Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (2)

2

Защо ръката на мумията изведнъж изстина?

Дали това не е някакво знамение? Или предупреждение?

Дали не ме грози някаква опасност?

Нямах много време за мислене. Самолетът спря до ръкава на летището, пътниците станаха, грабнаха ръчния си багаж и започнаха да си проправят път към изхода на самолета.

Пъхнах ръката на мумията в джоба на дънките, метнах раницата си на гръб и поех напред. Сбогувах се с Нанси, благодарих й за фъстъците и тръгнах след другите пътници по дългия коридор към летището.

Толкова много народ!

И всички бързаха. Направо се прескачаха един през друг. Мъже в тъмни бизнес костюми. Жени в свободно падащи роби и с воали на лицата. Тийнейджърки в дънки и тениски. Група тъмнокожи мъже със сериозни физиономии, облечени в бели копринени костюми — костюми като пижами. Семейство с три деца, които плачеха едновременно.

Изведнъж се притесних. Как ще намеря чичо Бен в тази лудница?

Раницата ми натежа. Очите ми трескаво зашариха напред-назад. Заобикаляха ме странни лица. Всички говореха високо. Но никой не говореше на английски.

— Ох! — извиках, когато нещо ме прободе отстрани.

Обърнах се и осъзнах, че една жена ме е бутнала с количка за багаж.

Спокойно, Гейб, заповядах си аз. Запази спокойствие!

Чичо Бен е тук и те търси. Ще те намери. Само запази спокойствие!

Ами ако чичо е забравил, запитах се аз. Ако е объркал деня, в който пристигам? Или ако е зает в пирамидата и е загубил представа за времето?

Мога да изперкам от притеснение, като си навия нещо.

А в този момент се тревожех като за трима!

Ако чичо Бен не е тук, ще намеря телефон и ще му се обадя, намерих решение аз.

Точно така.

Направо чух как казвам — „Може ли да говоря с чичо ми при пирамидите, моля?“

Това май няма да свърши работа.

Нямах телефонния номер на чичо Бен. Дори не бях сигурен, че той има телефон там, където живее. Знаех само, че спи в палатка някъде край пирамидата, където прави разкопки.

Трескаво оглеждах залата за пристигащи пътници и бях на ръба съвсем да се паникьосам, когато към мен се приближи един дебел мъж.

Лицето му не се виждаше. Беше облечен с дълга роба и с нещо като наметало върху главата. Нарича се шамия. Лицето му бе скрито в диплите на това наметало.

— Такси? — запита той с висок, пронизителен глас. — Такси? Американско такси?

Избухнах в смях.

— Чичо Бен! — извиках радостно.

— Такси? Американско такси? Пътуване с такси? — настоя той.

— Чичо Бен! Толкова се радвам да те видя! — възкликнах аз. Разперих ръце и го прегърнах през кръста. После, смеейки се на глуповатата му маскировка, се протегнах и свалих наметалото от главата му.

Мъжът беше гологлав, с обръсната глава и големи черни мустаци. Гледаше ме свирепо.

Виждах го за първи път в живота си.