Анна Тод
След щастливия край (82)

Хардин

Пътуването до Вегас беше безкрайно. През първите два часа обмисляхме сценарии за перфектната сватба във Вегас. Теса си играеше с косата си, гледаше замечтано, а когато очите й срещнеха моите, съзирах в тях такова щастие, каквото не бях виждал от толкова много време.

— Странно е колко лесно можеш да се ожениш във Вегас, ей така, в последната минута. В стила на Рос и Рейчъл — каза, заравяйки лице в телефона.

— Проверяваш в Гугъл, нали? — попитах и сложих ръка на бедрото й.

Някъде из Айдахо спряхме да хапнем и да налеем бензин във взетата под наем кола. Теса беше почти заспала, очите й се затваряха, тялото й се навеждаше напред, но тя упорито се опитваше да се бори със съня. Потупах я нежно по рамото.

— Вече сме във Вегас? — пошегува се тя, макар да знаеше, че сме едва на половината път.

Излязохме от колата и аз тръгнах след нея към тоалетната. Винаги съм харесвал такива бензиностанции — навсякъде има осветление. Именно затова паркингът е винаги пълен. Просто хората знаят, че на такива места вероятността да те убият или оберат е по-малка.

Когато излязох от тоалетната, Теса вече беше напълнила ръцете си с всякакви боклуци — чипс, шоколади, прекалено много енергийни напитки.

Стоях и просто я наблюдавах. След няколко часа тази жена щеше да бъде моя съпруга. Моя. Съпруга. След всичко, през което минахме, след скандалите и разделите, след споровете „за“ и „против“ брака, за който нито аз, нито тя вярвахме, че някога ще намери място в живота ни, сега бяхме на път за Вегас, за да се оженим, да узаконим връзката си. На двадесет и три години щях да стана съпруг. Съпруг на Теса. Нищо не можеше да ме направи по-щастлив.

Да, знам, че съм гадно копеле, че се държах като лайно години наред, но аз получавах своя щастлив край с Теса. Тя щеше да е усмихната, щяхме да се гледаме в очите, докато вървим към служителя, който ще се напъва да заприлича на Елвис пред малкия олтар във Вегас.

— Погледни колко много неща има — подбутна ме с лакът в ребрата и ми посочи огромната купчина храна и напитки в малките й ръце.

Беше облечена в онези панталонки. Да, същите, за йога. И суитшърт. Така пътуваше за мястото на сватбата ни. Каза, че ще си смени дрехите, когато стигнем и се настаним в хотел, но нямаше да е облечена в булчинска рокля, както винаги съм си я представял.

— Не си ли разочарована, че няма да си в бяла рокля? — попитах.

Очите й се разшириха за секунда, после поклати глава.

— Това откъде го измисли?

— Просто се питах дали не ти е неприятно, че няма да имаш такава сватба, каквато искат всички жени. Без букет и каквото там друго се носи на сватби.

Тя ми подаде някакъв плик с царевични пръчици. Край нас мина един възрастен човек и й се усмихна. После ме погледа и бързо отмести очи.

— Цветя? Сериозно ли говориш? — каза с недоумение, завъртя очи и тръгна напред, а аз я последвах. Едва не се препънах в едно прохождащо бебе, което стискаше майка си за ръка.

— Ами Ландън? Майка ти и Дейвид? Не искаш ли да са там?

Тя се обърна и май едва сега започна да се сеща. По пътя бяхме прекалено ентусиазирани и развълнувани, за да помислим за тези неща. Забравихме за реалността.

— О! — въздъхна и бавно тръгнахме към касата. Знаех какво си мисли: Ландън и майка й трябваше да са там. Просто без тях не можеше да стане. Ами Карен? Карен щеше да е съсипана, задето не е могла да види как Теса става моя съпруга.

Платихме… е, аз настоях да платя, но тя се озъби, скара ми се и й позволих.

— Все още ли искаш да отидем? Кажи ми истината, бебо. Можем да изчакаме — предложих, докато закопчавах колана си.

Тя извади плик с портокалови пръчици и наблъска една шепа в устата си.

— Да, искам.

Но не беше правилно. Вярвах, че иска да се омъжи за мен. И само аз знам как копнея да прекарам живота си с нея, но не желаех да започваме така. Исках семействата ни да са там, исках малкият ми брат и Аби да присъстват, да вървят по алеята и да мятат цветя и ориз… и не знам още какво друго правят децата на сватбите. Видях как очите й греят, когато гордо ми разказваше как помагала за сватбата на Ландън. Исках всичко да бъде съвършено. За моята Теса.

Тридесет минути след като заспа, аз обърнах колата и подкарах назад към къщата на Кен.

Когато Теса се събуди, беше изненадана, но не ми се разсърди. Разкопча колана си и седна в скута ми, целуна ме и прокара пръсти по лицето ми.

— Господи, колко те обичам, Хардин — каза, заравяйки лице в шията ми.

Останахме в колата още час. Гушках я и й казах, че искам Смит да мята ориз на сватбата ни. Дори й обясних как ще го хвърля — много прецизно, зърно по зърно.