеждам си часовника. При нея би трябвало да е посред нощ? Вероятно е пияна на някое парти на плажа. Отговарям й:

От известно време не съм. Лягай си!

Пред погледа ми се разстила квартал „Грасмаркет“, ярък и изпълнен с купонджии в събота вечер. Мобилният ми отново избръмчава.

Обади й се, Джак. Двамата с Оскар се разделиха преди няколко седмици. И не трябваше да ти казвам, но тя се нуждае от приятелите си. А аз съм твърде далече, за да бъда от някаква скапана полза!

Зяпам екрана, чета и препрочитам съобщението на Сара, после тежко се стоварвам на един от външните столове на Аманда.

Лори и Оскар са се разделили. Как е възможно? Видях я как се омъжва за него. Стоеше в онази църква и каза на мен и на останалия свят, че той е мъжът, с когото иска да прекара живота си.

Какво, по дяволите, се е случило? — изпращам второ съобщение в отговор, като се чудя дали имам време да се обадя на Сара преди вечеря.

Разни работи. Говори с нея. Сложно е.

Започвам да се ядосвам; думите на Сара не обясняват нищо. Защо говори с недомлъвки? Било сложно? Ще ви кажа кое е сложно. Да стоиш на балкона на гаджето си и да четеш съобщение от бившата си за друга жена, която някога си целунал.

— Джак? — Гласът на Аманда ме кара да подскоча. — Би ли отнесъл това, моля те?

Взирам се в телефона си, главата ми е пълна с въпроси, след което вземам бързо решение и го изключвам. Това е животът ми сега. Тук имам нещо, предаването ми печели фенове, грижа ме е за хората, с които работя, а Аманда е… всичко, което би могъл да иска един мъж.

Набутвам телефона в джоба си и влизам вътре.