Коуди Макфейдън
Лицето на смъртта (54)

54.

Един ден той я посети в къщата на Кингсли, около година по-късно, когато беше сама у дома. Семейството беше излязло някъде, а тя не се чувстваше добре (така каза, защото не беше готова да се привързва към хора, които съвсем скоро можеха да се споминат).

Майкъл вече беше започнал да спи с нея. В началото се страхуваше от реакцията си, но трябваше да остане тук заради безопасността на Тереза. Трябваше да чака. Но какво щеше да стане, ако я докоснеше и тя просто… полудееше?

Не беше чак толкова зле. Мразеше Майкъл, така беше, но все пак той не беше възрастен. Имаше разлика. Не знаеше защо, но така беше. Също така беше почти сигурно, че Странника щеше да го убие. Това я накара да се усмихне. Веднъж, след като бяха правили секс, тя се усмихна и Майкъл забеляза това.

— Какво ти е толкова забавно?

Просто си мисля как умираш — помисли си.

— Нищо — отговори на глас.

Не желаеше същото на Дийн и Лоръл. Лоръл не беше перфектната майка, не беше като Дезире, но не беше и лоша. На моменти се държеше много добре и Сара усещаше как все повече се сближаваше с нея. Затова се опитваше да страни колкото се може повече.

Сара беше в стаята си, седнала зад компютъра, когато се появи. Беше ранен следобед. На главата си беше сложил добре познатия чорапогащник. Усмихваше се. Винаги се усмихваше.

— Здравей, Малка Скръб.

Сара не отговори нищо. Просто зачака. Точно това правеше в последно време. Почти не говореше, стремеше се да не изпитва нищо и чакаше.

Той се приближи и седна на леглото.

— Получила си писмото ми и си му повярвала. Много добре, Сара, защото аз винаги казвам истината. Тереза е жива и ти й помогна да остане такава.

Сара съумя да отговори:

— Нарани ли я?

— Да. Когато приключим тук, ще се върна у дома и отново ще я нараня. Но докато правиш каквото ти кажа, няма да я убия.

Сара усети как нещо в нея се надига. Необходимо й беше малко време, за да разбере какво.

Омраза. Чувстваше омраза.

— Мразя те — каза на Странника тя. Гласът й не беше гневен. Беше напълно нормален. Като на човек, който казваше истината.

— Знам — отвърна той. — А сега ме слушай. Ще ти кажа какво трябва да направиш. Когато приключа, ще ми дадеш своя отговор.