Агата Кристи
Предизвестено убийство (57)

Истината

Когато инспекторът се обърна и заговори на Едмънд Суетънхам, Мици се измъкна тихичко от стаята и се върна в кухнята. Беше пуснала водата да тече, когато госпожица Блеклок влезе вътре.

Мици я стрелваше крадешком със засрамен поглед.

— Каква лъжкиня си, Мици — промълви незлобливо възрастната жена. — Ето, виж как се мие. Първо, сребърните прибори и напълни мивката достатъчно. Не могат да се измият добре в пет сантиметра вода.

Мици послушно пусна кранчетата.

— Нали не ми се сърдите за това, което казах, госпожице Блеклок? — попита.

— Ако се сърдех на всичките ти лъжи, досега нервите ми да са се скъсали — отвърна тя.

— Ще отида да съобщя на инспектора, че съм си го измислила, какво ще кажете? — попита я Мици.

— Той вече знае — отвърна развеселено госпожица Блеклок.

Мици завъртя кранчетата, за да ги спре, и в този момент две ръце се доближиха отзад до главата й и с едно бързо движение я натиснаха надолу в пълната с вода мивка.

— Само аз знам, че този път казваш истината — злобно изсъска жената.

Мици риташе и се мяташе, но тя беше силна и ръцете й натискаха здраво главата на момичето под водата. Внезапно някъде съвсем близо зад гърба й се разнесе жалният глас на Дора Бънър:

— О, Лоти — Лоти — не го прави… Лоти.

Госпожица Блеклок изпищя. Ръцете й инстинктивно се вдигнаха във въздуха и Мици, освободена, повдигна главата си, като се давеше и плюеше вода.

Госпожица Блеклок продължаваше да пищи, защото в кухнята нямаше никой друг, освен нея.

— Дора, Дора, прости ми… Нямах друг избор… нямах…

Тя се втурна като обезумяла към вратата на килера, но сержант Флечър прегради пътя й точно когато госпожица Марпъл се измъкваше от шкафа за метлите, зачервена и ликуваща.

— Винаги съм имитирала добре различни човешки гласове.

— Трябва да дойдете с мен, мадам — заяви сержант Флечър. — Бях свидетел на опита ви да удавите това момиче. Ще има и други обвинения. Мой дълг е да ви предупредя, Летиша Блеклок.

— Шарлот Блеклок — поправи го госпожица Марпъл, — защото това е тя. Под гердана от перли, който тя винаги носи, ще откриете белега от операцията.

— Операция?

— Операция от базедова болест.

Госпожица Блеклок, вече дошла на себе си, погледна към госпожица Марпъл.

— Значи знаете всичко за това? — попита.

— Да, от известно време.

Шарлот Блеклок приседна до масата и се разплака.

— Не трябваше да го правите — простена тя. — Не трябваше да имитирате гласа на Дора. Аз обичах Дора. Истински я обичах.

Инспектор Крадък и останалите се бяха скупчили на вратата.

Полицай Едуардс, който освен всичките си умения знаеше как се дава първа помощ и как се прави изкуствено дишане, беше зает с Мици. Веднага щом способността й да говори се върна, тя се отдаде на лирична самовъзхвала:

— Добре го изиграх, нали? Аз съм умна! Аз съм смела! О, смела съм! Съвсем, съвсем за малко да ме убият. Но бях толкова смела, че рискувах всичко.

Госпожица Хинчклиф неочаквано избута другите настрани и се нахвърли върху ридаещата на масата Шарлот Блеклок.

Сержант Флечър трябваше да употреби цялата си сила, за да я удържи.

— Успокойте се — говореше й той, — успокойте се. Не, недейте, госпожице Хинчклиф.

— Оставете я на мен, само ми я оставете — процеди тя през стиснати зъби. — Тя уби Ейми Мъргатройд.

Шарлот Блеклок вдигна глава, подсмърчайки.

— Не исках да я убивам. Никого не исках да убивам — нямах друг избор. Но ми е страшно мъчно за Дора Бънър. Откакто Дора е мъртва, останах съвсем сама — откакто тя умря — съм толкова самотна. — О, Дора… Дора…

Отново отпусна глава върху ръцете си и зарида.