Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (28)

28

Няколко минути по-късно Агата отвори вратата на къщата и изтича да ни посрещне.

— Къде бяхте? Двамата с Брад се поболяхме от страх!

Тя ни дръпна вътре и взе да се суети около нас, като бърбореше развълнувано и клатеше глава.

Изсушихме се и се преоблякохме.

Докато слезем в кухнята при Агата и Брад, дъждът спря. Зад прозореца вятърът продължаваше да огъва върховете на дърветата и да свлича потоци от вода от листата.

— Кажете сега какво ви се е случило — настоя Брад. — Двамата с Агата бяхме много притеснени, че сте излезли в тази буря.

— Това е дълга история — рекох им, докато си топлех ръцете на чашата с горещ чай. — Не зная дори откъде да започна.

— Почни от самото начало — посъветва ме Брад. — Обикновено това е най-подходящото място.

Като се поправяхме и допълвахме, двамата с Тери се опитахме да им разкажем цялата история за трите деца призраци, за стареца и за страшната пещера. Виждах как израженията на лицата им се променят. Знаех, че са се бояли за нас двамата и че им е мъчно, задето не сме ги послушали.

Когато приключихме разказа, в стаята се възцари тишина. Брад гледаше през прозореца, към водата, която капеше от капчука. Агата се покашля, но не каза нищо.

— Ужасно съжаляваме — добави Тери, нарушавайки тишината. — Надяваме се, че не ни се сърдите.

— Най-важното е, че вие двамата сте в безопасност — заяви Агата.

Тя се изправи и прегърна Тери. След това се обърна и протегна ръце към мен, когато някакъв шум отвън я накара да замръзне на място.

Беше лай. Силен лай на куче.

Тери се хвърли към задната врата и я отвори.

— Джери, виж! — извика тя. — Това е кучето на Харисън Садлер. Измъкнало се е от пещерата. Сигурно ни е проследило до тук.

Приближих се до отворената врата. Кучето беше вир-вода. Сиво-черната му козина бе прилепнала към тялото.

Двамата с Тери посегнахме едновременно да го погалим.

Но за наша изненада то отстъпи назад и заръмжа.

— Спокойно, момчето ми — рекох аз. — Няма от какво да се страхуваш, нали?

Кучето изръмжа отново и започна да лае.

Тери се наведе и се опита да го укроти. Но то отскочи уплашено от нея и заръмжа гневно.

— Ехей! — извиках. — Аз съм ти приятел, забрави ли? Не съм призрак!

Тери се обърна към мен с учудено изражение.

— Прав си. Не сме призраци. Защо тогава лае по нас?

Повдигнах рамене.

— Ела тук, куче. Успокой се. При мен!

Кучето обаче не обърна внимание на виковете ми и продължи да лае.

Обърнах се и видях, че Брад и Агата са опрели гърбове в стената на кухнята. Лицата им бяха пребледнели от страх.

— Това са Брад и Агата — обясних на кучето. — Те са добри хора. Нищо няма да ти сторят.

Изведнъж млъкнах. Сърцето ми подскочи.

Сега вече знаех защо кучето лае като побесняло. То лаеше по Брад и Агата.

Агата пристъпи напред и заплаши с пръст озъбеното животно.

— Лошо куче! — извика тя. — Лошо куче. Издаде и нашата тайна!

Тери подскочи. Едва сега до съзнанието й стигнаха думите на Агата.

Агата затръшна вратата на кухнята и се обърна към Брад.

— Колко жалко, че това куче се появи тук — рече тя и поклати глава. — Какво ще правим сега с тези две деца, Брад? Какво ще правим с децата?