Виктор Юго
Клетниците (149)

ГЛАВА V
ИЗСТРЕЛ, КОЙТО ПОПАДА ВИНАГИ В ЦЕЛТА, НО НЕ УБИВА НИКОГО

Една от тактиките при атакуване на барикадите е продължителното обстрелване с цел да се изчерпат мунициите на обсадените, ако имат неблагоразумието да отговарят на стрелбата. Разбере ли се по разредената им стрелба, че нямат вече нито куршуми, нито барут, минава се в настъпление. Анжолрас не се беше поддал на клопката. Барикадата мълчеше.

При всеки зали на войската, Гаврош се подиграваше:

— Гласът ви съвсем прегракна! Все едно, че дерете чаршафи! Тъкмо имаме нужда от превръзки!

А Курфейрак викаше на оръдието:

— Защо биеш нахалос? Разчекна си устата, старче!

Внезапно въстаниците съгледаха върху един съседен покрив блеснала каска.

Врагът бе пратил съгледвач.

— Ето един досаден наблюдател — каза Анжолрас.

Без да каже нищо, Жан Валжан се прицели в него и миг след това каската тупна на улицата. Уплашеният войник побърза да се скрие.

Втори наблюдател зае мястото му. Той беше офицер.

Жан Валжан се прицели втори път и прати каската му при другата.

Този път предупреждението беше разбрано. Отказаха се да шпионират барикадата.

— Защо не го убихте? — попита Легл.

Жан Валжан не отговори.

— Раздава благотворителни изстрели — пошегува се Комбфер.

В хаоса на чувствата и страстите на защитниците на една барикада има от всичко по малко: и младост, и смелост, и чест, и въодушевление, и идеали, и убеждение, и главно резки преходи от отчаяние към надежда.

Такъв проблясък на надежда бегло трепна най-неочаквано на барикадата на Шанврьори.

— Чуйте — извика внезапно Анжолрас. — Струва ми се, че Париж се пробужда.

И действително сутринта на 6 юни въстанието като че ли се разрасна за няколко часа. Тук-таме се наблюдаваха единични прояви, за съжаление бързо потушавани.

Пред Порт Сен Мартен един младеж, въоръжен с карабина, нападна сам цял кавалерийски ескадрон. Той уби командира му и извика:

— Този поне няма да пакости повече на народа!

Съсякоха младежа.

На улица Сен-Дьони една жена стреляше по националната гвардия иззад спуснатите си щори. На друга улица една бабичка хвърли от таванското си прозорче глинени съдове.

Надеждата се оказа краткотрайна. Светлината бързо помръкна. Само след няколко часа всичко утихна. Народът отново изостави упорстващите мъже на произвола на съдбата.

Въпреки всичко те не губеха самообладание и продължаваха да се шегуват. Вместо с храна и напитки Курфейрак и Легл угощаваха другарите си с добро настроение. Тяхната веселост нарастваше успоредно с опасността. Курфейрак внезапно възкликна:

— Ха, ето ви сега нещо ново! Негово сиятелство Осемкалибреното!

Действително на сцената се бе появило едно ново лице: второ огнестрелно оръдие. То щеше да ускори развръзката.

Само след няколко минути двете оръдия, зареждани чевръсто, забълваха едновременно огън срещу укреплението. Малко по-далеч се чуваше друга канонада. Други две оръдия обсипваха с картеч барикадата Сен-Мери. Четирите оръдия си откликваха зловещо.

Новата маневра целеше да отстрани бойците от барикадата, тъй като оръдието ронеше със снарядите си паветата от горния ръб на барикадата. С други думи тя предвещаваше атака.

— Трябва на всяка цена да обезвредим тези зли военни псета — каза Анжолрас. — Огън по артилеристите!

Барикадата, която толкова дълго не се обаждаше, започна ликуващо да стреля по артилеристите и скоро две трети от тях лежаха под колелата на оръдията си.

— Отлично! Успех! — извика Легл.

— Още четвърт час такъв успех и в барикадата няма да останат и десет патрона! — каза Анжолрас.

Гаврош чу думите му.