Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (25)

26

Бръкнах в джоба на дънките, за да извадя малката ръка на мумията. Облегнат на стената, вдигнах поглед към вратата… и зачаках.

Чаках да се появят мумиите.

За моя изненада в гробницата нахлу доктор Фийлдинг, следван от четирима полицаи в тъмни униформи, с ръце на кобурите на пистолетите.

— Бен… добре ли си? — извика доктор Фийлдинг на чичо ми. — Къде е младата жена?

— Избяга — каза му чичо Бен.

Можеше ли да обясни, че тя се е превърнала в бръмбар?

Полицаите внимателно огледаха помещението. Очите им попаднаха върху мумията, замръзнала до вратата.

— Толкова се радвам, че си добре, Бен — каза доктор Фийлдинг и топло прегърна чичо Бен през раменете. После се обърна към Сари — Мисля, че ти дължа извинение, Сари — каза той намръщено. — Когато тичах отвън, май бях в шок. Спомням си, че те видях пред пирамидата. Но не си спомням дали ти казах нещо.

— Всичко е наред — тихо отвърна Сари.

— Наистина съжалявам, ако съм те изплашил — каза й доктор Фийлдинг. — Онази луда млада жена удари баща ти и той изпадна в безсъзнание. Единственото, за което мислех, беше да извикам полицията колкото се може по-бързо.

— Е, всичко приключи — каза усмихнато чичо Бен. — Да се махаме оттук!

Тръгнахме към вратата, но един от полицаите ни спря.

— Може ли само един въпрос? — запита той, загледан в изправената мумия в средата на помещението. — Тази мумия да не би да ходи?

— Разбира се, че не! — бързо отвърна чичо Бен с усмивка на лицето. — Ако можеше да ходи, защо й е да стои тук?

Е, отново бях героят на деня. И разбира се, не спрях да се фукам пред Сари със смелостта си.

Тя нямаше избор. Трябваше да седи и да се съгласява. В крайна сметка аз бях този, който спря мумията и превърна Нила отново в бръмбар, като счупих медальона й.

— Никак не си суетен! Ама никак! — отвърна ми Сари и извъртя очи.

Тъпо. Наистина тъпо.

— Добре, онзи скарабей изпълзя нанякъде и изчезна — каза тя. Злобна усмивка се разля на устните й. — Сигурна съм, че буболечката те причаква някъде, Гейб. Сигурна съм, че те чака в походното ти легло. Чака те, за да те ухапе.

Разсмях се:

— Сари, говориш така, за да ме изплашиш. Просто не можеш да понесеш, че героят съм аз.

— Прав си — отвърна сухо тя. — Не мога да го понеса. Лека нощ, Гейб.

Сложих си пижамата да си лягам. Каква нощ! Каква невероятна нощ!

Мушнах се в леглото и дръпнах завивките. Знаех си, че е нощ, която никога няма да забравя.

— Оооооох!