Кен Фолет
Полетът на стършела (32)

Тридесет и първа глава

Харалд приближи предпазливо църквата.

Беше валяло и тревата бе мокра. Лек бриз носеше облаците по небето, а почти пълната луна сияеше ярко през пролуките между тях. Сянката на камбанарията се появяваше и изчезваше заедно с нея.

Наблизо не бяха паркирани непознати коли, но това не му подейства особено успокояващо. Полицаите щяха да скрият колите си, ако бяха замислили капан.

Никъде из порутения манастир не светеше. Бе полунощ и войниците спяха. Всички, освен двама: пазачът до полевата кухня в парка и един помощник-ветеринар, който дежуреше в конската лечебница.

Харалд се ослуша. Чу как един кон изпръхтя в двора на манастира. Качи се крайно предпазливо на пъна и надникна над перваза.

Различи смътно колата и самолета на слабата лунна светлина. Но някой може би се криеше вътре и чакаше.

Чу тихо сумтене и тътен. Те се повториха след минутка и той предположи, че ги издава Хансен, който се опитва да се освободи. Сърцето на Харалд подскочи от надежда. Ако Хансен още беше вързан, значи госпожа Ясперсен не се беше върнала с Петер. Имаха шанс да излетят със Стършела.

Промъкна се през прозореца и тръгна към самолета. Извади фенерчето от кабината и завъртя лъча из църквата. Нямаше никого.

Отвори багажника на колата. Хансен още беше вързан, със запушена уста. Харалд провери възлите, бяха здрави. И затвори багажника.

Тогава чу тих шепот:

— Харалд! Ти ли си?

Освети прозореца и видя Карен да наднича през него.

Родителите й я бяха откарали у дома с линейка. Преди да се разделят в театъра, тя беше обещала да се измъкне от замъка при първа възможност и да отиде при него в църквата, ако теренът е чист.

Той изключи фенерчето и отвори голямата врата. Карен изкуцука вътре, беше наметната с кожено палто и носеше одеяло. Той я прегърна нежно, но внимателно заради наранената й ръка. За миг се наслади на топлината на тялото й и на аромата на косата й.

После се заеха с належащите проблеми.

— Как си?

— Ужасно боли, но ще оцелея.

Погледна палтото й.

— Студено ли ти е?

— Още не, но ще ми стане студено на хиляда петстотин и петдесет метра над Северно море. Одеялото е за теб.

Той го взе и я хвана за здравата ръка.

— Готова ли си за това?

— Да.

Целуна я нежно.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

— Наистина ли? Не си го казвала досега.

— Знам, сега ти го казвам, в случай че не оживея — рече тя с обичайния си делови тон. — Ти си най-страхотният мъж, когото съм срещала, на десета степен. Ти си умен, но никога не унижаваш хората. Ти си нежен и мил, но имаш кураж за цяла армия. — Докосна косата му. — Дори си хубавец, по свой си начин. Какво повече мога да искам?

— Някои момичета харесват издокараните мъже.

— Прав си. Ще поработим по това.

— И аз искам да ти кажа защо те обичам, но полицията може да се появи всеки миг.

— Няма проблем, знам защо ме обичаш — защото съм прекрасна.

Харалд отвори вратата на кабината и хвърли вътре одеялото.

— Най-добре се качвай още сега. Колкото по-малко работа ни остане за отвън, толкова по-бързо ще се измъкнем.

— Добре.

Видя, че ще й е трудно да се качи в кабината. Довлече един сандък и тя стъпи на него, но не можа да вкара наранения си крак. В кабината и без това се влизаше с мъка, тя беше по-тясна и от предните седалки на малка кола, а когато си с два наранени крайника, изглеждаше направо невъзможно. Харалд разбра, че ще трябва да я вдигне.

Пъхна лявата си ръка под раменете й, а дясната — под коленете, после стъпи на сандъка и я настани на дясната седалка. Така тя щеше да може да движи лоста за управление с лявата си ръка, а той щеше да го движи с дясната — от пилотското място.

— Какво е това на пода? — попита Карен и посегна надолу.

— Пистолетът на Хансен. Не знаех къде да го дяна — затвори вратата. — Добре ли си?

Тя отвори прозореца.

— Идеално. Ще излетим от алеята. Вятърът е подходящ, но духа към замъка, затова ще трябва да буташ самолета чак до вратата на замъка и после да го обърнеш, за да хване вятъра.

— Добре.

Той отвори широко вратите на църквата. Сега трябваше да изкара самолета. За щастие го беше паркирал интелигентно, с носа към вратата. Към колесника беше вързано здраво въже и той го хвана и опъна.

Стършелът се оказа по-тежък от очакваното. Защото освен двигателя в него имаше сто седемдесет и седем литра бензин, плюс Карен. Не беше малко.

За да преодолее инерцията му, Харалд първо го разклати на колелата, установи някакъв ритъм и след това дръпна. Щом самолетът се раздвижи, стана по-лесно, но пак беше много тежък. Харалд с огромно усилие го издърпа от църквата в парка и после пое към алеята.

Луната надникна иззад един облак и озари парка почти като в ден. Всеки можеше да види самолета, стига да погледнеше натам, и Харалд трябваше да действа бързо.

Свали подпората, която придържаше лявото крило към фюзелажа, и го разгъна. След това сгъна надолу подвижната част от вътрешния край на горното крило. Това щеше да го държи на място, докато той заобиколи отпред. Там завъртя щифта на долното крило и го нагласи в жлеба му. Той като че ли запря в някакво препятствие. Но Харалд вече се беше сблъсквал с този проблем при тренировките. Размърда леко крилото и това му позволи да плъзне щифта в жлеба. Закрепи го с кожения каиш. Повтори процедурата и с горното крило, като залости щифта с подпората.

Отне му три-четири минути. Погледна към лагера на войниците. Пазачът го беше видял и вървеше към него.

Харалд се зае с дясното крило. Когато приключи, пазачът стоеше до него и гледаше. Това беше дружелюбният Лео.

— Какво правиш? — попита той с любопитство.

Харалд си беше подготвил история.

— Ще го снимаме. Господин Духвиц иска да продаде самолета, защото няма гориво за него.

— Ще го снимате ли? Нощем?

— Да, на лунна светлина, на фона на замъка.

— А капитанът знае ли?

— Да, господин Духвиц говори с него и капитан Клайс каза, че нямало проблеми.

— Е, хубаво — рече Лео, но пак се смръщи. — Странно, че капитанът не ми каза нищо.

— Вероятно е сметнал, че не е важно — Харалд осъзна, че е сбъркал. Ако немските войници бяха небрежни, нямаше да завладеят Европа.

Лео поклати глава.

— Пазачът трябва да бъде уведомен за всички необичайни събития, които ще се случат по време на дежурството му — каза той, сякаш четеше от устава.

— Сигурен съм, че господин Духвиц нямаше да ни каже да действаме, без да е говорил с капитан Клайс — Харалд се облегна на стабилизатора и бутна.

Като го видя да се мъчи, Лео му помогна. Заедно завъртяха опашката на четвърт оборот и самолетът сега беше ориентиран спрямо алеята.

— По-добре да поговоря с капитана — каза Лео.

— Ако си сигурен, че няма да се ядоса, че го будиш.

Лео се поколеба и разтревожи.

— Вероятно още не е заспал.

Харалд знаеше, че офицерите спят в замъка. Чудеше се как да забави Лео и да ускори собствените си действия.

— Е, ако ще ходиш чак до замъка, можеш да ми помогнеш да избутам тази кошница.

— Добре.

— Аз ще хвана лявото крило, ти хвани дясното.

Лео преметна пушката през рамо и натисна подпората между долното и горното крило. Сега, когато бяха двама, Стършелът се движеше много по-лесно.

* * *

Хермия хвана последния влак от гара Вестерпорт. Той пристигна в Кирстенслот след полунощ.

Не беше сигурна какво ще прави, щом се озове при замъка. Не искаше да привлича внимание, като чука на вратата и събуди всички. Можеше да изчака до сутринта, преди да пита за Харалд. А това означаваше да прекара нощта на открито. Е, нищо нямаше да й стане. От друга страна, ако в замъка светеше, можеше да успее да подпита някого, например някой слуга. Беше нервна, че губи скъпоценно време.

Още един човек слезе от влака с нея. Жената с небесносинята барета.

Хермия потръпна от страх. Дали не беше сбъркала? Може би тази жена я бе поела след Петер Флеминг?

Налагаше се да провери.

Излезе от тъмната гара, спря и отвори куфара си, като се преструваше, че търси нещо в него. Ако жената я следеше и тя щеше да си намери претекст да спре.

Жената излезе от гарата и мина покрай нея, без да забави ход.

Хермия продължи да рови из куфара и я гледаше с крайчеца на окото си.

Жената вървеше бързо към един черен буик, паркиран наблизо. Някой седеше зад волана и пушеше. Хермия не видя лицето му, зърна само огънчето на цигарата. Жената се качи в колата и потеглиха.

Хермия си отдъхна. Явно тази жена беше прекарала една нощ в града и сега съпругът й я чакаше на гарата, за да я откара у дома. „Фалшива тревога“, рече си Хермия с облекчение.

И тръгна.

* * *

Харалд и Лео бутаха Стършела по алеята, покрай цистерната с бензин, от която Харалд беше откраднал горивото, чак до двора пред замъка, където го обърнаха по вятъра. Лео изтича вътре да събуди капитан Клайс.

Харалд разполагаше едва с минута-две.

Взе фенерчето от джоба си, включи го и го лапна. Завъртя куките от лявата страна на фюзелажа на носа и отвори единия обтекател.

— Гориво? — извика той.

— Включено — извика Карен.

Харалд дръпна пръстена на поплавъка и задейства лоста на една от двете горивни помпи, за да вкара гориво в карбуратора. Затвори обтекателя и завъртя куката. Извади фенерчето от устата си и извика:

— Дросел и магнети?

— Дросел и магнети.

Застана пред самолета и завъртя перката. Направи го като Карен, завъртя я втори път, после трети. Накрая тласна силно и отстъпи бързо назад.

Нищо не стана.

Изруга. Нямаше време да се занимава с неочаквани аварии.

Повтори процедурата. Нещо не беше наред. Преди, когато въртеше перката, се случваше още нещо. Отчаяно се опита да си спомни какво беше.

Двигателят пак не запали.

И тогава му просветна. Не се чу изщракването, когато завърташе перката. Спомни си, че Карен му бе обяснила, че щрака импулсният стартер. Той произвеждаше искрата.

Изтича до прозореца й.

— Не се чува изщракване!

— Магнетът — рече тя спокойно. — Често се случва. Отвори десния обтекател. Ще видиш импулсния стартер между магнета и двигателя. Удари го рязко с камък или нещо друго. Обикновено върши работа.

Той отвори десния обтекател и освети двигателя с фенерчето. Импулсният стартер представляваше плосък метален цилиндър. Харалд се озърна към земята. Нямаше никакви камъни.

— Дай ми нещо от комплекта с инструменти — рече той на Карен.

Тя взе комплекта и му подаде един гаечен ключ. Той удари с него импулсния стартер.

— Веднага прекратете — чу се глас зад него.

Обърна се и видя капитан Клайс с униформени панталони и горнище на пижама да търчи през двора към тях, следван по петите от Лео. Клайс не беше въоръжен, но Лео имаше пушка.

Харалд натъпка гаечния ключ в джоба си, затвори капака и тръгна към носа.

— Отдалечи се от самолета! — извика Клайс. — Това е заповед!

Внезапно иззвъня гласът на Карен.

— Спрете на място, или ще ви застрелям!

Харалд видя ръката й да стърчи през прозореца, насочила пистолета право към Клайс.

Клайс закова на място и Лео последва примера му.

Харалд нямаше представа дали тя знае да стреля — но и Клайс нямаше.

— Хвърли пушката на земята, Лео — нареди Карен.

Лео хвърли оръжието си.

Харалд посегна към перката и я завъртя.

Тя се задвижи със силно и много задоволително щракане.

* * *

Петер Флеминг пътуваше към замъка с Тилде Ясперсен до себе си.

— Ще паркираме някъде встрани и ще гледаме какво ще направи — рече той.

— Добре.

— Виж, за случилото се на Санде…

— Моля те, не говори за това.

Той потисна гнева си.

— Какво, никога ли?

— Никога.

Идеше му да я удуши.

Фаровете на колата осветиха малко селце с църква и кръчма. Излязоха от него и приближиха големия портал.

— Съжалявам, Петер — каза Тилде. — Направих грешка, но с това е приключено. Нека бъдем просто приятели и колеги.

Той почувства, че вече нищо няма значение за него.

— Майната му на всичко! — извика и зави към двора на замъка.

От дясната страна на алеята се издигаше порутен манастир.

— Странно — рече Тилде. — Вратите на църквата са широко отворени.

Петер се надяваше да се случи нещо, за да не мисли за отказа на Тилде. Спря буика и изключи двигателя.

— Нека проверим — извади фенерче от жабката.

Слязоха от колата и влязоха в църквата. Петер чу приглушено сумтене и тътен. Като че ли идваше от ролс-ройса, който стоеше на трупчета насред помещението. Отвори багажника и освети с фенерчето овързан полицай със запушена уста.

— Това ли е твоят човек? — попита той.

— Самолетът го няма! — извика Тилде. — Няма го!

В този миг чуха рев на самолетен двигател.

* * *

Стършелът се събуди с рев и като че ли се наведе напред, нетърпелив да потегли.

Харалд бързо се приближи до Клайс и Лео. Взе пушката и я вдигна заплашително, като демонстрираше увереност, каквато всъщност не чувстваше. Отстъпи бавно заднешком и заобиколи въртящата се перка към лявата врата. Посегна към дръжката, отвори я и хвърли пушката на лавицата за багаж зад седалките. Докато се качваше, някакво внезапно движение го накара да погледне през прозореца на Карен. Видя, че капитан Клайс се втурва към самолета и се хвърля на земята. Чу се изстрел, оглушителен въпреки рева на двигателя. Карен беше стреляла с пистолета на Хансен, но Харалд видя, че рамката на прозореца й пречи да извие китката си достатъчно надолу и не беше уцелила капитана.

Клайс се претърколи под самолета, изникна от другата страна и скочи върху крилото.

Харалд се опита да затвори вратата, но Клайс я запречваше. Капитанът го сграбчи за реверите и започна да го дърпа от седалката. Харалд се замята, за да се освободи от хватката му. Карен държеше пистолета с лявата си ръка и не можеше да се извърне в претъпканата кабина, за да застреля Клайс. И Лео дотича, но вратата и крилото му пречеха и не успя да се присъедини към схватката.

Харалд извади гаечния ключ от джоба си и замахна с всичка сила. Острият накрайник на ключа се заби под окото на Клайс и от раната рукна кръв, но той не пускаше.

Карен се пресегна през Харалд и натисна лоста на дросела докрай напред. Двигателят зарева по-силно и самолетът потегли. Клайс изгуби равновесие и размаха едната си ръка, но с другата още стискаше Харалд.

Стършелът се движеше бързо, като подскачаше по тревата. Харалд отново удари Клайс и този път той извика, пусна го и падна на земята.

Харалд затръшна вратата.

Посегна към контролната конзола в центъра на кабината, а Карен каза:

— Остави лоста на мен — мога да го движа с лявата ръка.

Самолетът продължаваше по алеята, но скоро започна да набира скорост и да извива надясно.

— Натисни педалите на кормилото! — извика Карен. — Насочи го право напред!

Харалд настъпи левия педал, за да върне самолета на алеята. Нищо не стана, затова той натисна с всичка сила. След миг самолетът се изви рязко наляво, прекоси алеята и продължи по тревата от другата й страна.

— Реагира със забавяне — извика Карен. — Трябва малко да изчакаш.

Той разбра какво му казва — беше същото като да управляваш лодка, само че по-зле. Натисна десния педал, за да върне самолета обратно, и когато той започна да завива, Харалд коригира с левия крак. Този път не се завъртяха рязко, самолетът се върна на алеята и продължи напред.

— Поддържай го така — извика Карен.

Самолетът ускоряваше.

В другия край на алеята светнаха фарове.

* * *

Петер Флеминг превключи на първа скорост и натисна газта. Щом Тилде отвори вратата, за да се качи, колата потегли рязко напред. Тя пусна вратата с вик и падна назад. Петер се надяваше, че не си е строшила врата.

Зави по алеята и остави вратата да се затвори сама. Щом двигателят запищя, той превключи на втора. Буикът набираше скорост.

На светлината на фаровете видя малък двуплощник да ускорява по алеята точно срещу него. Беше сигурен, че Харалд Олуфсен е в този самолет. Щеше да го спре, дори ако трябваше да умрат и двамата.

Превключи на трета.

* * *

Харалд усети как Стършела се накланя, когато Карен натисна лоста напред и вдигна опашката.

— Виждаш ли колата? — извика той.

— Да, дали се опитва да ни спре?

— Да — Харалд се втренчи напред, концентриран върху усилието да поддържа правия курс на самолета с педалите. — Можем ли да се издигнем навреме?

— Не съм сигурна…

— Най-добре да решиш!

— Приготви се да завиеш, когато ти кажа!

— Приготвих се!

Колата приближаваше страховито. Харалд вече виждаше, че няма да излетят навреме.

— Завивай! — извика Карен.

Той натисна левия педал. При тази висока скорост самолетът реагираше по-чевръсто и зави рязко от алеята — твърде рязко: Харалд се изплаши, че заварките на колесника няма да издържат. Бързо коригира.

С крайчеца на окото си видя, че колата завива след тях, още се опитваше да ги пресрещне. Беше буик, точно като колата, с която Петер го беше закарал в Янсборг Скуле. Буикът зави рязко, за да се забие в самолета.

Но самолетът имаше опашен стабилизатор, а колата завиваше чрез колелата си и това се оказа важно на мократа трева. Буикът започна да поднася. При едно такова отклонение луната за миг озари лицето на мъжа зад волана и Харалд позна Петер Флеминг.

Самолетът се заклатушка и пак се стабилизира. Харалд видя, че са на път да се разбият в цистерната с бензин. Натисна левия педал и дясното крило на Стършела се размина на сантиметри с камиона.

Петер Флеминг не извади такъв късмет.

Харалд се озърна назад и видя как буикът, напълно излязъл от контрол, се плъзга с ужасна неизбежност към цистерната. Заби се в камиона с голяма скорост, чу се оглушителна експлозия и след секунда целият парк се озари от жълто сияние. Харалд се опита да провери дали опашката на Стършела се е запалила, но беше невъзможно да погледне право назад.

Буикът гореше.

— Завий! — извика Карен. — Излитаме!

Той отново се концентрира върху педалите. Видя, че се устремяват към полевата столова, и натисна десния педал, за да я заобиколят.

Когато поеха отново по права линия, самолетът ускори.

* * *

Хермия се затича, когато чу рева на самолетен двигател. Наближи двора на Кирстенслот и видя тъмна кола, много подобна на онази на гарата, да ускорява покрай алеята. После поднесе и се заби в един камион, паркиран наблизо. Последва ужасна експлозия и колата и камионът лумнаха в пламъци.

Една жена изкрещя:

— Петер!

На светлината на огъня Хермия видя жената със синята барета. Всичко си дойде на мястото. Жената наистина я беше проследила. А в буика я чакаше Петер Флеминг. Нямаше нужда да я следят повече, защото знаеха къде отива. Бяха стигнали в замъка преди нея. А после?

Видя малък двуплощник да ускорява по тревата, сякаш преди излитане. Жената със синята барета коленичи, извади пистолет от чантата си и се прицели в самолета.

Какво ставаше тук? Ако тази жена беше колега на Петер Флеминг, значи пилотът беше на страната на добрите, заключи Хермия. Можеше дори да е Харалд, който бяга с филма в джоба си.

Трябваше да попречи на жената да стреля.

* * *

Паркът беше озарен от пламъците, издигащи се от цистерната, и Харалд ясно видя как госпожа Ясперсен се прицели в самолета.

Нямаше какво да стори. Приближаваха се право към нея и ако завиеше настрани, просто щеше да й предостави по-добра мишена. Стисна зъби. Куршумите можеха да пробият крилете или фюзелажа, без да причинят сериозна вреда. От друга страна, една дупка в резервоара щеше да ги убие.

Тогава видя още една жена да тича по тревата и да размахва някакъв куфар.

— Хермия! — извика той с изумление. Хермия удари госпожа Ясперсен по главата с куфара, тя се смъкна настрани и изпусна оръжието. Хермия я удари отново, после грабна пистолета.

Когато самолетът мина над тях, Харалд осъзна, че са се откъснали от земята.

Вдигна очи и установи, че са на път да се разбият в камбанарията.