Джоузи Силвър
Един ден през декември (42)

Новогодишни обещания

1) Сара. Дори само изписването на името й ме изпълва със срам и безутешност. Трябва да намеря начин да я накарам да повярва, че съжалявам. Че се намирах в ужасна ситуация, че не просто си позволих да се влюбя в гаджето й. А че направих всичко по силите си да не го допускам. Някак трябва да я накарам да ми прости, защото не мога да си представя живота без нея.

2) Оскар. Съпругът ми! Просто искам двамата да останем толкова щастливи, колкото сме в момента, и да се наслаждаваме на първата си година като самодоволни младоженци. Не че мисля, че по принцип сме самодоволни. Но има определена сигурност в това да бъда госпожа Огилви-Блек, особено когато всички останали опори в живота ми сякаш са изчезнали. Обещанието ми е никога повече да не му се налага да ме пита дали съм щастлива с него.

3) Работа. Отчаяно се нуждая от смяна на професията. От сватбата насам имам чувството, че съм надраснала отговорите на тийнейджърски въпроси, отнасящи се до любовните им терзания; все пак вече официално не съм експерт по несподелената любов. Сега, след като сватбената мания е зад гърба ми, осъзнавам, че копнея за ново предизвикателство; може би ще открия нещо в съответствие с новия си живот. „Гууд хаускипинг“^[1] или може би „Лейди“^[2]. Ха! Ако не постигна нищо друго, то поне ще дам нова причина на Люсил да не ме харесва, когато вижда името ми в любимите си списания.

4) Което ме води до… нейно величество Люсил. Трябва да положа повече усилия тя да ме хареса.

5) Мама и татко. Трябва да опитам да ги виждам по-често. Сватбата ме накара да осъзная колко много ми липсват. Радвам се, че брат ми и семейството му живеят близо до тях. Мама постоянно качва снимки на всички с Том, новороденото бебе. Обичам да гледам снимките, но част от мен страда, защото всички те са заедно, а аз съм сама на километри от тях.