Виктор Юго
Клетниците (79)

ГЛАВА X
ДРУЖЕСТВО, КОЕТО ЕДВА НЕ СТАНА ИСТОРИЧЕСКО

В тази епоха, привидно напълно безучастна, пробягваше неуловим революционен трепет. Във въздуха се носеха отново повеи от дълбините на 1789 година. Младежта си менеше гласа и перушината. Всеки неизбежно правеше стъпка напред. Съвременниците се прекланяха едновременно и пред Наполеон, и пред свободата. Тайна заплаха застрашаваше установения ред и властта беше станала крайно мнителна. В Париж се появи дружеството на приятелите на ABC^[1] Привидната му цел беше образованието на децата, а истинската — осъзнаването на възрастните.

Обявили се бяха приятели на ABC, тоест на унижените, на народа. Тази игрословица беше многозначителна. Те бяха малобройни. Събираха се най-често в кафене „Мюзен“. Повечето бяха студенти, установили сърдечно разбирателство с неколцина работници. Ето имената на ръководителите, които до известна степен принадлежат на историята: Анжолрас, Комбфер, Жан Прувер, Фьойи, Курфейрак, Баорел, Легл, Жоли, Грантер.

Свързани с тясна дружба, младежите образуваха сякаш едно семейство.

Анжолрас беше очарователен младеж, способен да се превърне и в страшилище. Познаваше в най-малки подробности революцията. Беше жрец и воин по природа. Воин за демокрация, жрец на свещен идеал. Единствената му страст беше правдата. В древния Рим би бил Гракх. Беше влюбен в мраморната статуя на свободата.

Ако Анжолрас въплътяваше логиката на революцията, Комбфер представляваше нейната философия. Логиката на революцията може да доведе до война, но философията й — само до мир. Комбфер допълваше и смекчаваше Анжолрас. Анжолрас беше по-мъжествен, Комбфер беше по-човечен. Беше в течение на всичко ново, разсъждаваше. Той заявяваше, че бъдещето е в ръцете на учителя и смяташе, че науката ще преобрази коренно обществения порядък.

Жан Прувер беше още по-мек и от Комбфер. Беше вечно влюбен, отглеждаше саксии с цветя, свиреше на флейта, пишеше стихове, обичаше народа, жалеше жената, оплакваше децата и се занимаваше със социални проблеми. Беше страшно начетен и знаеше много езици. Изчервяваше се лесно и беше крайно стеснителен, но това не му пречеше да бъде неустрашим.

Фьойи беше работник, кръгъл сирак и живееше с една мисъл: да освободи света. Стана защитник на правдата, а тя в замяна го направи велик, защото в правдата винаги се корени безсмъртие.

Курфейрак беше син на заможен баща и бихме могли да дадем вместо характеристика само следното указание за него: виж Толомиес. Само че не беше безсъвестен като него. Той беше притегателният център на кръжока. Отличаваше се с непринуденост и очарование.

Баорел беше вечен студент, славен хлапак с добро настроение и лошо поведение. Винаги готов да чупи като начало стъкла, после да изкърти паветата, за да строи барикада, и най-сетне да смъкне правителството. Лекциите бяха за него само повод за шеговити песни, а професорите — за карикатури. Прахосваше големи суми, защото родителите му бяха богати селяни.

Легл беше весел момък, но без късмет. Истински специалист по постоянните неудачи. Едва двадесет и пет годишен беше смогнал вече да оплешивее. Всичките му начинания се сгромолясаха. Обичаше да казва:

— Живея под покрив с падащи керемиди!

Свикнал беше с неприятностите и ги предвиждаше. Казваше гальовно:

— Добър ден, Несгодичко!

Жоли, студент по медицина, беше мнимия болен. Вместо да стане лекар, беше се превърнал във вечен болник. Това бе за него печалбата от медицината. Иначе беше най-весел от всички.

Тези толкова различни младежи изповядваха една обща религия — прогреса.

Между тях имаше и един скептик. Как се беше озовал сред тях? По силата на контраста. Наричаше се Грантер. Не вярваше в нищо. Право, революция, цивилизация, религия, напредък бяха думи, лишени от всякакъв смисъл за него.

— Само едно е достоверно — пълната ми чаша — казваше той.

Комарджия, гуляйджия и женкар, той често се провикваше:

— Обичам мометата, винцето и мезетата!

Но и този скептик си имаше едно увлечение. Той боготвореше Анжолрас. Този анархистичен дух се беше свързал с най-непримиримия, с фанатично вярващия в идеала, победен не от идеите му, а от праволинейността, чистотата и твърдостта на Анжолрас. Инстинктивно се възхищаваше от своя антипод. Беше неотлъчно в младежкия кръжок. Търпяха го заради шегите му. Анжолрас презираше Грантер заради скептицизма и заради пиянството му и грубо го отблъскваше. Грантер казваше за него:

— Не човек, а мрамор.