Невена Паскалева
Тайната на синия дим (9)

3.
Хижата — II

22 януари, 2044

— Ето я новината — Таръс отпи глътка уиски и притвори очи. — Ммм, тази интересна топлина… все едно някой запалва факла в корема ми. Това ваше уиски е по-добро дори от бирата на египтяните.

Марий седеше облегнат назад на дивана и го наблюдаваше съсредоточено. Петър държеше ръцете си скръстени пред тялото, сякаш му беше студено, а Кирил стискаше чашата уиски пред лицето си като прозрачен щит.

— Та, новината е — продължи Таръс, — че усетих едно специфично… хм, присъствие.

— Какво присъствие? — попита Марий.

— Не мога да го сбъркам. Срещал съм го твърде често през вековете. Ще има противодействие на плановете ни, в най-скоро време. Вероятно отсрещната страна вече е започнала да разиграва картите си, така че ще трябва да действаме по-рано от очакваното.

— Момент — намеси се Петър дрезгаво, — някой ще се опита да ни спре ли?

— О, да. Мислехте, че ще мине без това ли? Няма как, проклетият Асарих се влачи постоянно по петите ми и се мъчи да саботира всяко дело, което започна. Но ще се справим с него, както всеки път.

— Кой е Асарих? — попита Марий.

Таръс се ухили с лъскавата си, неприятна усмивка.

— Едно досадно, патетично бяло ангелче. Върти се наоколо от няколко дни. Това беше основното, за което ви извиках. Ще трябва да побързаме.

На масата натегна мълчание. След малко Петър се обади пак:

— Значи Бог… Бог все пак няма да стои настрани, така ли?

— О, ще стои. Само гледай. Той друго не прави, освен да стои настрани и да чака хората да Му оправят кашите. А хората са слаби. Затова Асарих нито веднъж не ме е победил. Гледай го сега смешното ангелче как пак ще се опита да впрегне някакви човечета да ви вкарат в правия път. Няма да се намеси директно — о, не. Толкова лесно би могъл да ме отвее, ако само дойдеше и пуснеше малко влиянието си върху вас… за секунди щяхте да прекрачите в Белия праг. Но Асарих не прави така, защото Бог не прави така. Бог му е заръчал да намери хора, които да се оправят с вас. Така де — хора, които да решат, че искат да са добри и да хукнат да гонят лошите. Колко стабилно ви звучи това, а?

— Достатъчно стабилно, за да се притесня — промърмори Петър.

— Нямаш повод за притеснение, господин главен секретар — засмя се Таръс. — Вие, хората, имате възможност за непрестанна смяна на избора поради факта че сте по-податливи на течението и от хвърчащ есенен лист. Постоянно ви трябва побутване, за да вървите в правилната посока. А аз съм много умел в това — да побутвам хората. Досега не е имало противник, срещу който Асарих да ме е изправил и да не съм успял да му разколебая добрите намерения. И сега ще стане така.

— Но Бог също има начини да убеди хората в позицията Си — каза Петър.

— Да, но са индиректни — отвърна Таръс — и поради това, много по-несигурни. Бог не си позволява да се меси в свободната воля. Моят Господар си позволява. Това е разликата.

— Какво трябва да направим? — попита Марий.

— Първо, пратете утре полиция в Затворения квартал, за да залови една свръзка с Отшелниците. Хванете ги, арестувайте ги и разберете къде точно са лагерите на Отшелниците. Мога да ви го кажа и аз, но предпочитам сами да свършите работата. След това пуснете една новина, че се готви бунт, и пратете няколко отряда да запалят лагерите и да елиминират всички там. Убийте всички, задръжте само две-три деца. Марий, в неделя на Събора ще използваш тези деца за нещо много важно.

— И така народът ще се подготви за промяната? — попита Марий. Кирил го погледна, изненадан, че гласът на духовника дори не трепна при тези брутални заповеди. „Той е най-решен от нас тримата да пристъпи към изпълнението на плана.“, помисли Кирил. „Аз умирам от страх да не загубя сладкодумието и жените и заради това съм готов да направя всичко, но вътрешно не го одобрявам. Петър пази физическата си сила, защото го кара да се чувства по-уверен, но и той е против. А за Марий целият този ужас е сякаш в реда на нещата.“

— Да — каза Таръс. — В понеделник след Събора ще внесете проектозакона за Чистотата. С твоето влияние, Марий, законът ще бъде одобрен веднага и ще влезе в сила на другия ден. Съответно господин главен секретар на МВР свиква кризисен щаб и пуска в действие мисиите „Прочистване“. До десет дни искам тази държава да потъне в кръв. Искам реките й да станат червени като Нил по времето на Мойсей.

Дали бе игра на светлината, или на Кирил само му се стори, но докато черният ангел изричаше последните думи, лицето и косата му придобиха пурпурен оттенък. Кирил потрепери и затвори очи. „Искам да се прибера вкъщи!“, помисли отчаяно.

— Разбрахте ли? — попита студено черният ангел. Сложи чашата на масата и сблъсъкът на кристал и стъкло отекна в стаята като камбанен звън.

— Да. Всичко е ясно — Марий погледна към главния секретар. — Нали, Петре?

— Да — промълви вцепенено Петър. — Стига, разбира се, да не бъдем спрени преди края на тази седмица.

— За това не се бойте. Аз имам грижата. С моя опит и с вашето съдействие ще елиминираме успешно всяка съпротива. Ще ви уведомявам своевременно какво се случва и в кой момент ще имам нужда от помощта ви, за да се отървем от натрапниците. Нали така?

— Да — каза Марий. — На твое разположение сме.

— Чудесно! — каза черният ангел. Посегна и отпи още една глътка уиски. — Ооо, прекрасно! Нещо против да си напълня още веднъж чашата?

— Заповядай! — кимна му Марий.

— Гледай да не се напиеш и да ти увиснат крилата — промърмори Петър. Таръс му хвърли рязък поглед, после избухна в гръмогласен смях.

— Ех, тоя Петър! Бъзльо от класа, ама устата му е голяма, а? Хайде, наздраве, господин главен секретар! За супермените и безсмъртните!

Петър вдигна чашата си и я допря до тази на Таръс. Кристалът прозвъня едва доловимо. И двамата отпиха по глътка, после черният ангел стана, за да си долее. Вгледан в гърба му, Марий му подвикна високо:

— Ей, забрави да ми доизясниш нещо!

— Какво? — гърбът на Таръс се движеше над барплота.

— Тия деца, за които говориш… за какво точно ще ми трябват на Събора?

Таръс се обърна към него с чаша в ръка и зъбите му отново блеснаха на светлината от полилея. Кирил си помисли за граф Дракула и кървавите реки, които скоро ще залеят страната.

— Скоро ще разбереш — отвърна той.