Джефри Дивър
Дванайсетата карта (28)

28.

Когато влезе в интензивното отделение на Колумбийската презвитерианска болница, Амелия Сакс видя двама Пуласки.

Единият лежеше, бинтован и със зловещо стърчащи от тялото пластмасови тръбички. Очите му бяха мътни, устните — отпуснати.

Другият седеше до леглото на неудобен пластмасов стол. Той също беше русокос и носеше същата изрядна полицейска униформа като Рей Пуласки, когато Сакс го срещна за пръв път пред Афроамериканския музей и му нареди да симулира интерес към купчината боклук.

„Колко захар?“

Тя примигна удивено.

— Аз съм Антъни. Братът на Рей. Сигурно вече сте се досетили.

— Здравейте… детектив — изхриптя задавено Рей.

— Как си?

— Как е… Джинива?

— Добре е. Успяхме да я измъкнем, но убиецът избяга. Боли ли? Сигурно.

Той кимна към системата:

— Успокоителни… Нищо не усещам.

— Ще се оправи.

— Ще се оправя — повтори Рей думите на брат си, пое си дълбоко въздух и примигна.

— За около месец — обясни Тони. — Ще го лекуват. После ще се върне на работа. Има няколко счупвания, но без сериозни вътрешни наранявания. Дебела глава. Татко винаги го е казвал.

— Дебела… — усмихна се Рей.

— Заедно ли бяхте в академията? — попита Сакс и седна на един стол.

— Да.

— Вие в кой участък сте?

— Шести — отвърна Тони.

Шести участък беше в Гринич Вилидж. Спокоен квартал без много побои, кражби на коли или наркотици. Главно обири на апартаменти, домашни скандали между хомосексуалисти и предозиране на лекарства от чалнати художници и писатели. В Шести беше и главната квартира на сапьорния отряд.

Тони бе разтревожен, но и ядосан:

— Онзи негодник е продължил да го удря и след като е изпаднал в безсъзнание. Било е излишно.

— Но така може би… — заеквайки, се намеси Рей — се е забавил с мен… и не е имал достатъчно време за Джинива.

Сакс се усмихна:

— Такива оптимисти обичам.

Спести му подробността, че убиецът го беше пребил само за да може за отвличане на вниманието да използва куршум от пистолета му.

— Такъв съм си. Благодарете на Джинива… за книгата.

Той не можеше да движи главата си, но завъртя очи към масичката и поставената отгоре „Да убиеш присмехулник“.

— Тони ще ми чете… Да се чудиш как се е… научил.

Брат му се засмя:

— Голям си умник.

— Искам да ти задам няколко въпроса, Рей. Този човек е хитър и още е на свобода. Какво можеш да ми кажеш за него?

— Не знам, госп… Не знам, детективе. Обикалях между сградите. Удари ме, когато вярвах… вървях към улицата. Нападна ме в гръб… Не го очаквах. Беше се скрил във входа… Стигнах до ъгъла. И после… фрас. С палка или бухалка. Беше много неочаквано. Не видях почти нищо. Зашемети ме. Така ми се пада. — Той затвори очи. — Невнимателен. Бях твърде близо до стената. Вече ще знам.

„Да, вече ще знаеш…“

— Чу… ух…

— Добре ли си? — загрижи се брат му.

— Да.

— Какво чу? — подкани го Сакс и се наведе към него.

— Свистене.

— Свистене ли?

— Да, госпожо… Тоест, детективе…

— Не се притеснявай, Рей, наричай ме както искаш. Видя ли нещо? Каквото и да е?

— Ами, онова нещо. Като бухал… Не „бухал“. Ха-ха. Бухалка за бейзбол… Точно пред лицето ми. О, това вече го казах. И паднах…

— Какво стана после?

— Не знам. Спомням си, че се проснах на земята. Мислех си… помислих си да извадя пистолета. Опитах се да го стисна… Така пише в наръчника. „Никога не изпускай оръжието.“ Ама не успях. Той го измъкна. Тогава си помислих… помислих си, че съм мъртъв.

— Видя ли нещо друго? — тихо настоя Сакс.

— Тръгник.

— Какво?

Той се засмя:

— Искам да кажа триъгълник. Картон. На земята. Не можех да се движа. Само това видях.

— Този картон, на престъпника ли беше?

— Тригъника ли? Така де, триъгълникът. Не, беше някакъв боклук. Само него виждах. Опитах се да пропълзя. Но май не съм успял.

Сакс въздъхна. Освен Джинива, когато убиецът бе носил маска, Пуласки бе единственият човек, който го беше видял отблизо. Нуждаеха се от някаква следа.

— Когато са те открили, си лежал по гръб, Рей.

— Какво? По гръб?

— Пак си помисли. Не видя ли поне небето?

Той присви очи.

Сърцето на Сакс затуптя по-силно. Дали все пак беше видял нещо?

— Къф.

— Какво?

— Къф в очите.

— Кръв ли? — намеси се брат му.

— Да. Имах кръв в очите. Не виждах. Нито картони, нито къщи. Той ми взе пистолета. Постоя наблизо. После не помня нищо.

— Стоял е наблизо? Колко близо?

— Не знам. Не много. Не виждах. Много къф.

Сакс кимна. Горкият младеж изглеждаше изтощен. Дишаше тежко, погледът му бе по-разсеян, отколкото когато беше дошла. Сакс стана.

— Ще те оставя да си почиваш. Чувал ли си за Тери Добинс?

— Но. Той… Кой? — Раненият се намръщи. — Кой е той?

— Психолог. — Тя се усмихна. — За известно време няма да си на себе си. Той ще ти помогне да преодолееш шока. Трябва да поговориш с него. Той е най-добрият специалист.

— Няма нужда…

— Полицай — строго го прекъсна тя.

Той вдигна вежди и примигна.

— Това е заповед.

— Слушам, госпожо, тоест… детектив.

— Ще се погрижа за това — обеща Тони.

— И благодарете… на Джинива от мен. За книгата.

— Непременно.

Сакс тръгна към вратата. Когато прекрачваше прага, изведнъж спря и се обърна.

— Рей?

— Какво?

Тя се върна при леглото и седна.

— Рей, каза, че престъпникът се е забавил за няколко минути около теб.

— Да.

— След като кръвта ти пречеше да виждаш, откъде знаеш, че е бил там?

Полицаят се намръщи:

— О… Да. Бях забравил.

* * *

— Нашият човек има навик, Райм.

Амелия Сакс отново беше в лабораторията.

— Какъв.

— Подсвирква.

— По жени ли?

— Мелодийки. Пуласки го е чул. След като го е зашеметил и е взел пистолета му, убиецът е останал няколко минути при него, докато сглоби бомбичката. През цялото време си е подсвирквал. Тихичко, но Рей е сигурен, че го е чул.

— Никой професионалист не би си подсвирквал, докато работи.

— Да, необичайно е, но аз също го чух. В квартирата на „Елизабет“. Мислех, че е от радиото, много е добър.

— Как е новобранецът? — попита Селито; напоследък не търкаше бузата си, но все още бе нервен.

— Според лекарите ще се оправи. След около месец. Казах му за Тери Добинс. Рей не беше много адекватен, но брат му беше там. Той ще се грижи за него. И той е полицай. Близнаци са.

Райм не се изненада. Полицейската професия обикновено е наследствена. Сигурно имаше такъв ген.

Селито поклати глава. Новината за близнака като че ли още повече го разстрои. Сякаш заради него страдаше цяло семейство.

Райм обаче нямаше време да утешава колегата си.

— Добре — заяви, — това е нова информация. Да я използваме.

— Как? — попита Купър.

— Убийството на Чарли Тъкър все още е най-добрата ни следа към господин Сто и девет. Да се обадим пак в Тексас.

— Добрият стар Запад — усмихна се Сакс и набра номера.

* * *

„ПОТЪРС ФИЙЛД“ (1868)

● кръчма в Галоус Хайтс, сега Горен Уестсайд; през 1860 — смесен квартал;

● вероятно седалище на Туийд „Боса“ и други корумпирани нюйоркски политици;

● Чарлз отива там на 15 юли 1868 година;

● Кръчмата изгаря до основи след взрив в мазето, вероятно причинен от Чарлз. Да скрие тайната?

● Труп в мазето, мъж, вероятно убит от Сингълтън:

— застрелян в челото с 39-калибров куршум от 36-калибров револвер „Колт“ (какъвто е имал Чарлз Сингълтън);

— златни монети;

— жертвата имала „Дерингер“;

— няма документи;

— пръстен с думата „Уинскински“;

— означава „вратар“ или „пазач“ на езика на делауерските индианци;

— търсят се други значения;

МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ИЗТОЧЕН ХАРЛЕМ (ОКОЛО АПАРТАМЕНТА НА ЛЕЛЯТА НА ДЖИНИВА)

● използвал цигара и 9-мм патрон като бомбичка за отвличане на вниманието. Марка „Мерит“, източник — неустановим;

● отпечатъци — липсват; само от ръкавици;

● устройство с отровен газ:

— буркан, фолио, стъклен свещник; източник — неустановим;

— цианкалий и сярна киселина; без производствени маркери; източник — неустановим;

● прозрачна течност, подобна на откритата на улица „Елизабет“:

— капки за очи „Мурин“;

● люспици оранжева боя; вероятно строителен и пътен работник?

ТАЙНАТА КВАРТИРА ОТ УЛИЦА „ЕЛИЗАБЕТ“

● електрически капан;

● пръстови отпечатъци — няма, само от ръкавици;

● скрита камера и монитор; неустановим произход;

● колода карти таро, дванайсетата липсва; няма следи;

● карта със схема на музея, където е извършено нападението срещу Дж. Сетъл, и околните сгради;

● Микроследи:

— фалафел и кисело мляко;

— сярна киселина по повърхността на бюрото;

— прозрачна течност, не е експлозив. Изпратена на ФБР;

— капки за очи „Мурин“;

— още влакна от въже. Гарота?

— следи от чист въглерод върху картата;

● апартаментът е взет под наем, платен в брой, на името на Били Тод Хамил. Наемателят отговаря на описанието на Извършител 109, но няма следи, водещи към някой Хамил.

МУЗЕЙ ЗА АФРОАМЕРИКАНСКА ИСТОРИЯ

● найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим произход;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;

— покупката е направена в едно магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката;

● отпечатъци:

— престъпникът е носил гумени ръкавици;

— отпечатъците по предметите в плика са от малки пръсти, без съвпадения в АСИПО. Установено е, че са на продавачката.

● микроследи:

— влакна от памучно въже със следи от човешка кръв; гарота?

— производител — неизвестен;

— изпратени в КОДИС за анализ; няма съвпадение с други ДНК проби;

— пуканки и захарен памук със следи от кучешка урина;

— вероятна връзка с уличен панаир; направена е проверка за разрешителни за такива празненства; на място са изпратени екипи. Потвърдено — фестивал в Италианския квартал;

● оръжия:

— дървена палка или атрибут от бойните изкуства;

— револвер на „Норт американ армс“, калибър двайсет и втори, модел „Блек уидоу“ или „Минимастър“;

— самоделни куршуми, кухи, пълни с иглички; без съвпадения в ИБИС или „Дръгфайър“.

● мотив:

— неизвестен; изнасилването вероятно е инсценирано;

— истинският мотив вероятно е да се открадне микрофилмът с броя на „Илюстриран седмичник за цветнокожи“ от 23 юли 1868 година и да се убие Дж. Сетъл заради интереса й към една статия; причините са неизвестни. Статията е на неин прадядо, Чарлз Сингълтън (виж приложението);

— приживе убитият библиотекар е споменал, че още някой се е интересувал от статията;

— записите от телефонните разговори на библиотекаря са изискани; няма следи;

— търси се копие от статията;

— от няколко източника има сведения, че някой е търсил статията; няма следи към самоличността му. Повечето броеве са унищожени. Един е намерен (виж приложението);

— извод: за живота на Дж. Сетъл все още има риск;

— мотивът вероятно е да се запазят в тайна доказателства, открити от Чарлз Сингълтън, че Четиринайсетата поправка на конституцията е невалидна; заплаха за движението за човешки права и либералното законодателство;

● информацията за случая е изпратена в Архива за особено тежки престъпления;

— убийство в Амарильо, Тексас, преди пет години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като ритуално убийство, но истинският мотив е неизвестен);

— жертвата е бивш надзирател в местния затвор;

— фоторобот на престъпника е изпратен на ръководството на затвора; не е разпознат;

— убийство в Охайо, преди три години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като престъпление по сексуални подбуди, но истинският мотив вероятно е поръчково убийство). Материалите по разследването липсват;

ПРОФИЛ НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● бял мъж;

● 1,80 м, 95 кг;

● на средна възраст;

● нормален глас;

● използвал мобилен телефон, за да притъпи бдителността на жертвата;

● носи тригодишни половинки обувки „Бас“, размер 11, светлокафяви. Дясното ходило е леко изкривено навън;

● миризма на жасмин;

● тъмни панталони;

● плетена маска, тъмна;

● напада случайни минувачи, за да отклони вниманието;

● най-вероятно е наемен убиец;

● вероятно бивш затворник в Амарильо;

● южняшки акцент;

● къса светлокестенява коса, избръснат;

● безличен;

● носи тъмен шлифер;

● вероятно не е редовен пушач;

● използва капки за очи „Мурин“;

● подсвирква си;

ПРОФИЛ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ, НАЕЛ ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● все още няма информация.

ПРОФИЛ НА СЪУЧАСТНИКА НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● чернокож мъж;

● около четирийсетте;

● височина 1,80 м;

● мускулест;

● зелено военно яке;

● бивш затворник;

● накуцва;

● въоръжен;

● избръснат;

● черна кърпа за глава;

● очаква се информация от свидетели и записи от системата за охрана;

● стари работни обувки;

ПРОФИЛ НА ЧАРЛЗ СИНГЪЛТЪН

● бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;

● обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;

● в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;

● посещавал събрания в Галоус Хайтс;

— замесен в някаква рискована дейност?

● престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:

— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.

● кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война.

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва.

— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.

* * *

— Ало?

— Ало, Джей Ти. Линкълн от Ню Йорк.

Да говориш с някого, който използва само инициалите си и живее в Щата на самотната звезда — да не говорим за провлачения акцент — направо те подтиква да изпускаш думи като „здравейте“ и „на телефона“.

— Аха, как я карате? Слушайте, четох за вас. Не знаех, че сте знаменитост.

— О, просто служех на обществото. — Скромността на Райм прозвуча пресилено. — Нищо повече. Да има някакво развитие с рисунката, която ви изпратих?

— Съжалявам, детектив Райм. Честно да ви кажа, половината бели, които се „дипломират“ при нас, приличат на вашия човек. Освен това имаме голямо текучество, като повечето затвори. Няма много служители от времето на Чарли Тъкър.

— Имаме още малко информация. Може да помогне за стесняване на търсенето. Имате ли минутка?

— Казвайте.

— Вероятно има проблем с очите. Редовно използва „Мурин“. Проблемът му може да е отскоро, но не е изключено да го е имал и в затвора. Освен това има навик да си подсвирква.

— Да подсвирква ли? На хубави жени?

— Не, свири си разни мелодии. Песни.

— Аха, ясно. Задръжте така. — След пет безкрайни минути директорът на затвора отново се обади: — Съжалявам, никой не си спомня някого с навик да си подсвирква или с болни очи. Но ще продължаваме да търсим.

Райм му благодари и прекъсна връзката. В началото на двайсети век най-великият криминалист на всички времена, французинът Едмон Локар, формулирал принципа на обмена, според който на местопрестъплението винаги се извършвал, макар и за миг, обмен на улики между престъпника и жертвата. Целта на криминалиста била да открие тези следи. Правилото на Локар за съжаление не гарантираше, че тези улики ще доведат до установяване самоличността на извършителя.

Райм въздъхна. Е, знаеше, че няма голяма вероятност да улучи от първия път. Какво имаха? Компютърна рисунка, проблем с очите, навик, стара вражда с някой надзирател.

Какво друго…

Райм се намръщи. Втренчи се в дванайсетата карта от колодата за таро.

„Обесеният не означава наказание…“

Добре, но все пак изобразяваше човек, висящ от бесилка.

Нещо му прищрака. Отново погледна таблицата. Нещо: палката, електрическата клопка, отровният газ, точните попадения в сърцето на жертвата, линчуването на Чарли Тъкър, влакната от въже със следи от кръв.

— Мамка му! — изруга Райм.

— Какво има, Линкълн? — сепна се Купър и го погледна загрижено.

— Команда, повторно набиране!

На компютъра се изписа съобщение: „Непозната команда. Какво желаете?“.

— Набери последния номер.

„Непозната команда.“

— Мамка му! Мел, Сакс… някой да набере последния номер!

Купър го направи и след няколко минути криминалистът пак говореше с директора на затвора в Амарильо.

— Джей Ти, пак е Линкълн.

— Да?

— Да не се занимаваме със затворниците. Искам да знам за надзирателите.

— Надзирателите ли?

— Някой, който е работил в затвора. Имал е проблем с очите. Имал е навик да си подсвирква. И преди убийството на Тъкър е работил в крилото с осъдените на смърт.

— Не се бяхме сетили за служителите. Пък и повечето надзиратели са от по-малко от пет-шест години. Но нека да поразпитам.

Образът на обесения сякаш се беше запечатал в главата на Райм. Той се замисли за оръжията и методите, които използваше Извършител 109. Все бяха свързани с екзекуция: отровен газ, електричество, обесване, куршум в сърцето като при разстрел. Освен това зашеметяваше жертвите си с палка, както би направил надзирател в затвор.

След малко от микрофона се чу:

— Ало, детектив Райм?

— Казвайте, Джей Ти.

— Един бивш надзирател се сети нещо. Преди да се пенсионира, е работил с осъдените на смърт. Казва се Пепър. Съгласи се да дойде да поговори с вас. Живее наблизо. Ще е тук след няколко минути. Тогава ще ви се обадим.

Райм пак погледна картата таро.

„Промяна на посоката…“

След няколко минути, които му се сториха цяла вечност, телефонът отново иззвъня.

Представиха се набързо. Бившият надзирател Халбърт Пепър говореше с провлачен акцент, в сравнение с който Джей Ти Бошан звучеше като чист англичанин.

— Май ще мога да ви помогна.

— Кажете.

— Ами преди пет години имахме един колега при осъдените на смърт, дето отговаря на описанието. Имаше болни очи и свиреше като фурия. По онова време тъкмо се пенсионирах, ама поработихме няколко месеца заедно.

— Как се казва?

— Томсън Бойд.