Чарлс Соул
Годината на Оракула (15)

Глава 15

— Във война сме, приятели — каза Хосая Брансън, — но имаме късмет. Нашите армии наброяват милиарди.

Преподобният бръкна в горния джоб на сакото си, извади чиста бяла кърпичка и попи влагата от челото си. Потеше се като прасе.

Седеше в кожен фотьойл начело на дълга и полирана махагонова конферентна маса, която заемаше по-голямата част от заседателната зала. Очакваше да възникне някакъв проблем с разпределението на местата, но светите хора се настаниха на онези, пред които бяха оставени табелки с имената им, без никакви възражения. Това беше добре — все пак отреди на пакистанския сунит да е възможно най-далече от индуския свещеник и иранския шиит, които пък от своя страна трябваше да са в двата края на масата. Разположението на равин Лауфър беше другият сериозен проблем. Но явно се беше тревожил повече от необходимото. Поне днес различията бяха оставени настрана.

Зад всеки от столовете бяха застанали преводачи и асистенти, готови да осигурят всякакви услуги за господарите си. В другия край на масата бяха разположени няколко телевизора на подвижни стойки. На екраните им се мъдреха главите и раменете на още няколко религиозни лидери, които бяха възпрепятствани или не искаха да пътуват до Дубай, затова присъстваха чрез видео връзка.

Светите мъже изгледаха въпросително Брансън и го зачакаха да продължи.

Хосая се наслади на този момент — бе успял да събере всички тези мъже на едно място. Прочисти гърло и заговори:

— Приятели мои, благодаря ви, че дойдохте днес. Това е исторически момент. Под един покрив сме се събрали лидерите на всички велики световни религии. Подобно събитие не се е случвало в съзнателния ми живот… освен, разбира се, ако просто не съм бил поканен.

Преводачите се заеха за работа. В залата се разнесе вял смях, но върху мнозинството от лицата бяха изписани празни или враждебни изражения.

Хосая преглътна, пренебрегна потта, която се стичаше по гърба му, и продължи:

— За мен е чест, че толкова много от вас отговориха на призива ми. Мисля, че това само по себе си говори колко сериозен е проблемът, пред който сме изправени. Между нас казано, ние сме икономите на вярата за, както вече споменах, милиарди и когато се появи заплаха за тази вяра, наше задължение е да се борим от името на последователите ни. Безстрашно и ожесточено. Битката наближава и съм сигурен, че името на врага ни е добре познато на всички ви. Оракула.

Всички се размърдаха неспокойно още преди преводите да бъдат завършени, тъй като нямаха нужда от тях, за да разберат последната дума.

— В моята вяра често наричаме поддръжниците си паство, по смисъла на това, че ние сме техните пастири и ги водим през този опасен и грозен свят. Аз обичам своето и бих направил всичко, за да го предпазя… но вече е малко късно, приятели мои. Оракула е вълк сред овцете, който сипе лъжи.

Брансън подбираше думите си много внимателно. Темата изискваше известна деликатност. Въпреки всичките празни приказки за обединение и обща цел, това събиране приличаше повече на сбирка на шефовете на конкурентни корпорации. Въобще не се залъгваше, че тези мъже щяха да му позволят да се качи на сцената, ако не беше Оракула. Препитанието и властта им се намираха под обсада, това беше всичко. Обединяването на ресурсите можеше да доведе до решение на проблема, но определено нямаше да продължи особено дълго.

Разбира се, не трябваше да говори за това по време на тази среща.

— Искам да започна, като дам ясно да се разбере, че от самото начало позицията ми е следната: Оракула е враг на всичките ни религии. Не знам по какъв начин получава информацията си, но предполагам, че е с научен произход или е измама, която предизвиква предвидените събития. Никой истински пророк не би действал като него.

— Какво предлагаш? — попита безцеремонно и с тежък английски акцент сунитът и махна на преводача си да не се намесва. — Наясно сме, че Оракула е проблем, иначе нямаше да сме тук. Какво мислиш, че трябва да се направи?

Брансън се усмихна въпреки раздразнението си, че е бил прекъснат.

— Разбира се — отвърна той, — да минаваме направо на месото и картофите, както казваме тук, в Америка. Няма да е свинско, обещавам.

Настъпи тишина… с изключение на няколко места по-нататък, където епископ Майкъл Бекуит, прелат на Епископалната църква и представител на Англиканския свят със своите сто шейсет и пет милиона последователи, се усмихна над кафето си. За момент Брансън се окуражи — поне един човек в залата имаше чувство за хумор.

— Предлагам два курса на действие, господа. Първо, мисля, че трябва да говорим много по-открито срещу Оракула. Към паствата си, към пресата. Налага се съвсем ясно да обявим, че между нашите вери и този… този магьосник няма нищо общо. Някои от вас вече поеха в тази посока, но смирено препоръчвам да обединим усилията си и ако желаете, да работим задружно.

— Каква полза ще има от това?

Този път въпросът беше отправен от един от индуските свещеници, на име Бхат.

— Ще накара хората да се замислят какъв е Оракула и откъде идва. Ще посади семената на съмнението в съзнанието им. Ако всички религиозни лидери в света повтарят едно и също: че Оракула е зло и не трябва да му се има доверие, плановете му може и да не бъдат възпрепятствани, но вярвам, че…

— Но ние не знаем дали е зло — прекъсна го тихичко Кармапа Чамдо.

Всички глави се обърнаха към човека, който беше проговорил — осемнайсетия лама с Черната корона, главен свещеник на третата по големина будистка секта с дадени му правомощия да действа от името на самия Далай Лама. Носеше роба в кафяво и жълто, която изглеждаше много по-подходяща за прокрадващата се пустинна жега от костюма и вратовръзката на Брансън.

— Оракула е нещо, с което не сме се сблъсквали досега — продължи Чамдо, — но нима нашите религии не включват концепцията за пророците? Как можем да заклеймим човек, който се появява и демонстрира точно тези способности, описани в свещените ни текстове?

— Първо предложи предсказанията си на уеб сайт, свързан със САЩ, на английски — намеси се сунитът. — Той не е нашият пророк.

— Освен това се говори, че продава предсказанията си за пари — каза Бхат, сякаш това обясняваше всичко. — Всички сме чували слуховете. Каква полза би имало едно божествено създание от пари?

— Същата, каквато и нашите църкви — настоя Чамдо. — Щом ние караме собствените ни поклонници да даряват, защо на него да му е забранено да го прави? Също така искам да отбележа как Оракула никога не е твърдял, че е с божествен произход. Той е тук с нас в материалния свят — продължи будистът. — Той е част от естествения ред на нещата, част от голямото колело, с което всички се въртим. Дали няма да е най-добре да намерим начин да се нагодим към присъствието му, отколкото да му се противопоставяме?

Хосая забеляза със задоволство, че голяма част от присъстващите в залата погледнаха намръщени ламата. На лицата им като че ли беше изписан въпросът: „Ти на чия страна си?“.

Кармапа Чамдо забеляза това и млъкна. Кимна на Брансън, а фасадата му на изключително спокойствие не поддаде нито за миг.

— Негово светейшество има право — поде Хосая, — но трябва да отбележа, че голяма част от поклонниците ни не са подготвени за дребните философски разграничения, които обсъждаме днес. Да обличаме Оракула в одеждите на злото, когато говорим за него пред паствата си, е простичка концепция, която лесно ще разберат. Разбира се, всички можете да действате както намерите за добре.

Заклатиха се глави. Не бяха всички, но повечето.

— Спомена за втора стъпка от плана си, преподобни? — напомни Бекуит.

— Да, благодаря ти, епископе. Може би тя ще се хареса повече на Кармапа Чамдо. Смятам, че за изумлението на целия свят към Оракула голяма заслуга има мистериозната му самоличност. Ако разберем кой е той, ако покажем на хората, че е обикновен човек, и обясним предсказанията му, проблемите ни ще приключат. Това отново ми напомня за първоначалния ми замисъл. Нашите паства, взети заедно, представляват най-голямата армия в света — милиарди души във всяка страна по земното кълбо. Ние ще сме генералите. Ще предадем на войските си, че Оракула е враг на Бога, и ще ги изпратим на лов за него. Вече го сторих сред собствените си вярващи.

— Твоите детективи на Христа — отбелязва развеселено равин Лауфър. — Като по филмите.

— Да, знам — отвърна Брансън и се насили да се усмихне. — Звучи глупаво, разбира се… но може да сработи. Всички можете да представите тази идея на собствените си хора, но най-важно е да обединим усилията си. По силите ми е да направя само толкова. По-голямата част от влиянието ми е съсредоточено в САЩ. Затова искам всички да участвате.

— Дали наистина е така? — попита равинът. — Или просто се тревожиш за предсказанието на Оракула за пържолата и искаш да го опозориш, преди да те направи на глупак на живо в телевизионното предаване, което вече си обявил?

Брансън се обърна към Лауфър, а насилената усмивка се беше изпарила от лицето му.

— Затънал съм до ушите. Няма да се преструвам, че не е така. Но си пълен глупак, ако смяташ, че той ще спре с мен. Оракула протегна ръка и ме намушка с копие в сърцето. Да, посланието му е отправено към мен… — преподобният обхвана с жест цялата зала, — … но също и към всички вас. Той иска да ме повали, за да не го предизвикате и вие. Той е по-лош от всеки диктатор, всяко потисническо правителство или погром^[1], които са се опитвали да унищожат хората на Бога през дългите векове, в които сме си вършили работата.

Брансън посочи равин Лауфър.

— Какво ще се случи, ако пусне предсказание, че евреите ще направят опит да завладеят световната финансова система?

Обърна се към сунита и шиита.

— Или пък предрече друга огромна атака от страна на мюсюлманите в САЩ?

Седящите около масата се намръщиха.

— Никой от вас не е ставал мишена на способностите на Оракула. Аз съм и ще ви кажа, че никога не сме се изправяли срещу подобно предизвикателство. С десетина думи може да превърне всяка от религиите ни във враг на целия свят.

Брансън се намести в стола си.

— Човечеството се нуждае от нас. Нуждае се от пряката ни намеса, добрия ни съвет и примера ни. Нашите вери стоят в основата на този свят. Трябва да действаме. Оракула сигурно има съсед, брат, приятел. Един от тях е сред нашите поклонници или им е познат. Ще намерим Оракула. И след като го разкрием, ще го покажем на света точно така — като обикновен човек.

— Какво ще правим, след като го открием? — попита иранецът.

— Каквото трябва — отвърна Брансън.

— Ами ако не е измамник? Ако наистина е пратеник на Бога? Тогава какво? — намеси се Кармапа Чамдо.

Хосая скръсти ръце и погледна светия човек.

— В такъв случай, приятелю, предполагам, че сме прецакани.