Анна Тод
След щастливия край (4)

Теса

Счупени стъкла скърцат под обувките ми, докато пристъпвам от крак на крак и нетърпеливо чакам. Най-сетне Майк свършва разговора си с полицията и отивам при него.

— Къде е той? — питам, и то по не много любезен начин.

— Тръгна с Ванс.

Очите му са изпразнени от всякаква емоция. Погледът му ме успокоява и ми напомня, че този човек няма абсолютно никаква вина.

Това е неговата сватба.

Напълно съсипана.

Оглеждам се и забелязвам напуканото дърво. Не обръщам внимание на любопитните погледи. Стомахът ми е свит на топка. Мъча се да се държа за… себе си.

— Къде отидоха?

— Не знам — отвръща и заравя лице в ръцете си.

Кимбърли ме потупва по рамото.

— Ако продължаваме да седим тук, когато полицията свърши с очевидците, ще иска да разпита и теб.

Поглеждам към Майк и към вратата. Кимам и тръгвам след Кимбърли. Разбира се, привличам вниманието на полицията.

— Можеш ли пак да се опиташ да се свържеш с Крисчън? Трябва да говоря с Хардин — добавям и потръпвам на студения вятър.

— Ще опитам — обещава тя и тръгваме към наетия автомобил.

Забавям крачка. Виждам още една полицейска кола и сърцето ми потъва. Полицаите влизат в бара. Изпитвам ужас какво ще стане с Хардин и как ще приеме всичко това, особено когато е насаме с Крисчън.

Виждам Смит, който кротко си седи на задната седалка. Облягам се на багажника и затварям очи.

— Как така не знаеш? — крещи Кимбърли и ме изкарва от мислите ми. — Ние ще го намерим! — казва рязко и затваря телефона.

— Какво става? — питам. Сърцето ми бие толкова силно, че се страхувам дали ще мога да чуя отговора й.

— Хардин излязъл от колата и Крисчън го е загубил. Не знае къде е — отвръща. Тя събира косата си и я връзва на опашка. — Мамка му, време е за тая проклета сватба — казва и поглежда към вратата, където Майк стои. Сам.

— Това е пълна катастрофа! — Моля се Хардин да е тръгнал обратно насам. Вадя телефона си и паниката ми расте, когато виждам, че е звънял и че съм пропуснала обаждането му. Ръцете ми треперят.

Набирам го.

И чакам.

И чакам.

Пак набирам, пак чакам, но всеки път се включва гласовата му поща.