Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (39)

Ръш

Той беше най-красивото същество във вселената. Преброих всички пръсти на ръцете и краката му, докато Блеър ги целуваше един по един. И беше толкова, толкова мъничък. Не бях предполагал, че бебетата са толкова дребни.

— Трябва вече да изберем име — каза Блеър и ме погледна, след като най-сетне успя да го накара да захапе зърното й и да засмуче правилно.

През последните три месеца бяхме нахвърляли някои идеи за име, но все нещо не ни се струваше съвсем наред. Блеър каза, че е много трудно да дадеш име на някого, когото все още не си виждал, и затова решихме да изчакаме да се роди и тогава да измислим.

— Знам. Видяхме го вече, време е да му дадем име. Ти какво предлагаш? — попитах и се помолих наум да не излезе с това безумно предложение Ейбрахам Дийн. Обичах баща си, но нямаше да кръстя детето си на него.

— Прилича ми на един истински Колтън — каза тя и го погледна с усмивка, но на мен името не ми харесваше.

— Все още ли си против Ривър? — попитах.

— Искам да сложим някъде там и Ръш, но ако го кръстим Ривър, няма да можем. Ривър Ръш или Ръш Ривър звучи глупаво — засмя се тя.

Бях забравил, че иска да ползва и моето име, затова нямах намерение да споря с нея. Идеята синът ни да носи и моето име ми харесваше.

— Тогава Кеш Ръш? — пошегувах се и тя захапа устната си, за да не се разсмее и да го изплаши.

— Какво ще кажеш за Нейтън. Можем да му казваме Нейт?

И тогава той спря да суче и я погледна така, сякаш бе разпознал името си. Решението беше взето. От него.

— Нейтън Ръш Финли. Да, звучи добре — съгласих се.

Тя се усмихна щастливо и наведе глава да го целуне по нослето.

— Здравей, Нейт. Добре дошъл при нас.

Исках да го подържа, но той май беше решил да спи, а не да създава контакти. Блеър го вдигна, облегна главичката му на рамото си и започна да го тупа по гърба, а аз стоях и ги гледах като хипнотизиран. Това беше мое. Моето семейство. Моето абсолютно съвършено семейство.

Когато Блеър реши, че се е оригнал достатъчно, го уви в одеялцето му и ме погледна.

— Твой ред е, татенце. Трябва да си почина. Очите ми се затварят.

Протегнах длани и го взех от ръцете на майка му. Притиснах го леко до гърдите си и вдишах сладкия му аромат.

— Хайде, мъничко човече, да се настаним ей там и да видим дали няма да намерим някой баскетболен мач из каналите.

Нейт се унесе доволен в ръцете ми, а Блеър заспа секунди след като ми го даде. Бих останал в тази стая с двамата… завинаги. Само да са наблизо, само да са в безопасност. Това беше достатъчно.

На вратата се почука тихо. Обърнах се и видях как някой отваря плахо и в стаята се подават няколко сини балона, а зад тях Бети. От доста време чакаше навън.

— Разбирам, че се забавляваш, но е време да споделиш щастието. Двамата дядовци са пред отделението и търпеливо чакат — прошепна тя, след като видя, че Блеър спи.

— Не искам да я будя. Ще го доведа до прозореца на родилното. Кажи им да дойдат там.

Бети погледна бебето с такъв копнеж. Знам, че искаше да го пипне, но аз не бях готов да й го дам. Имаше време. Не бях и сигурен дали няма да го изтърве. Изобщо не бях убеден, че мога да имам доверие на когото и да било и да му дам детето си да го гушне. Стиснах го до себе си и започнах да се питам как, по дяволите, щях да позволя на хората да идват вкъщи и да го държат в ръце.

— Сестрата каза, че сте го кръстили Нейтън Ръш. Харесва ми — каза тя.

— Ще го наричаме Нейт.

Тя кимна и тръгна да съобщи на всички къде да отидат, за да го видят. Нямах нищо против да им го покажа през прозореца, защото беше безопасно, но нямаше да позволя на всички тези хора да дишат отгоре му и да го докосват. Прекалено много бактерии! Все още беше твърде малък. Трябваше да натрупа малко килца, преди да се изправи срещу микробите.

Излязох от стаята и обясних на сестрата, че само ще го покажа през прозореца. Когато тя се обърна и видя Дийн, ченето й увисна.

— Майчице! Бебето Финли… роднина ли е на Дийн Финли? На Дийн Финли от… Slacker Demon?

— Да, това е внукът му и наистина трябва да го покажа на дядо му.

Тя се разбърза да ми направи място да мина и дойде с мен, за да може да погледа баща ми с отворена уста. Дийн обаче изобщо не регистрира присъствието й, защото единственото, което виждаше, беше Нейт. Той вдигна палец и ми смигна. Ейб се беше просълзил. Бети плачеше от умиление, а Джейс клатеше одобрително глава.

Джими разбута всички, застана пред прозореца с ръка на кръста и се усмихна широко. После ме погледна и кимна щастливо.

Това беше нашето голямо семейство. Сестри и майки… не бяха тук, но край нас бяха хората, които ни обичаха истински и най-вече обичаха Нейт.

— Мислите ли, че мога да взема автограф от Дийн? — попита сестрата до мен.

— Попитайте него. Сега е в страхотно настроение — казах, обърнах се с бебето в ръце и се върнах при майка му.