Крис Картър
Екзекуторът (60)

60.

Беше късно, когато тръгнаха от Малибу. Хънтър се обади на Хопкинс и му каза да се срещнат във „Футси“ на Норт Фигероа стрийт.

Ако изхвърлиш всичкия снобски фалш от повечето барове в Лос Анджелис, може да остане само „Футси“. Заведението беше малко и уютно, с няколко маси за билярд, удобен салон с полукръг от сепарета, тапицирани с червена кожа, джубокс, който свиреше класически рок, и дружелюбна и спокойна атмосфера, любимото място за почерпка на Робърт.

Когато двамата детективи пристигнаха, младият полицай вече беше там. Беше си поръчал „Джак Даниълс“.

— Какво да ви взема, момчета? — предложи той.

— Аз ще донеса питиета, Иън — отвърна Хънтър.

— Ще пия същото като теб, стига да е малцово уиски — рече Гарсия и посочи към тоалетната. — Ей сега ще се върна.

В дъното на бара се освободи сепаре и Робърт каза на Хопкинс да го запази, преди да се е настанил някой друг.

Той поръча две уискита „Лафройг“ с по едно кубче лед. Човекът, който стоеше до него на бара, четеше „Ел Ей Дейли Нюз“ и когато прелисти страницата, нещо привлече вниманието на Хънтър. Заглавието на кратък репортаж гласеше: „КАМАТА ВЗИМА ВТОРА ЖЕРТВА“. Робърт изви врат и прегледа статията, преди мъжът отново да прелисти страницата. Втора проститутка беше намерена мъртва в мизерна стая в Саут Гейт. Ръцете й бяха завързани пред нея и пръстите й сключени като за молитва. Също като първата жертва отпреди няколко дни тя беше открита гола, на колене и с прерязано гърло. Журналистите вече бяха измислили прякор на убиеца — Камата. „Градът е извън контрол“ — помисли си Хънтър, взе напитките и седна при Карлос и Иън в сепарето.

— Добре ли сте, момчета? — загрижено попита Хопкинс, като забеляза мрачния вид на двамата детективи.

Робърт отпи от уискито си и го задържа в устата си, докато силният алкохол опари езика му, а после сложи на масата четири пликчета с веществени доказателства. Първите две съдържаха разглобените рамки на снимките, а останалите — фотографиите. Хопкинс озадачено повдигна вежди и Хънтър му разказа за срещата им с Дан Тайлър и защо са отишли да видят снимките, които не би трябвало да бъдат там.

— И кои са тези двамата? — недоверчиво попита Иън.

Гарсия протегна ръка към пликчетата със снимките и ги обърна. Младото ченге отвори широко очи и развълнувано ахна. На гърба на снимката на мъжа с кръв беше написано числото едно, дълго петнайсетина сантиметра, а на гърба на снимката на жената пишеше „2“.

Хопкинс се втренчи във фотографиите. Челюстта му увисна от изумление.

— Не разбирам. — Той погледна Робърт. — Защо убиецът е оставил снимки на първите две жертви на полицата над камината? Очевидно е знаел, че рано или късно ще ги намерим.

Хънтър се облегна назад и прокара пръст по ръба на чашата с уиски.

— Държи да разберем, че двете жертви са негови. Не иска да припишат убийствата им на друг. Гордее се с тях.

Иън се премести неспокойно на мястото си. Светът на извратените злодеи му идваше в повече.

— И къде са тези две жертви? — попита след кратко мълчание. — И щом са номерирани като отец Фабиан и Аманда Райли, защо не знаем за тях?

Робърт пак отпи голяма глътка уиски.

— А ти как мислиш?

Очите на младия полицай отново се върнаха на снимките на масата. Той се замисли.

— Може би убиецът е започнал да номерира жертвите си след втората — предпазливо предположи Хопкинс.

— Продължавай — подкани го Хънтър.

— Разбира се, той не е можел да се върне и да номерира първите два трупа, и е надписал снимките. Това е най-доброто, което е можел да направи при дадените обстоятелства.

— А защо е започнал да ги номерира от третата жертва? — попита Гарсия.

— Добра теория. — Робърт кимна одобрително на Иън.

— Да, но не я вярвам. — Карлос поклати глава. — Знаем, че убиецът е изключително организиран и методичен. Планира убийствата до последния детайл и не оставя нищо на случайността. Доказа го с отец Фабиан и Аманда Райли.

— Вярно е — съгласи се Хънтър.

— Такъв организиран убиец не би променил плана си, след като веднъж е започнал. Според мен той е номерирал жертвите си от самото начало.

— Добре, но да се върнем на въпроса къде са жертвите? — попита Робърт. — И защо не знаем за тях?

— Може би още не сме ги намерили — отвърна Гарсия и се приведе напред. — Не е задължително да бъдат намерени в реда, по който са убити. Може би все още се водят за изчезнали, а са заключени в багажника на някоя кола или изхвърлени в планината.

— Възможно е — рече Хънтър, — но в тази теория има нещо, което не се връзва. Убиецът не си е направил труда да скрие труповете на третата и четвъртата жертва. Те бяха намерени на другия ден, след като са били убити. Защо ще скрива първата и втората жертва в багажник на кола или някъде в планината? Това не отговаря на метода му на действие. Той иска ние да знаем за тях.

— Затова е оставил снимките на полицата над камината. — Думите на Хопкинс прозвучаха като въпрос.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Извършителят иска заслугата за техните убийства.

Тримата се умълчаха за няколко секунди.

— А ти как мислиш, Робърт? — нетърпеливо попита Иън. — Защо още не сме намерили първата и втората жертва?

Хънтър наблюдаваше дългокрака брюнетка, която се приближи до джубокса в ъгъла, пусна няколко монети по двайсет и пет цента и си избра музика. Прозвуча стара песен на „Скид Роу“.

— Мисля, че ти имаш много добро попадение с твоята теория — каза той на Хопкинс.

— Какво? — заинтригувано попита младото ченге.

— Фактът, че убиецът не може да се върне при труповете и затова е използвал снимките. Мъртвите тела вече са намерени.