Майкъл Муркок
Ето Човка! (7)

Седма глава

За втори път се срещнаха с Моника през лятото на 1962, малко след като той се отказа от следването. Работеше каквато му падне временна работа и се чувстваше много потиснат.

Моника бе за него голяма помощ, опора в духовната празнота, която го бе обгърнала.

И двамата живееха недалеч от Холандския парк и именно в него се срещнаха една неделя, край езерцето със златните рибки в декоративната градина.

През това лято почти всяка неделя се разхождаха из Холандския парк. По това време той бе дълбоко увлечен по чудатия християнски мистицизъм на Юнг.

Не след дълго тя, която първоначално ненавиждаше Юнг, започна да възприема неговите идеи, но ги пречупваше през собствените си объркани възгледи за живота, та успя да обърка и него напълно.

Трябваше да минат още шест месеца преди да легнат заедно в леглото.

 

 

Той се събуди и видя, че Йоан се е надвесил над него. Кръстителя го гледаше с изражение на сериозна загриженост.

— Е, Емануиле?

Карл се почеса по брадата. Той кимна.

— Добре, Йоане. Ще ти помогна в бедата, защото ти се сприятели с мен и ми спаси живота. Но в замяна, ще изпратиш ли хората си да докарат тук моята колесница, веднага щом това бъде възможно? Искам да видя дали не мога да я поправя.

— Ще го направя.

— Не бива да храниш голяма вяра в моите способности, Йоане…

— Имам абсолютна вяра в тях…

— Опасявам се да не останеш разочарован…

— Не ще бъда — Йоан постави ръка на рамото на Глогауър. — Ти ще ме покръстиш на заранта, за да видят всички, че волята на Адоная е с нас.

Все още се притесняваше от безкрайната вяра на Кръстителя в неговите способности, но нямаше какво повече да каже. Ако и другите споделяха вярата на Кръстителя, тогава вероятно той ще успее да направи нещо.

Отново в него се върна вдъхновението от предишната нощ и на устата му се появи усмивка, която той с мъка потисна.

Кръстителя започна да се смее, отначало несигурно, но после все по-уверено.

Глогауър също се разсмя неудържимо като поспираше, за да си поеме шумно въздух.

Беше напълно невероятно, че той ще е оня, който заедно с Кръстителя ще подготви пътя за явяването на Христа.

Но Христос още не бе се появил.

Глогауър с тревога осъзна, че до разпятието остава само една година.

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан свидетелства за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.

Йоан 1: 14–15

Беше невероятно задушно.

Седяха в сянката на кафетерията, загледани в далечното състезание по крикет.

На тревата близо до тях седяха две момичета и едно момче и пиеха портокалов сок от пластмасови чаши. Едното от момичетата държеше в скута си китара. То остави чашата си на тревата и запя някаква фолклорна песен с тънък, нежен глас.

Карл се заслуша в думите на песента. В колежа бе започнал да харесва фолклорни песни.

— Християнството е мъртво — каза Моника и отпи от чашата си. — Религията е мъртва. Бог е бил убит през 1945 година.

— Значи тепърва му предстои да възкръсне — отвърна той.

— По-добре да не се надяваме. Религията е рожба на страха. Познанието убива страха. Без страх религията не може да оцелее.

— Мислиш, че в наши дни няма страх ли?

— Не е същият страх, Карл.

— Замисляла ли си се някога над идеята за Христа? — запита я той, променяйки насоката на разговора. — Какво значи тя за християните?

— Каквото идеята за трактора означава за марксистите — отвърна тя.

— Но кое се е появило първо? Идеята, или същността на Христа?

Тя сви рамене.

— Същността, ако това има някакво значение. Исус е бил еврейски бунтовник — организатор на въстание срещу римляните. Бил е разпънат за своите прегрешения. Това е всичко, което знаем, или което трябва да знаем.

— Една велика религия не би могла да започне толкова просто.

— Когато хората се нуждаят от нея те ще я създадат дори от най-невзрачното начало.

— Точно това искам да кажа, Моника — той размаха развълнувано ръце и тя се отдръпна. — Идеята предхожда същността на Христа.

— О, Карл. Моля те, не продължавай. Същността на Исус предхожда идеята за Христа.

Минаваща наблизо двойка ги погледна с любопитство, докато спореха разгорещено.

Моника ги забеляза и млъкна.

— Защо си обхваната от такова презрение към религията и Юнг? — запита той.

Моника се изправи и той я последва, но тя поклати глава.

— Прибирам се у дома, Карл. Ти остани. Ще се видим след няколко дни.

Проследи я с поглед надолу по широката алея към входа на парка. Помисли си, че вероятно харесва компанията и защото като него винаги бе готова да влезе в разгорещен спор, или почти винаги.

 

 

Вампири.

Завършена двойка вампири сме ние…

 

 

Когато на следващия ден той се върна от работа вкъщи го чакаше писмо.

Сигурно Моника го бе написала и изпратила веднага, след като се бяха разделили. Отвори писмото и започна да го чете.

Скъпи Карл,

Разговорите изглежда не оказват голямо влияние върху тебе. Сякаш си погълнат изцяло от звука на своя глас, ритъмът на думите, без да се вслушваш в самото общуване.