Анна Тод
След щастливия край (83)

Теса

Две години по-късно

В деня на завършването ми на колежа бях толкова горда със себе си. Във всеки един аспект от живота си преливах от щастие. С една малка подробност — не исках да работя в книгоиздаването. Да, Тереза Янг, вманиачена в планирането на всеки детайл от живота си, промени решението си някъде около средата на обучението си в колежа.

Започна се, когато съпругата на Ландън отказа да плати на агенция да организират сватбата й. Беше категорична, че няма да наеме човек, който да й планира тържеството, и макар да нямаше никаква представа как се прави, Ландън й помагаше. Той беше идеалният годеник: четеше списания, стоеше до късно през нощта, изпускаше лекции, за да пробва различни видове торти. Два пъти.

Обожавах това чувство за отговорност, когато допринасях за удобството на толкова много хора, както и за щастието на Ландън. Това беше моята специалност — да планирам и да помагам на другите. По време на сватбата си мислех, че бих се радвала, ако мога да го правя по-често. Като хоби. Но с течение на времето започнах да посещавам все повече булчински експозиции, да ходя на инструктажи и така, без да се усетя, вече планирах сватбата на Ванс и Кимбърли.

Запазих работата си във „Ванс Пъблишинг“ в Ню Йорк, защото парите ми трябваха. Хардин се премести при мен, но категорично му отказах да плаща повече от половината сметки, докато реша какво искам да правя с живота си, защото въпреки гордостта ми, че завършвам колеж, не исках да работя в литературната сфера. Винаги съм обичала да чета, винаги ще обичам да чета, книгите са в душата ми, но просто реших, че не желая да работя това. Просто така.

Хардин не спираше да ми се подиграва, защото винаги съм била толкова сигурна относно бъдещата си кариера и правилността на избора ми на професия. Но с годините помъдрях и осъзнах, че когато се записах във Вашингтонския колеж, не знаех коя съм, не познавах себе си. Как така хората очакват да избереш какво искаш да правиш до края на живота си, когато си едва в началото му?

Ландън вече работеше като учител на петокласници в Бруклин. Четирите книги на Хардин бяха бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, а аз все още не знаех какво искам, все още се опитвах да намеря своята пътечка, но това не ми пречеше. Не желаех да бързам. Трябваше да обмисля добре всичко, държах да направя избор, който ще ми донесе щастие. За първи път в живота си поставях моето лично щастие над това на другите и усещането беше велико.

Гледах отражението си в огледалото. Толкова пъти през изминалите четири години не бях дори сигурна, че ще успея да завърша.

Хардин пляскаше и подсвиркваше, а майка ми плачеше. Дори седяха един до друг.

Майка ми влезе в банята и застана до мен.

— Толкова се гордея с теб, Теса.

Беше облякла официална дълга рокля, която не бе особено подходяща за церемония по връчване на дипломи, но тя искаше — както винаги — да впечатли всички. Русата й коса беше навита, всеки кичур подреден, напръскана с лак за коса, а ноктите й бяха боядисани в тон с тогата и шапката ми. Малко повече от нужното, но тя наистина беше горда и не исках да й развалям деня. Тя ме е отгледала така, че да успявам в живота, и сега когато вече наистина пораснах, го разбрах.

— Благодаря — казах и поех червилото от ръцете й.

Не исках да слагам повече червило или грим, но не ми се щеше и да я разочаровам, като й откажа пак.

— Хардин все още ли е там? — попитах.

Червилото беше прекалено тъмно за вкуса ми, но въпреки това се усмихнах.

— Да, забавлява Дейвид.

Усмихна се с мен и сърцето ми продължи да се пълни с радост. Майка ми прокара пръсти през къдриците си и каза:

— Поканих го като говорител на едно от събранията ни за набиране на средства.

— Ще е хубаво, сигурна съм.

Нещата между Хардин и майка ми не са като преди. Той никога няма да й стане любимец номер едно, но през последните няколко години започна да го уважава, нещо, в което никога преди не бих повярвала. Аз също се научих да уважавам Хардин Скот по нов, различен начин. Винаги ме боли, когато си спомня последните няколко години от живота си и когато се сетя какъв беше тогава. И аз не бях кой знае колко добра, бях далеч от това определение, но той се държеше толкова здраво за миналото си, че ме прекърши, докато се опитваше да се освободи от него. Допусна грешки, огромни, унищожителни грешки, но се реваншира.

Никога няма да бъде най-търпеливият, дружелюбен човек на света, от него никога няма да блика любов към човечеството, но беше мой. Винаги е бил мой.

Имах нужда от разстоянието между нас, когато заминах с Ландън за Ню Йорк. Виждахме се от време на време — като обикновени познати, ако такова нещо изобщо е възможно между нас.

След сватбата на Ландън той не ме притискаше да се преместя в Чикаго, а и аз не го молех да се пренася в Ню Йорк.

Около година след като решихме да се оженим, той се премести окончателно, но дори преди това, през цялата тази година, когато живеехме все още разделени, всичко между нас вървеше добре, защото намирахме начин да се виждаме доста често. Аз ходех при него или той идваше. Всъщност неговите посещения бяха доста чести. Винаги казваше, че пристига по работа. Разбира се, че бях подозрителна как така изведнъж му се отваря толкова да пътува до Ню Йорк, но винаги бях щастлива да го видя и никога не исках да си отива толкова бързо.

Апартаментът ни в Бруклин беше приличен. Макар че Хардин печелеше много пари, не взехме по-скъпо жилище, защото той искаше да ми угоди да плащам половината от сметките. Работех в ресторанта, ходех на лекции и планирах сватби, имах малко време за него, но той не се оплакваше. Не много. Все още не бяхме женени, а това го побъркваше.

Не можех да взема окончателно решение. Да, исках да бъда негова съпруга, но ми беше писнало да слагам етикети на нещата. Не ми беше нужен този етикет, противно на схващанията ми отпреди години.

Майка ми, сякаш прочела мислите ми, започна да оправя огърлицата си и попита някак между другото (за трети път тази седмица):

— Определи ли вече дата?

Обичах, когато майка ми, Дейвид и дъщеря му ни идваха на гости, но ненавиждах новата й идея фикс: сватбата ми. Или по-скоро липсата на такава. Просто ме побъркваше.

— Майко! — предупредих я сурово.

Изтърпях да ме гласи тази сутрин, понесох червилото и бижутата й, но нямаше да допусна да ме подлага за пореден път на това мъчение. Тя вдигна ръце във въздуха, усмихна се и се предаде.

Прекалено лесно се отказа, което ме изненада. Даже ме целуна по бузата. Излязох след нея от банята и раздразнението ми веднага се изпари, когато съзрях облегналия се на стената Хардин. Прибираше косата си с лента. Харесвах го с дълга коса. Майка ми сбръчка нос, като видя как връзва косата си, а аз се засмях на отвращението в очите й.

— Точно питах Теса дали сте определили ден за сватбата — каза майка ми, докато той увиваше ръка около кръста ми и вреше нос в шията ми.

— Иска ми се да мога да ти кажа — засмя се той. — Но знаеш колко е твърдоглава.

Майка ми кимна, а аз започвах да се ядосвам и на двамата, че са се съюзили срещу мен.

— Знам. И това е под твое влияние — обвини го майка ми.

Дейвид хвана ръката й и целуна крайчетата на пръстите й.

— Хайде стига вече. Момичето едва сега завърши колеж. Да й дадем малко време.