Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (12)

Блеър

Устните на Ръш се спуснаха по врата ми. Водата от душа се изливаше върху нас, сякаш валеше топъл дъжд. Исках един такъв душ в нашата къща. Ръцете му се плъзнаха по кръста ми и се сключиха на корема ми. Откакто почувства как бебето рита, все гледаше да ме пипа там. Имаше нужда да показва на сина ни, че всеки път, когато се разбуди, той ще е там, ще му напомня за себе си. Ако не беше толкова сладък в старанието си да полага такива огромни усилия да ме защитава и пази от всичко и всички, щях да започна да се изнервям.

Преди да успея да се отпусна в насладата от усещането за тялото му зад гърба ми, отнякъде се чу пронизителен писък, който и двамата разпознахме. Нан! Ръш застина зад мен.

— Нан? — попитах, макар че вече знаех отговора.

— Да. Предполагам вече е разбрала, че съм тук — отговори той и целуна врата ми. — Ти се изкъпи, а аз ще отида да се разправям. Нан и баща ми не се разбират добре.

Кимнах и останах под топлата вода, а той излезе и взе една от големите пухкави кърпи за тяло, подредени на мраморния плот. Исках да отида с него, но той не каза нищо, не ме помоли. От друга страна, той никога нямаше да ме извика със себе си, защото се тревожеше, че някой може да ме разстрои.

Тогава плътен мъжки глас проехтя в отговор на писъците на Нан. Кой беше това? Не бях прекарала твърде много време с Дийн, но не мисля, че беше от хората, които биха се взривили така лесно, че да повишат тон. Спрях крана на водата, грабнах една кърпа и хукнах към спалнята след Ръш.

— Кой друг е там?

Той намъкна на голо чифт дънки и се пресегна за тениската си.

— Според мен това е Киро. Мисля, че се опитват да изграждат връзката баща — дъщеря. — Отвърна той с гневен тон.

Киро? Бях виждала само снимки на този бог на рока, но сега беше тук? В тази къща.

— Стой тук. Заради това дойдохме, нали? За да се опитам да говоря с нея. Сестра ми обръща всичко с краката нагоре, превърнала е мястото в ад и Киро не може да се справи с нея. Веднага щом я успокоя и се опитам да я контролирам по някакъв начин, си тръгваме за Розмари.

Кимнах и увих хавлията по-плътно около тялото си. Ръш закрачи към вратата, спря, обърна се и тръгна обратно към мен. На лицето му се появи онази лукава усмивка. Дланите му обвиха лицето ми, а очите му се потопиха в моите.

— Искам просто да си остана тук с теб — прошепна, преди устните му да докоснат моите.

Хванах се за ръцете му, държах го, не исках да го пусна. Устните му минаха като четка по моите и езикът му плавно се плъзна по долната ми устна, но точно тогава се чу поредният силен писък от долния етаж. Ръш въздъхна и се отдръпна.

— По дяволите… това откачено семейство! — промърмори той.

— Отиди да видиш какво става. Аз съм добре.

На вратата се почука и аз пак пристегнах хавлията около тялото си. Ръш застана пред мен, за да не ме види никой.

— Какво? — изкрещя той.

Докато отваряше вратата, подадох глава иззад гърба му. Почти бях подготвена психически, че това е Нан и всеки миг ще нахлуе в стаята ни. Но не беше тя. Едно момиче на моите години стоеше пред вратата. Не приличаше на някое от момичетата, които човек очаква да види в къща на такива знаменитости. Имаше дълга кестенява коса, която падаше до кръста й на меки къдрици. Беше разделена на път по средата и оформена на черта. Тъмните й мигли бяха като красива рамка около сините й очи с форма на бадем, но не носеше никакъв грим. Беше облечена в къси гащи, които стигаха до коленете й, и бледорозова тениска с копчета. Семпло и стилно.

— Здравей, Харлоу — каза Ръш. Бях учудена, че изобщо познава това момиче. — Точно слизам. Чувам я.

Едната безупречно оформена вежда на момичето се изви нагоре.

— Надявах се да мога да се скрия тук при вас. Ти наистина ли се каниш да слизаш долу и да се разправяш с… това? — Южняшкият й акцент ме изненада.

Коя беше и защо говореше с такъв акцент? Нали бяхме в Бевърли Хилс?

— Затова дойдох. Уж да помогна да се разрешат проблемите.

Момичето кимна и после погледна към мен.

— Ти трябва да си Блеър.

— Да — отговорих и се взрях в Ръш. Той ме придърпа към себе си.

— Блеър, това е Харлоу. Тя е другата дъщеря на Киро. Харлоу, това е годеницата ми Блеър.

— Знам всичко за нея. Дийн ми разказа. Блеър, може ли да остана тук при теб? Нан никак не ме харесва, а аз не искам да се въртя край ядосани хора.

— Тя трябва да се облече и не съм сигурен дали…

— Няма никакъв проблем. За мен ще е удоволствие. Само ще измъкна някакви дрехи от куфара си и ще се облека. Няма да се бавя повече от минутка — прекъснах го набързо.

Обикновено можех да преценя характера на човека още от пръв поглед и Харлоу ми харесваше. Изглеждаше ми срамежлива, в очите й нямаше никаква злоба, говореше меко и възпитано. Освен това беше първото момиче, което не огледа Ръш още с отварянето на вратата. Това беше огромен плюс в нейна полза.

— Сигурна ли си? Мислех да накарам да ти приготвят нещо за ядене и…

— Страхотна идея! Прати храна и за Харлоу, моля — прекъснах го, преди да е казал каквото и да било повече.

Смехът на Харлоу ме сепна.

— Извинявай, но това все едно не е Ръш. Забавно е да го гледаш такъв.

Да, това момиче наистина ми харесваше.

— Нека се облека и после отиди да укротиш Нан, преди да е дошла да те търси. Не искам да я виждам… все още.

Това май го накара да излезе от вцепенението и разколеба първоначалното му категорично решение да ме държи увита и скрита в леглото като някакъв инвалид. Нямаше да иска да допусне Нан близо до мен, особено когато е в такова настроение.

Щом Ръш излезе, веднага подканих Харлоу да влезе.

— Настанявай се. Аз само ще се облека набързо.

— Благодаря. Никога не бях влизала в стаята на Ръш. Обикновено си седя в моята и чета. Но когато Дийн ми каза за теб, бях любопитна да те видя — призна тя със срамежлива усмивка.

— И аз искам да науча повече за теб. Не знаех, че Киро има и друга дъщеря. Тази, която познавам, не е много мила. Но ти не си като Нан.

Харлоу се натъжи.

— Отгледана съм по съвсем различен начин от Нан. Баба ми би ми зачервила дупето от шамари, ако се държах като нея. Не ми беше позволено да упорствам и да се налагам, не ми беше позволено и да изпадам в такива нервни пристъпи. Баба ме възпита да се държа като дама. Мисля, че заради това татко обичаше да идва да ме взема… защото тук не пречех. Седях си в стаята си и си четях. Когато татко имаше време, идваше да ме вземе, за да отидем на кино или в някой увеселителен парк. Но като цяло животът ми доскоро беше при баба в Южна Каролина.

Ето това обясняваше южняшкия акцент.

— Аз израснах в Алабама. Точно се питах за акцента ти — признах.

Тя се усмихна.

— Повечето хора се чудят. Никой не очаква дъщерята на Киро да е от дълбоката провинция.

Права беше. Никой не очакваше. С това име и с такъв известен баща се предполагаше, че е разглезено момиче от елита. Но тя не беше такава. Извадих една лятна рокля от куфара си. Сега носех предимно рокли, понеже коремът ми растеше доста бързо и беше прекалено голям за дънки.

— Връщам се веднага — казах и забързах към банята, за да се облека.