Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (27)

Ръш

Останахме още пет дни, за да може Блеър да опознае поне мъничко брат си. Оказа се, че и аз го понасях доста по-лесно, след като разбрах, че й е роднина. Оказа се, че само съм си въобразявал, че я гледа с някакви сексуални намерения. Момчето просто е било любопитно да види какво представлява сестра му. Това вече можех да разбера. Но бях повече от щастлив, когато започнахме да си събираме багажа да се прибираме.

Оставаха само три седмици до Коледа, а аз исках да я прекарам в Розмари с Блеър. В нашия дом. Освен това исках да я закича с моето фамилно име, да го забода там, а после да започна да блъскам гърдите си с юмруци като истинска мъжка горила.

Когато се прибрахме в Розмари, Блеър веднага си легна да спи. Още с влизането тя се усмихна щастливо и после ми каза, че мога да си легна с нея, но само ако ще спя. Само гушкане и нищо повече. Ако не, да я оставя да си поспи.

Бях повече от сигурен, че няма да мога само да я гушкам, без да поискам да я докосвам, затова си извадих една сода и просто седнах и се отпуснах щастлив, че най-сетне сме си у дома. После излязох и се настаних на верандата, за да се порадвам на залива. Гледката, изгревите, залезите тук — всичко това ми беше липсвало.

Едва се бях отпуснал, когато чух как вратата зад гърба ми се отваря. Грант излезе при мен, кимна ми и седна на стола до мен. Не бяхме говорили от деня, когато му се обадих да го попитам за връзката му с Нан. Бях зает, а и ми се струваше, че той ще предпочете да ме отбягва за известно време. Очевидно клюките тук се разнасяха за минути, понеже влязохме преди тридесет, а той вече седеше до мен. Дори не знаех, че Грант е в града, защото обикновено прекарваше зимата из ски курортите и последно замина за Вейл.

— Как е тя? — бяха първите му думи.

Не питаше за Блеър. Тъгата в гласа му ми подсказа, че пита за Нан.

— Зле, но това вече го знаеш, предполагам.

— Да, знам, но снощи й се обадих, защото се бях напил… и бях слаб и глупав. Лайно с една дума. Майка ти вдигна и каза, че Нан ще бъде лекувана.

— Опита се да се отрови с лекарства. Намерих я и я закарах в болницата. Добре че пристигнах навреме. Физически беше добре, преди да тръгна, но психически мисля, че нещо се скъса или е било скъсано отдавна. Киро не е никакъв баща и Харлоу го е приела такъв, какъвто е. Нан никога няма да се примири с такъв баща.

— Коя е Харлоу? — попита Грант и сега осъзнах, че все пак имаше неща от живота ми, които дори той не знаеше просто защото животът ми в Розмари и този при баща ми бяха две съвсем различни неща и аз никога не ги смесвах или дискутирах.

— Другата дъщеря на Киро. Тази, за която той всъщност се е грижил. Е, не точно грижил, но поне я е оставил при баба й, която я е обичала с все сърце и я е пазела далеч от сбъркания свят на баща й. Харлоу винаги е била скъпата му лъскава играчка, с която е имал възможност да си поиграе от време на време. Когато ролята на татко е почвала да му писва или му е пречила на живота, я е връщал при баба й. Бащинството му понася, защото Харлоу винаги е била тиха, вежлива и ненатрапчива. Нан не е нито едно от тези три неща. Ето защо тя просто не му трябва.

— По дяволите! — въздъхна недоволно Грант.

„По дяволите“ беше прекалено, прекалено слабо казано. Седяхме и мълчахме. Не бях сигурен колко надълбоко е загазил с чувствата си към Нан, но наистина се надявах за негово добро да има сили да се обърне и да продължи напред. Нан беше крайно нестабилна, непостоянна. Никога нямаше да бъде друга, нямаше да бъде добра и мила. Грант заслужаваше много повече. Нан никога нямаше да го направи щастлив.

— Мислиш ли вече да се жениш, или какво? — попита след дълга пауза Грант.

Мисълта за Блеър, сгушена на топка в леглото… в нашето легло, ме накара да се усмихна.

— Да, когато се събуди, ще й кажа, че има една седмица да планира. Не мога да чакам повече. Достатъчно чаках.

Грант се засмя.

— И аз съм кум, нали?

— Разбира се. Страхувам се, че ще бъдеш вързан за Бети и Джейс ще диша във вратата ти и ще сумти като луд. Няма съмнение, че Бети ще е кумата. Другата възможност е Джими, но предполагам, че няма да си навит да ти опипва задника през цялото време.

— Ще мога да се справя с Бети и Джейс — каза развеселено Грант. — Джими и той ли ще бъде сред шаферките?

Усмихнах се и кимнах.

— Да. Тя го покани още в самото начало, когато започнахме да планираме сватбата.

Преди да заминем, оставих билети за Ейб и Капитана. Блеър искаше баща й да присъства на сватбата, а докато я гледах с брат й, си помислих, че най-вероятно ще е щастлива и той да дойде. И двамата се бяха съгласили да пристигнат тук след седмица. Блеър не знаеше още, че събитието е толкова скоро. Просто не бях в настроение да започвам споровете с нея. Щеше да каже, че няма време за нищо, а и бях сигурен, че ще ми изтъкне някаква причина да го отложи. Затова й давах краен окончателен срок.

— Нан ще идва ли? — попита Грант.

Никога не си бях представял, че ще се оженя в отсъствието на майка ми и сестра ми, но сега не исках нищо да развали спомените на Блеър от този ден, а много добре знаех, че и двете непременно щяха да развалят нещо, ако не всичко. Нямаше да позволя това да се случи.

— Не, не мога да допусна да дойде. Нан ненавижда Блеър — отвърнах.

Грант кимна и раменете му се отпуснаха от облекчение. И той не искаше да я види. Поне това беше сигурно. И как можех да го виня?

— Знаеш ли как тоя тъп задник Уудс ще се жени за онова момиче от Ню Йорк, за което напъват майка му и баща му. Не е сгоден още, но и това ще стане скоро. Призна ми, докато пиехме текила преди две вечери. Баща му казал, че ако иска да вземе клуба, трябвало да се ожени за оная. Старецът му определено знае как да го принуди. Уудс ще бъде безкрайно нещастен с тая скована, суха кучка.

Не ми харесваше как се развиват нещата около Уудс. Наясно бях какво е да очакваш с нетърпение сватбата си, да гледаш напред с надежда и жажда за един щастлив живот с жената, която обичаш. Всеки човек заслужава да изпита това чувство. Когато стъпваш в брака със съмнения и горчивина, това не помага на никого.

— Допускам, че изборът е негов. Винаги може да откаже.

— И да избяга като Трип? Това също е страхотен план — отговори Грант.

Трип беше няколко години по-голям от нас. Беше братовчед на Грант и двамата го гледахме с огромно уважение. Беше пример за нас. После родителите му го пристиснаха да живее живот, който те бяха избрали за него, но той го мразеше. И Трип избяга. Остави милионите си на тях и избяга, мамка му! В нашите очи Трип се превърна в истински герой, легенда, защото никой от нас нямаше топки да каже на родителите си да си го начукат. Още по-малко да ги напусне. Сега вече бяхме пораснали и разбирахме какво бе пожертвал и най-вече на цената на какво. Надявах се да е щастлив.

— И все пак е по-доброто решение, отколкото да се ожени за някаква разглезена кучка — казах.

— Така е — отвърна Грант и отпи от содата ми. Копелето знаеше, че няма да пия от същата кутия след това. — Как е баща ти?

— Все така — пие и пуши прекалено много. Чука момичета на моите години. Знаеш как е.

— Да, знам, но пък какъв живот!

Не, не беше живот, но знаех, че Грант няма да се съгласи с мен, затова реших да не споря. Грант нямаше момиче като Блеър и затова не разбираше колко повърхностен е животът на баща ми. Смятах, че Дийн е един много самотен мъж.

— Всички знаят, че си се върнал. Искаш ли да ти доведа компания тази вечер?

Не, исках Блеър само за себе си. Пет дена спахме в една стая с баща й.

— Тази вечер не. Блеър трябва да си почине.

— Или ти имаш нужда само от Блеър. Признай си, брат ми.

— Да, имам нужда само от Блеър — отговорих с усмивка.