Анна Тод
След падането (128)

Глава сто двадесет и седем
Теса

Двамата се връщат и никой не е с разкървавени ръце, счупен нос, посиняло око. Въздъхвам с огромно облекчение. Кен сяда, слага кърпата си в скута и казва:

— Извинявам се, че повдигнах темата на масата. Беше крайно неразумно и несъобразително от моя страна.

— Няма проблем, наистина. Дълбоко ценя предложението ти — опитвам се да се усмихна, но това е прекалено голямо нещо и не знам дали мога да приема.

— После ще говорим за това — казва Хардин в ухото ми. Кимам и Карен става да разчисти масата.

Почти не съм докоснала храната. Споменаването на… проблема… на баща ми уби апетита ми. Хардин придърпва стола ми до своя и моли:

— Хапни поне малко десерт.

Не мога да се насиля. Главоболието ми се връща със страшна сила, защото действието на хапчето започва да отслабва.

— Ще се опитам — съгласявам се.

Карен донася огромен поднос с купища сладки с кленов сироп и аз си избирам едно капкейкче. Хардин си взема бисквитка и се заглежда в перфектната глазура.

— Аз направих това — лъжа. Той се усмихва и клати глава. — Не ми се иска да тръгваме — казвам, когато забелязвам, че гледа часовника. Опитвам се да не мисля за онзи часовник, който е дал на дилъра на баща ми, за да плати дълговете му. Дали клиника за рехабилитация е добро решение за баща ми? Дали изобщо можем да приемем предложението?

— Ти си тази, която си опакова багажа и замина за Сиатъл — негодува той.

— Искам да кажа да не тръгваме оттук тази вечер — пояснявам и се надявам да ме разбере.

— О, не, няма да оставам тук.

— Но аз искам да остана — казвам и се цупя.

— Теса, прибираме се… в моя апартамент. При баща ти.

Точно затова не искам да се прибирам. Имам нужда от време и място да си поема глътка въздух и да помисля, а това е идеалното място за тази цел. Въпреки неуместната намеса на Кен по време на вечерята. Тази къща винаги е била моята обител. Обичам да съм тук, а онзи апартамент… боже, какви драми и колко мъка ми се стовариха за една вечер.

— Добре — казвам и започвам да човъркам кейкчето.

Хардин въздъхва.

— Хубаво, ще останем.

Звучи сразен, но важното е, че постигнах своето. Както и очаквах. Останалата част от вечерта е далеч по-спокойна. Ландън е тих. Прекалено тих и имам сериозно намерение да го питам какво става, но първо искам да помогна на Карен в кухнята.

— Липсва ми времето, когато беше тук всеки ден, когато знаех, че може да минеш поне за час или два — казва Карен, затваря съдомиялната и избърсва ръцете си в кърпа.

— И на мен ми липсваше този дом. Нямаш представа колко много — облягам се на плота.

— Радвам се, че го казваш. Теса, ти си ми като дъщеря. Искам да го знаеш — уверява ме Карен и долната й устна потреперва, в очите й проблясват сълзи.

— Добре ли си? — питам и заставам до жената, която толкова обикнах.

— Да — усмихва се тя. — Напоследък съм доста емоционална.

Тръсва глава и след секунди си е същата усмихната и уверена жена.

— Готова ли си да си лягаме? — пита Хардин, който току-що е влязъл в кухнята и вече си взема сладкиш с кленов сироп. Знаех си, че ще ги хареса повече, отколкото си призна в началото.

— Лягайте, аз ще се оправя — прегръща ме Карен и ме целува нежно по бузата. Хардин ме хваща за ръката и буквално насила ме изкарва от кухнята.

Нещо не е наред. Имам неприятното усещане, че нещо става.

— Тревожа се за нея. И за Ландън — въздъхвам.

— Сигурен съм, че са добре — казва Хардин и ме води нагоре по стълбите. Вратата на стаята на Ландън е затворена и под нея не се вижда никаква светлина. Заспал е.

Влизам в стаята на Хардин и моментално усещам приятното чувство, че тук някой ме е чакал. Има ново бюро и стол, купени на мястото на старите, които Хардин счупи последния път, когато бяхме тук. Да, бях идвала в къщата след това, но не съм обърнала внимание. Сега когато съм отново тук, искам да запомня всеки детайл.

— Какво има? — измъква ме от мислите ми гласът на Хардин. Оглеждам се из стаята и си спомням първия път, когато останах да спя тук с него.

— Просто си спомням — казвам и събувам обувките си.

— Спомняш си, а? — усмихва се широко той. След по-малко от секунда вече е съблякъл тениската си и я хвърля към мен. С този жест ме повлича още по-надълбоко в спомените ми. — Искаш ли да споделиш?

Секунда след това плъзга джинсите си бързо по краката си и ги мята на пода на грозна купчина.

— Ами… — започвам. Очите ми поглъщат красивото му татуирано тяло, докато се протяга като ленива котка. — Мислех си за първия път, когато останах тук с теб. — Това беше и първият път, когато с Хардин спахме на едно легло.

— И какво по-конкретно?

— Нищо конкретно — свивам рамене и започвам да се събличам пред жадните му очи. Сгъвам джинсите и тениската си и обличам неговата.

— И махни сутиена — казва Хардин с повдигната вежда. Тонът му е почти заповеднически, а очите му са тъмнозелени. Махам сутиена си и лягам до него.

— Сега ми кажи за какво си мислеше — подканва ме и ме притегля през кръста към себе си. Ръката му остава върху бедрото ми, а аз спокойно се излягам възможно най-плътно до него.

— Мислех си как Ландън ми се обади онази нощ — подхващам. Поглеждам го да видя изражението му. — Беше превърнал къщата в бойно поле. — Споменът за натрошените чинии и шкафове ме натъжава.

Порцелан и стъкло бяха пръснати по пода. Всичко беше разбито на милион парченца.

— Да, така беше — отговаря меко. Ръката му, която рисуваше кръгчета по кожата ми, сега грижовно прибира разпиляната ми по лицето коса. Взема един кичур и бавно започва да го увива около пръста си, но не откъсва очи от моите.

— Страхувах се — признавам. — Не от теб, а от това, което ще кажеш.

— И аз оправдах страховете ти — отвръща мрачно.

— Да, така беше, но после се реваншира за думите си.

Той се смее и откъсва поглед от мен.

— Да, реванширах се само за да ти наговоря още по-кофти неща на другия ден. — Знам накъде отива този разговор, знам какво се опитва да ми каже. Искам да стана, но пръстите му се притискат и не ми позволяват. И тогава казва: — Още тогава те обичах.

— Наистина ли?

Хардин кима само веднъж и ме притиска по-силно.

— Да, наистина.

— Как така си знаел и си бил толкова сигурен? — питам тихо.

Хардин беше споменал, че е знаел, че ме обича много преди да ми го каже, но не беше споделил повече подробности. Сега вече се надявам на такива.

— Просто знаех. И между другото, наясно съм какво се опитваш да направиш — казва с широка усмивка.

— Какво? — питам, слагам ръка на корема му и покривам нощната пеперуда, която е нарисувана там.

— Просто си пъхаш носа, където не ти е работата — казва, увива кичура ми в юмрука си и го дърпа леко.

— Мислех, че скубането на коса влиза в моята длъжностна характеристика — смея се на наглото си изявление и той се смее с мен.

— Да, така е. — Пуска кичура ми, но само за секунда, за да заграби цялата ми коса в юмрука си. Дърпа русите ми кичури назад, за да ме накара да го погледна.

— Облегни се — казва и маха тениската си.

Сядам така, че раменете ми да са наполовина облегнати на изправената възглавница. Хардин събува боксерките си.

— Малко по-надолу, бебо.

И след това застава пред мен на колене. Езикът ми навлажнява устните. Нямам търпение да докосна кожата му. Ръката ми се увива около пениса му. В транс наблюдавам как го приближава към устните ми и бавно движи ръка по него. Отварям уста и той прокарва палец по долната ми устна, после го пъха в устата ми, завърта го и след малко на мястото на палеца започва бавно да плъзга пениса си. Усещам всеки милиметър от дължината му върху езика си. Поглеждам нагоре. Очите му горят в моите. С едната ръка се държи за таблата на леглото, а с другата контролира движенията си в устата ми. Увивам ръце около кръста му и го придърпвам по-близо до себе си. Кожата му е като коприна върху езика ми. Дишането му се учестява, казва ми колко ме обича, колко добре се справям, колко харесва устата ми. Не спира да повтаря името ми. Цялото ми тяло гори от желание за него.

Опира в гърлото ми няколко пъти, но няма значение. Наблюдавам как мускулите му се обтягат и свиват с всеки тласък.

— Мамка му! Ще свърша — простенва силно. Движенията му стават по-бързи, по-силни и груби. Притискам бедра, за да облекча поне малко страшната, горяща болка между краката ми. И тогава, за моя огромна изненада, той излиза от устата ми и свършва върху гърдите ми. После изтощено се отпуска напред и опира чело в леглото. И докато чакам да се успокои, забелязвам как ръката му бавно се протяга към гърдите ми и размазва топлата течност. Като хипнотизиран е, след много време чак ме поглежда в очите.

— Всичко това е мое — казва нагло той и притиска уста към разтворените ми устни.

— Аз… — не довършвам. Поглеждам лепкавите си гърди.

— Да, знам, хареса ти — усмихва се и не мога да отрека. — Освен това ти отива. — От начина, по който гледа кожата ми, знам, че наистина го мисли.

— Мръсник — това е единственото, което ми идва на ума.

— Така ли? Ти пък си мръсна — кима към гърдите ми и с едно движение ме изправя на леглото. Изпищявам леко от изненада.

— Тихо, Теса. Нали не искаш публика, докато те чукам на бюрото?