Чарлс Соул
Годината на Оракула (6)

Глава 6

Джим Франклин, понастоящем носител на трудно спечелената и високо ценена позиция като топ ченге на нацията, а именно директор на Федералното бюро за разследване, си мислеше за престъпление. Всъщност обмисляше да извърши такова.

— Господа, ето ни отново тук — каза Антъни Лютън, началникът на кабинета на Белия дом и човекът, срещу когото обмисляше да извърши престъпление.

Франклин се беше загледал в дебелата и нездрава торбичка мас, която висеше от врата на Лютън. Не можеше да повярва, че този човек успяваше да си слага вратовръзка всеки ден — явно ризите му бяха специално шити. Приличаше на жаба. Жаба с розова кожа, снежнобяла коса и кръгли очила, които караха очите му да изглеждат влажни и изморени.

Искаше да бръкне под торбичката с мас на Лютън и да го удуши, да забие надълбоко пръсти в мазнината, докато се увери, че никога вече няма да чуе снизходителния му и лицемерен глас.

Франклин отмести поглед и се опита да прогони тези си желания. Близо до тях на покритата със сняг Южна морава на Белия дом стоеше друг мъж — нисък, изключително слаб и странен на вид човек в униформа с три звезди на генерал от Американската армия. Това беше генерал-лейтенант Лайнъс Халворсън, шефът на Агенцията за национална сигурност. Франклин не го познаваше добре, въпреки честото сътрудничество между организациите им. АНС си беше спечелила репутацията на дом за маргинално социализирани математически гении и разбивачи на кодове, или казано с други думи — на воайори, които се забавляваха, като четат пощата на държавата. От няколкото пъти, в които Франклин имаше преки контакти с Халворсън, установи, че човекът влиза и в двете категории.

Лютън държеше дълъг около шейсет сантиметра клон в ръката си. Потупа празната си месеста длан с него, след което го захвърли с всичка сила на моравата.

Едно пухкаво черно-сиво сибирско хъски хукна да го гони. Мъжете се загледаха в животното.

— За нея е много топло тук през лятото, но президентът нямаше избор. Зарязването на семейния домашен любимец в Минесота щеше да му се отрази много по-зле в избирателните пунктове от трите дипломатически инцидента. Хората обичат кучетата си — каза Лютън.

— Предполагам, че си прав — отвърна Франклин.

Лайнъс Халворсън запази мълчание.

Хъскито се върна, гордо захапало пръчката. Лютън се наведе, за да я вземе, и погали пухкавото животно.

— Добра работа, Анук. Добра работа.

Началникът на кабинета изгледа студено двамата мъже.

— Предполагам, че един от двама ви щеше да ми се обади досега, ако разполагаше с име — каза той, — така че ми е ясно, че все още не сте открили Оракула. Имахте цял месец. Какъв е шибаният проблем?

Отговори му Франклин:

— Виж, Тони, изпращахме ти доклади с напредъка си, знаеш…

Лютън вдигна пръст. Директорът на ФБР стисна зъби.

— Докладите ви са калпави, Джим. По дяволите, лайната на Анук струват повече.

Франклин сви юмруци в джобовете си.

— Не разполагаме с много време, господа — продължи Лютън. — Изборите са тази година и човекът, който е отговорен за назначенията и на двама ви, отново е кандидат. Тъй като работата ми е да се уверя, че ще спечели втори мандат, наистина съм изумен да науча, че не си скъсвате задниците от работа, за да ме ощастливите. В момента страната ни води войни за свобода, налегнали са я икономически проблеми при средната класа, контролът на оръжията също е трън в задника, здравната система е пълна каша — така си я наследихме, имиграционната реформа, разделението на сини и червени… Никое от тези сътресения не е неочаквано и не представлява непреодолим проблем.

Лютън стисна устни.

— Някак си обаче не успях да предвидя появата на човек, който, по всичко личи, може да предвижда бъдещето. Въпреки другите проблеми, пред които е изправена страната ни, на американския народ му пука за Оракула. Онази торба с лайна, която е опонент на президента, вече спомена Сайта в три от речите си. Позицията му е проста — привлича вниманието върху факта, че не можем да намерим и обясним Оракула, което кара президента, вашия шеф, да изглежда слаб. Сигурен съм, че разбирате каква е уловката. Не само, че наистина не сме способни да намерим и обясним Оракула, но също така ни е невъзможно да излезем с някаква позиция. Не можем да действаме, преди да разберем дали този човек е прост мошеник от Вегас, дали Сайтът е някакъв сложен опит от страна на чужда сила да дестабилизира страната ни, или бог знае какво. Но това ни нанася много сериозни щети. Този… гадател може да отнеме втория мандат на президента Грийн.

Лицето на Лютън се зачерви като захарен памук от тази реч. Той млъкна, за да се успокои, и се обърна към двамата мъже.

— Искам да ме зарадвате с някакви добри новини.

Халворсън и Франклин се спогледаха. Шефът на АНС сви рамене и отговори първи:

— Засякохме разговори, които предполагат, че Оракула се е срещнал с високопоставени представители на някои огромни, мултинационални корпорации, както и с няколко богати личности.

— Разбирам. С кого по-точно?

— Единият е Бари Стърнфелд. За него сме сигурни на деветдесет процента. Нгомбе Мутумбо е другият, макар че за него не сме толкова убедени.

— Стърнфелд? Той даде милиони за първата кампания на президента. Приятел е на тази администрация. Казваш, че се е срещнал с… Оракула ходи на срещи? Защо тогава, мамка му, не знаем името му? Защо просто не организираме една шибана среща?

Халворсън прочисти гърлото си.

— Провеждани са тайно, сър. Всичко се организира през интернет, в пълна потайност, като се използват специално кодирани и еднократни инструменти, създадени да направят проследяването невъзможно. Нищо не е записано. Добри сме, но не сме чудотворци. Ако знаем за срещата предварително, може да успеем да направим нещо, но разбираме за всичко това, след като се случи. С времето вероятно…

Лютън го прекъсна намръщен:

— Още лайна, Халворсън. Почва да ми става изключително лошо от миризмата. Обади се на Стърнфелд! Попитай го как е успял да се свърже с Оракула. Това не е мозъчна хирургия, човече.

Франклин се намеси:

— Виж, Тони, имам една идея. Дай ни няколко минути да ти обясним какво е положението, преди да ни замеряш с малките си предложения. Не ни изкарвай идиоти.

Лютън просветна. Изгледа Франклин, а на лицето му танцуваше тънка усмивка.

— Ще ви изкарвам идиоти, докато не ми докажете, че не съм прав, директоре. Що се отнася до предложенията ми, на теб може и да не ти харесват, но мога да те уверя, че президентът ги одобрява. Възможно е да му предложа да направи някои промени във ФБР. Да разклати малко кошера. Да влее свежа кръв. От моите уста, в неговите уши. Ще му дам храна за размисъл.

Лютън изгледа Франклин над очилата си. Сините му очи бяха като от лед.

— Но моля те, продължи. Кажи ми какво става.

Директорът на ФБР изгледа Халворсън в търсене на подкрепа, но онзи беше решил да се вторачи в близкото дърво.

Пое си дълбоко от хладния въздух и го задържа в дробовете си. Въздъхна и погледна отново Лютън, раздразнен.

— Добре — отвърна той. — Ето как стоят нещата. Хората ми са чули за срещите на Оракула, които директор Халворсън описа, но не можем да научим никакви подробности. Или клиентите му са прекалено изплашени, за да проговорят, или им е осигурил нещо толкова ценно, че нашите заплахи не са достатъчни. Сигурен съм, че Лайнъс се е сблъскал със същите трудности.

Погледна Халворсън. Той кимна бавно, само веднъж, но не каза нищо. Сега на Франклин му се прииска да удари и него.

Тази среща трябваше да приключи час по-скоро или щеше да свърши в съдебната зала. Надяваше се дроновете на Халворсън да бяха попаднали на нещо невероятно, но изглежда, не беше така. С всяка следваща минута ставаше все по-ясно, че сам трябва да направи нещо, което наистина никак не му харесваше.

— Смятаме, че Оракула продава предсказания — продължи Франклин.

— Ахх — отвърна Лютън. — Опасявах се, че ще се случи точно това. Аз също бих го направил, ако имах достъп до бъдещето. Какво продава? По-подробно, имам предвид.

Директорът на ФБР стисна зъби.

— Пак казвам, не сме сигурни. Както директор Халворсън спомена, срещите се провеждат в изключително защитени мрежи и нашите източници не са тези, които са влизали в контакт с Оракула. Научаваме всичко от втора ръка — слухове в мъжката тоалетна, разни сътрудници са чули части от разговори и подобни. Не можем да намерим някой, който в действителност разполага с информация от Оракула. Плащат много пари за нея и не са съгласни да я споделят.

Анук заподскача около мъжете, като с всеки подскок ги пръскаше със сняг. Най-потърпевш беше началникът на кабинета. Той се наведе, хвана я за нашийника и я запрати на една страна. Кучето изскимтя и падна изплашено.

— Проклятие, приберете това животно вътре — нареди Лютън, след което се обърна и направи знак на един служител на Тайните служби, който стоеше на няколко крачки от тях.

Мъжът заговори тихо в микрофона на яката си и дойде да отведе Анук. Лютън сложи ръце на кръста си.

— Отказвам да го приема — каза той. — Този човек си създава сериозен гръб, като се обединява с някои от най-влиятелните хора и корпорации в света. Защо? Имате ли поне парченце полезна информация за мен? Нещичко?

— Има едно — отвърна Халворсън.

Франклин го погледна изненадан.

— Успяхме да проследим някои големи плащания от страна на хора и организации, за които знаем, че са били в контакт с Оракула. Трансферите са направени към една и съща банка на Каймановите острови, макар и в различни сметки.

Лютън сви устни.

— Колко?

— Сумите варират, но никоя от тях не е по-малка от десет милиона долара — отвърна Халворсън. — Най-големите са на стойност няколкостотин милиона. Говорим за голяма сума — малко повече от два милиарда.

— Добре. За какво ги харчи? — сопна се Лютън. — Човек може да си купи доста АК-47 с два милиарда долара. Може да създаде терористични тренировъчни лагери в целия Близък изток. Може дори да си направи ядрена бомба. За какво ги харчи?

Халворсън и Франклин се опулиха насреща му. За няколко секунди настъпи пълна тишина. Лютън скръсти ръце и се обърна.

— Добре, това е всичко — каза той. — Имам и друга работа за вършене. Намерете Оракула. Свършете си задачата, господа, или ми пратете предложенията си кой да ви замести.

Халворсън наведе глава и тръгна по Южната морава. Франклин се поколеба.

— Тони, искам да отнема още няколко минути от времето ти — каза той.

Лютън го изгледа изненадано. Директорът на АНС вече беше извървял няколко крачки. Поспря се — определено не искаше да си тръгва, щом разговорът не беше приключил, — но вече беше прекалено късно да се върне и да запази достойнството си.

— Разполагаш с две, Джим — отговори началникът на кабинета.

— Хайде да се поразходим — предложи Франклин и посочи към края на Южната морава, по-далече от напусналия ги Халворсън. Тръгнаха по следите на Анук, които не образуваха права линия.

— Какво е толкова важно? — попита Лютън.

Франклин си пое дълбоко въздух. Искаше му се да може да разговаря направо с президента, а не с тази властимаща жаба.

Началникът на кабинета го гледаше с нескрито, алчно любопитство.

— Може би има друг начин да намерим Оракула — изрече бавно директорът на ФБР.

Лютън повдигна вежда.

— О? И не можем да го обсъждаме пред директор Халворсън, така ли?

Франклин кимна.

— Методът е необичаен, Тони, и съм сигурен, че ще искаш колкото се може по-малко хора да знаят, че сме водили този разговор.

— Разбирам. А ти убеден ли си, че трябва да го проведем?

— Да — отвърна равнодушно директорът на ФБР. — Ако трябва да бъда честен, не смятам, че скоро ще открием този тип. Много е умел в използването на технологиите. Цялата система на Оракула е проектирана така, че да не можем да я хакнем. Ние не сме АНС, но хората ми са адски добри. Според тях не разполагаме с технологията да кракнем защитата на Сайта в разумен период от време. Възможно е да са необходими години. Работим по въпроса, но засега не знаем дори къде отива имейл адресът. Има вероятност екипът ми да го открие чрез обикновено разследване, но Оракула трябва да направи грешка, а вече е много трудно, предвид парите, с които разполага. Понякога това помага — парите оставят следи. Но също така ти дават възможност да наемеш хора, които да ти помогнат да ги скриеш. Във всеки случай детективската работа отнема време. А ти даде ясно да се разбере, че не разполагаме с такова и аз съм напълно съгласен.

Лютън въздъхна и от устата му излезе дълга струя пара.

— Обясни ми защо още съм тук и те слушам, Джим? Ако исках да си замразя топките, щях да изчукам жена ти.

Франклин се усмихна на Антъни Лютън. Усмивката му беше много тънка.

— На път съм да ти кажа, Тони — отвърна той, млъкна и се опита да се успокои. — Познавам някого, който е способен да открие Оракула. Може би.

Началникът на кабинета се намръщи.

— Сам?

— Не точно. Обикновено работи с цял екип от специалисти.

Франклин се подвоуми. Обмисли добре следващите си думи, които щяха да разтърсят здраво кошера с пчелите, и се зачуди дали си струваше да го стори за Оракула.

Стигна до заключение… и сподели на Лютън за Тренера.