Брандън Сандърсън
Зарево (24)

23.

Ексел привърза спирила към мен. Беше по-тънък, отколкото очаквах; единствените обемисти части бяха две големи, прилични на кутии, тръби, които се прикрепваха за прасците ми. Отзад на дясната ми ръка излизаше дюза колкото обикновен маркуч. Беше закрепена за черна ръкавица с гривна на китката. Устройството малко пречеше на движението на китката ми. На лявата ми ръка имаше друг вид ръкавица, с няколко странни устройства откъм гърба. Формата им беше приблизително като на два фишека монети. Побутнах ги.

— На твое място бих избягвал да си играя с тях — каза Ексел приятелски. — Освен ако не искаш да избързаш с погребението. Случайно знам едно местенце във Вавилар, където целогодишно продават лилии.

— Странен човек си ти — отвърнах аз, обаче свалих ръце до тялото си заради неговото предупреждение.

— Мизи? — попита Ексел.

— Изглежда добре — установи тя, като ме обиколи и инспектира. Коленичи и подръпна жицата, която вървеше от стъпалото ми към задния дял. Явно знаеше много за подобни неща, особено за технологиите, извлечени от Епичните. Когато се върнах с дадения ми от Меган мотиватор — и обясних, че съм проследил Нютън и тя го е изпуснала — Мизи беше онази, която го прекара през тестовете и определи дали всичко е наред.

Тримата се намирахме върху един покрив в северен Вавилар, далеч от населените участъци. Тук сградите стърчаха от водата доста нарядко. Между тях нямаше мостове. Освен това беше ден и повечето хора спяха.

Със спирила носех водолазен костюм и подчертано не обръщах внимание колко ме изнервя това. Преди да се съгласи да ме съоръжи със спирила, Мизи беше настояла да ми предаде някои основни движения от плуването. От срещата ми с Меган беше минала близо седмица. Ставах доста добър в плуването. Е, доста добър в това да не се паникьосвам при влизане във водата. Предполагах, че това е главната част от битката.

Все още не бях измислил дизайна на шиповете за крака, с които да възпирам възможните атаки на акули. Надявах се да не ми потрябват. Проф беше от другата страна на покрива и оглеждаше. Носеше черната си лабораторна престилка с очила в джобовете. Не повярва на лъжата ми, че съм намерил мотиватора в стаята, след като съм шпионирал Нютън и Разрушение. Изкушавах се да му кажа за Меган. Скоро щях да намеря време. Когато Мизи, Вал или Ексел не бяха наоколо. Не мислех, че ще реагират добре, ако чуят, че съм имал приятен разговор с Епичната, за която се приемаше, че е убила техния приятел. Не го е направила тя, казах си за хиляден път, когато Мизи подръпна здраво лентата на предмишницата ми. Нищо, че разполагаше с мотиватора за спирила.

— Добре — каза Мизи най-сетне. — Готово!

— Поздравления — рече Ексел. — Сега носиш най-опасното съоръжение, което притежаваме.

— Къде са останалите тръби? — попитах озадачено аз. Тръбите и ръкавиците бяха свързани чрез разни жици — които бяха здраво прикрепени към ръцете и краката ми — към кръглото устройство на гърба ми, в което Мизи сложи мотиватора.

— Не са нужни тръби — каза тя.

— Никакви? Никакви помпи, маркучи…

— Не.

— Съвсем сигурен съм, че в това няма никакъв смисъл.

— А аз съм съвсем сигурна, че ти носиш едно откачено, извлечено от Епичните, оръжие — отвърна Мизи. — Тензорите изпаряват метала. В сравнение с тях това тук е като разходка в парка. При положение, че местният ни парк е напълно потопен под водата…

Вдигнах дясната си длан и я свих в юмрук. Водолазният костюм, който покриваше ръката ми, изхрущя при движението. Обяснението на Мизи ме разтревожи. Не трябваше ли да знаем как всъщност работят нещата? Естествено, и аз не разбирах как работят компютрите или мобилните, и това не ме притесняваше. Те обаче не притежаваха мистериозни мотиватори и не бяха разработени след проучването на клетките на мъртви Епични.

И, доколкото ми беше известно, не противоречаха на физичните закони.

Това навярно бяха въпроси за някой друг ден. Засега трябваше да се съсредоточа върху задачата: да се науча как да ползвам спирила.

— И как работи?

— Това — подзе Мизи, взе лявата ми ръка и перна едно копче, — е поточният лъч.

— Поточен лъч? — попитах сухо.

— Аз го назовах така — радостно отвърна Мизи.

Проучих ръкавицата. Едно от приличните на фишеци с монети устройства на гърба донякъде наподобяваше лазерен показалец. Стъпих на ръба на покрива, насочих лявата си ръка към водата долу и я свих в юмрук.

От ръката ми се изстреля яркочервен лазер. Дори на дневна светлина, дори при липсата на дим или някакво запрашаване във въздуха, успях да видя лъча ясно. Апаратът на гърба ми зажужа.

— Поточният лъч извлича вода — каза Ексел и ме плясна по рамото. — Или… хмм, телепортира водата при теб, или нещо подобно.

— Шегуваш се.

— Не.

— Виж сега, трябва да внимаваш — продължи Мизи, — тъй като другата ти ръка ще контролира потока. Ти трябва да…

Свих дясната ръка в юмрук. От краката ми изригнаха струи вода, вдигнаха ме във въздуха и ме хвърлиха от ръба на покрива. Извиках и заразмахвах ръце. Поточният лъч се изви към небето, после изключи, понеже ръката ми вече не беше в юмрук. Струите веднага престанаха.

Светът се завъртя около мен, капките вода пръснаха навсякъде, после силата на океана ме удари, когато се стоварих върху него. Ударът беше страхотен, въпреки силовото поле на Проф, което ме предпазваше. Солената вода пръсна в устата ми и нахълта в носа ми. В един кратък и ужасяващ миг умът ми беше убеден, че се давя и ще умра.

Започнах да блъскам, припомняйки си онзи път, когато тежестта на глезена ми ме завлече надолу. Паниката ми се придружаваше от един по-дълбок и древен страх — първичният страх от удавяне, примесен със страх какво ли ме дебне там, в дълбините. Преборих се да изляза на повърхността, почнах да плюя и неумело заплувах към покрива. Хванах се за един отчасти потопен прозоречен перваз и изтрих лице. Опитах да си поема дъх и да успокоя нервите си. Дори и с водолазния костюм ми беше студено.

Отгоре избухна смях. Ексел. Той се пресегна и аз го хванах и го оставих да ми помогне да изляза от водата. Седнах на ръба на покрива и придърпах крака. Нямаше причина да давам на акулите, за които бях убеден, че са долу, какво да дъвчат.

— Добре. Работи! — каза Ексел.

— Нека да проверя нивата на притока — намеси се Мизи и коленичи до мен. Днес беше облечена в джинси и блуза с къдрички по края. Зад нея и Ексел с мрачно изражение и скръстени ръце стоеше Проф.

— Сър? — викнах му аз.

— Продължавай да се упражняваш — отвърна той. — Аз трябва да се погрижа за някои неща. Ексел и Мизи, можете ли да се оправите с това?

— Разбира се — отговори Ексел. — Аз бях треньор на Сам първите няколко пъти. Никога обаче не съм го опитвал лично.

Разумно. Представях си какви сериозни струи бяха нужни, за да вдигнат Ексел.

Проф стъпи в нашата лодка, привързана до покрива, и извади весло.

— Свържете се по мобилния с Вал, когато поискате да ви приберем — заръча той. После се отправи към скривалището на подводницата.

— Какво го прихваща напоследък? — попита Ексел.

— Прихваща ли го? — обади се иззад мен Мизи, която бърникаше устройството на гърба ми. — Доколкото мога да преценя, той винаги си е такъв. Начумерен. Мрачен. Загадъчен.

По гласа й познах, че се изчервява, а тя се приведе още малко.

— Вярно — рече Ексел. — В последно време обаче загадъчността върви с повечко чумерене. — Той поклати глава и се настани до мен. — Дейвид, когато боравиш със спирила, трябва да държиш поточния лъч насочен към водата. В момента, когато го отклониш, ще загубиш достъп до пропеланта, а това ще те запрати долу.

— Добре де — отвърнах аз. — Поне кацането ще е меко, нали? — Кимнах по посока на водата.

— Никога не си пльосвал по корем, а? — попита Ексел.

— Какво по корем?

Ексел се почеса по челото с месести пръсти.

— Окей, Дейвид. Водата не се свива. Ако я удариш с висока скорост, особено с голяма част от тялото си наведнъж, ще имаш чувството, че си ударил нещо твърдо. Ако паднеш от тридесетина метра, чупиш кости. Може би умираш.

Звучеше странно, но не беше особено важно, докато разполагах със силовото поле на Проф, което ме пазеше, замаскирано като малка електронна кутийка на колана на водолазния костюм. Понеже Проф често разпределяше силата между няколко Възмездителя наведнъж, силовото поле щеше да отслабне с времето. Така в него можеха да проникнат фокусирани точки на натиск, например куршуми. Но падането във водата не би трябвало да е проблем.

— Тридесетина метра, така ли? Тази джаджа може да ме издигне толкова високо?

Ексел кимна.

— И още по-високо. Сам не можеше да достигне върховете на най-високите небостъргачи, но достигаше много от средните.

Мизи спря да бърника по гърба ми.

— Намалих потоците — обясни тя. — Така можеш да се упражняваш първоначално без толкова голяма сила.

— Нямам нужда от глезене.

Ексел ме погледна сериозно, после положи ръка на рамото ми.

— Дейвид, аз се шегувам със смъртта. Рискове на професията — научаваш се да се смееш на смъртта, когато тя те обгражда отвсякъде. Но ние вече загубихме примамката от отряда. Няма ли да е глупаво да загубим следващия човек на този пост по време на упражнение? Онова, което стана преди малко, лесно можеше да свърши с излитането ти във въздуха, последвано от падане по лице върху покрива с висока скорост.

Почувствах се глупаво. Поех дълбоко въздух.

— Разбира се. Имате право. — Защитата на Проф беше добра, но не безпогрешна. — В началото ще действам лекичко.

— Тогава се изправи, Убиецо на Стоманеното сърце, застани с гръб и да се заемаме.