Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One Day In December, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вихра Манова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- NMereva (2020)
Издание:
Автор: Джоузи Силвър
Заглавие: Един ден през декември
Преводач: Вихра Манова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: британска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 27.11.2018
Редактор: Преслава Колева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Кремена Петрова
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-274-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9719
История
- — Добавяне
23 март
ЛОРИ
В нашия случай третият път не е на късмет. Цикълът ми всеки път изчаква до девет вечерта, за да си направи труда да дойде, по което време Оскар вече ми се е обадил пет пъти, а аз съм ходила до тоалетната около петдесет. Връщам му обаждането и се утешаваме един друг, след това нарушавам правилото си да не пия и си наливам огромна чаша червено вино. За кратко обмислям дали да не се обадя на Шан, приятелката ми от офиса. Понякога пийваме по нещо след работа или отиваме на кино в дните, в които Оскар е в Брюксел, но детайлите за месечния ми цикъл ми се струват прекалено интимни, за да я затрупвам с тях. В повечето дни разговарям и с мама, но логично, не съм й казала, че правим опити за бебе; ако й кажа, после ще трябва да разочаровам и още един човек. Мисля, че изобщо нямаше да е толкова тежко, ако Оскар беше тук, но това, че сме разделени, придава на всичко помежду ни едно усещане за неотложност, за значимост.
Завличам се нещастно до леглото с лаптопа и лягам подпряна, за да разгледам невероятните неща, които правят всички, освен мен, във фейсбук. Както се и очакваше, Австралия лапна Сара като топъл хляб. Хората там не могат да се наситят на английския й акцент и слънчевата й усмивка. Пресягам се и докосвам екрана, докато гледам едно видео, което е публикувала на страницата си, интервю, което двамата с Люк са дали за някакво тамошно сутрешно предаване на тема: смесени двойки от Англия и Австралия. Тя е моята Супер Сара: супер обичана, супер успешна, просто супер. Господи, как ми се иска да беше тук. Среднощните ни разговори по скайп в понеделник през нощта са едни от най-хубавите моменти през седмицата ми, но не е същото като да бъде тук наистина, за да мога да поплача на рамото й.
Чувствам се глупаво, задето плача, и от нейния профил се прехвърлям на този на Джак. Приятелството ни официално завърши след прощалната вечеря на Сара. Сега се простира дотам аз да харесвам снимките му във фейсбук и той от време на време да коментира моите. От неговия профил се вижда, че изглежда, е на дълга почивка с Аманда. От моя се вижда, че ми липсва какъвто и да било социален живот. Просто дълго, празно, лишено от постове пространство. Може би трябва да го разприятеля и да се свършва.