Виктор Юго
Клетниците (125)

ГЛАВА XXV
ГАВРОШ НА ПОХОД

Да размахваш посред улицата пистолет без спусък е такава обществена проява, че с всяка измината крачка Гаврош все повече се разпалваше. Той пееше откъси от „Марсилезата“ и сегиз-тогиз се провикваше бодро:

— Всичко е наред. Боли ме лявата лапа. Изкълчил съм си ревматизма, но съм доволен, буржуи. А вие кротувайте, че сега ще ви изпея страшно бунтовни куплетчета. Какво представляват ченгетата? Кучешка порода. Но по-добре да не оскърбявам кучетата. Ех, защо си нямах едно^[1] на пистолета! Идвам от булеварда, приятелчета. Там взе да припарва, там ври и кипи! Време е да се обере пяната. Напред, другари! „Нека нечистата кръв да напои браздите“!^[2] Да се бием, пусто да остане! До гуша ми дойде тиранията!

В тихия и бездушен богаташки квартал Маре Гаврош се натъкна на три бабички, които бъбреха за какво ли не и на първо място за поскъпването на живота.

— Какво сте се разбъбрили за политика, бабки? — закачи ги той.

Посрещна го залп от ругатни.

— Още един злодей!

— Какво стиска в лапата си? Пистолет?

— Няма да миряса, докато не катурне властта!

Изпълнен с презрение, Гаврош само им се изплези.

— Проклето босоного!

— Обеснико, сигурно ще те видя на гилотината!

— Сополът ти виси, старо! Обърши си чушката — отвърна й Гаврош.

Той отмина, но малко по-нататък се сети за вехтошарката, която го бе проклела и произнесе следния монолог:

— Грешиш, че оскърбяваш революцията, вехтошарке! Пистолетът, който виждаш, е за твое добро. За да живееш по-леко.

Внезапно го налегна горчива печал. Той погледна укорително пистолета си и въздъхна:

— Тръгнал съм да стрелям, но ти не стреляш.