Ан Голон, Серж Голон
Анжелик, маркизата на ангелите (41)

6

Няколко дни преди Коледа заваля сняг. Градът сякаш облече празничната си премяна. В църквите изграждаха от дебел картон или от чакъл библейските ясли, около които настаняваха участниците в „Рождество Христово“ по обичайните им места, а детето Исус задължително полагаха между вола и магарето.

По заснежените и кални улички се нижеха дългите процесии на религиозните братства, съпроводени от неизменните хоругви и песнопения.

Спазвайки традицията, августинците от Градската болница започнаха както всяка друга година да пекат хиляди банички, да ги заливат с лимонов сироп и да ги редят в големи тави, след което специално подбрани деца ги продаваха из цял Париж. Хората имаха право да нарушат поста си само ако си купеха от тези банички, а събраните пари отиваха за коледни подаръци на болните бедняци.

По това време събитията в живота на Анжелик започнаха да се развиват с шеметна бързина. Попаднала в зловещия водовъртеж на ужасния процес, тя почти не усети кога се изнизаха благословените часове на Коледа и първите дни на новата година.

Най-напред Дегре дойде една сутрин в Тампл, за да й съобщи сведенията, до които бе успял да се добере и които засягаха определените да водят делото съдии.

— Назначаването им бе предшествано от дълго проучване. Не бива обаче да храним илюзии в това отношение, тъй като те са били подбрани не заради чувството си за справедливост, а по степента на своята преданост към краля. Освен това, грижливо са били отстранени онези магистрати, които макар и верни на краля, са известни като достойни мъже и евентуално биха могли да се противопоставят на неговия натиск. Като господин Галеман, например, който е един от най-прочутите адвокати в наши дни и чието положение е съвсем стабилно, защото по време на Фрондата открито застана на страната на монарха, рискувайки дори да попадне в затвора заради тази своя позиция. Той обаче е смел човек, не се страхува от никого и всички в Съдебната палата треперят от неочакваните поврати в мнението му. Искрено се надявах, че изборът ще падне върху него, но стана ясно, че се търсят само абсолютно сигурни хора.

— Подобно отношение можеше да се предвиди — след всичко, което научих в последно време — рече смело Анжелик. — Известни ли са ви имената на някои от вече назначените съдии?

— Господин Сегие, председателят на Върховния съд, лично ще води разпита, за да придаде на процеса назидателен характер и да се вдигне колкото е възможно по-голям шум около него.

— Председателят Сегие! Не смеех и да се надявам на подобен избор.

— Да не избързваме с възторга си — отвърна адвокатът. — Господин Сегие заплаща високата си длъжност с жестока цена — своята морална зависимост. Чух също, че той посетил затворника и двамата провели бурен разговор. Графът отказал да положи клетва, защото, по негово мнение, гражданската камара не била компетентна да съди член на тулузкия парламент и единствено върховната камара на Парижкия парламент имала това право.

— Но нали вече ми казахте, че подобно решение също не е за предпочитане, тъй като членовете на Парламента са подчинени на господин Фуке?

— Точно така, госпожо, и аз се опитах да предупредя съпруга ви за този факт. Но било защото бележката ми не е стигнала до него, било защото гордостта не му позволява да се вслушва в чужди съвети, в момента мога само да ви предам какво е отговорил на председателя на Върховния кралски съд.

— И какъв е бил резултатът? — попита тревожно младата жена.

— Предполагам, че кралят е решил да потъпче традицията и че въпреки всичко съпругът ви ще бъде съден дори „като ням“, ако се наложи.

— Какво означава това?

Адвокатът обясни, че ще съдят графа „задочно“, като отсъстващ, от което в дадения случай положението му още повече ще се утежни, тъй като във Франция подсъдимият се смята априори за виновен, докато в Англия, например, прокурорът обвинител е длъжен да представи официални писмени доказателства за вината на арестувания, и ако не може да го стори в срок от двадесет и четири часа, задържаният се пуска на свобода.

— А кой ще бъде прокурорът обвинител по делото?

— Двама са. Първият е Дени Талон, заместник-главен прокурор на самия крал, а вторият, както предвиждах, е вашият зет, господин Фало дьо Сансе, който е назначен за съдия. Той наистина си даде вид, че се отказва от това назначение, позовавайки се на роднинските си връзки с вас, но впоследствие навярно се е оставил да бъде придуман, било от Талон, било от други, защото по коридорите на Съдебната палата сега се говори, че е постъпил много благоразумно, като е жертвал дълга си към семейството заради своята вярност към краля, комуто впрочем дължи всичко.

Анжелик преглътна и лицето й се сви. Но тя скоро се овладя и пожела да узнае и останалото.

— Назначен е също и някой си Масно, член на тулузкия парламент.

— А той несъмнено ще се постарае да изпълни всяка кралска заповед и най-вече — да си отмъсти на един дързък благородник…

— Не зная, госпожо, може и да е така, както казвате, защото Масно е назначен от самия крал. Научих обаче, че въпросният господин наскоро е разговарял с херцогиня дьо Монпансие във връзка с вашия съпруг и че след това не бил чак толкова враждебно настроен към граф дьо Пейрак, дори съжалявал за назначението си.

Анжелик се помъчи да си спомни.

— Да, наистина, и херцогинята ми каза нещо подобно. Но като се позамисля, ми се струва малко вероятно Масно да прояви благосклонност към съпруга ми, тъй като лично ги чух, уви, как взаимно се обсипват с ругатни.

— Обстоятелство, което несъмнено обяснява защо кралят е избрал точно него. Той лично е назначил само заместник-главния прокурор и Масно. Другите са посочени или от Сегие, или от Талон.

— Значи ще има и други съдии и съдебни заседатели?

— Ще има председател на съдебните заседатели. Казаха ми, че може да е Месмон, но това надали ще излезе вярно. Та той е грохнал старец и е почти в края на дните си. Трудно ми е да си го представя като ръководещ заседанията, които обещават да бъдат бурни. А може да е бил избран точно заради физическата си немощ, защото иначе е познат като справедлив и съвестен човек. Ако намери малко сили за този процес, той ще е един от хората, които можем да се надяваме да склоним на наша страна. — Дегре замълча, после продължи: — Ще участва още Бурие, секретарят на Кралския съвет, който е известен в средите на правниците като роден фалшификатор. Освен това и някой си Делмас, много съмнителен юрист, когото са избрали или защото е чичо на Колбер, който пък е верен служител на Мазарини, или просто защото е протестант. А кралят желае поне външно да придаде законна форма на своето правосъдие и в същото време да покаже на света, че продължава да спазва вековната традиция за равноправно участие на протестантската религия при решаването на гражданските дела в кралството…

— Предполагам, че този хугенот ще бъде много учуден, когато разбере, че са го заставили да съди човек, обвинен в магьосничество, заклинателство и обсебване от дявола. Но всъщност за нас несъмнено ще бъде от полза, ако сред заседателите има и по-здравомислещ човек, който лесно отхвърля всякакви предразсъдъци, нали така?

— Естествено — отвърна й адвокатът, поклащайки загрижено глава. — И понеже стана дума за заклинателство и обсебване от дявола, бих искал да зная дали познавате някакъв монах на име Конан Беше, и монахиня, чието светско име е било Карменчита дьо Меркур?

— Познавам ги, и още как! — възкликна Анжелик. — Монахът Беше е полусмахнат алхимик, който се е заклел да изтръгне от Жофре тайната на философския камък. А Карменчита дьо Меркур е жена с огнен темперамент, която в миналото е била… любовница на графа и сега не може да му прости, че я е пренебрегнал. Но каква връзка имат те с нашия процес?

— Навярно ще бъдат представени доказателства за ръководен от този Беше сеанс на прогонване на бесове, в който е участвала и въпросната дама. Всичко е извънредно мъгляво. Протоколът от сеанса наскоро бе приложен към досието на обвинението и, както изглежда, се смята за документ от изключителна важност.

— Чели ли сте го?

— Не съм прочел нито ред от огромната папка с доказателства по делото, с чието събиране се е заел много усърдно съветникът Бурие. А той, по мое мнение, никак не се свени да вложи в тях цялото си умение на фалшификатор.

— Но щом като вече е решено, че ще има процес, нямате ли право вие като адвокат на подсъдимия да се запознаете с всички подробности, съдържащи се в обвинителния акт?

— Уви, не! Няколко пъти ми бе заявено, че на съпруга ви ще бъде отказана адвокатска защита. Така че в момента се занимавам главно с това да получа писмено потвърждение на този отказ.

— Вие луд ли сте?

— Ни най-малко. Според юридическата практика, от адвокат може да бъде лишен само човек, обвинен в посегателство срещу кралската особа. И тъй като в нашия случай е трудно да бъде предявено подобно обвинение, ако получа писмения отказ, ще имам и доказателство за нарушаване на съдебната процедура, което от своя страна веднага ще укрепи позициите ми. В края на краищата, надявам се, че чрез обходната ми маневра ще заставя тези хора да ме назначат като защитник на граф дьо Пейрак.

* * *

Когато два дни по-късно Дегре дойде отново при Анжелик, на лицето му бе изписано такова нескрито задоволство, че сърцето на младата жена се изпълни с надежда.

— Номерът ми успя! — заяви ликуващо той. — Председателят на Върховния съд Сегие ме назначи за защитник на обвинения в магьосничество граф дьо Пейрак. Тази победа извоювах благодарение на едно умело използване на процесуалната казуистика. Оказа се, не в силното си желание да се подчиняват сляпо на краля, високопоставените лакеи от правосъдието влизат в непримиримо противоречие със собствените си принципи. Накратко, тези хора се видяха принудени да разрешат на подсъдимия да си вземе адвокат. Държа обаче да ви уведомя, госпожо, че все още имате време да си изберете друг, по-известен от мен юрист, на когото да възложите защитата на своя съпруг.

Анжелик гледаше през прозореца. Укрепеният Тампл бе почти пуст и сякаш задрямал под снежната си покривка. Загърната в окъсаната си наметка, госпожа Скарон излезе от къщата и се запъти към параклиса, за да присъства на богослужението, извършвано от Великия приор. Свъсеното небе сякаш приглушаваше звъна на малката камбана, призоваваща богомолците на служба. Сорбон се въртеше меланхолично пред къщата и докато чакаше своя стопанин, се опитваше да улови опашката си. Младата жена се обърна и стрелна с многозначителен поглед адвоката, който се мъчеше да си придаде важен и превзет вид.

— Не, наистина не познавам по-компетентен от вас човек, на когото бих могла да възложа воденето на това изключително важно за мен дело — рече тя. — Вие отговаряте на всички необходими условия. Когато ви препоръчваше, моят зет Фало ми каза: „Този мъж е един от най-ловките магистрати в цялото кралство, а на всичкото отгоре няма да ви струва скъпо“.

— Благодаря ви, че имате такова добро мнение за мен, госпожо — отвърна й той с тон, в който не прозираше никаква обида от думите й.

А тя рисуваше машинално с пръст някакви фигурки по замъгленото стъкло и си мислеше: „Дали, когато се върна с Жофре в Тулуза ще се сещам за Дегре? Може би понякога ще си спомням как ходихме заедно на баня и това ще ми се струва направо невероятно!“.

В следващия миг тя отново се обърна към адвоката и лицето й изведнъж се преобрази.

— Доколкото разбирам, сега вече ще можете всеки ден да се срещате със съпруга ми. Не бихте ли могли да ме вземете със себе си?

Дегре обаче не прие с възторг идеята, като подчерта, че не бива да престъпват заповедта за пълна изолация, под която е поставен затворникът. Каза, че не е сигурен дали и той самият ще получи разрешение да види графа, но увери Анжелик в твърдата си решимост да воюва за това свое право, разбира се, с поддръжката на адвокатската колегия, наброяваща общо шестдесет и пет члена, без да се смятат парламентарните адвокати, тези от Кралския съвет, от съдебните палати и от Висшия съд по данъчните спорове, към който се числял и той. Обясни й също, че като член само на споменатата доста скромна инстанция има може би по-големи шансове за успех, отколкото някой известен адвокат, от когото силните на деня биха се пазили. Изтъкна и необходимостта да се действа вече много бързо, тъй като след изтръгнатото с хитрост от кралското правосъдие решение да му бъде възложена защитата на граф дьо Пейрак, може да се очаква ответен ход, като например досието с документите и доказателствата по обвинителния акт да му бъде връчено почти в навечерието на процеса, и което е най-вероятно — само част от него.

— Знам, че при този род съдебни процеси доказателствата често са написани на хвърчащи листове и че пазителят на печатите, кардинал Мазарини или кралят си запазват правото да ги проучват, унищожават или дори да добавят нови, когато и както си пожелаят — рече Дегре. — Това наистина не се прави постоянно, но тъй като делото срещу графа е доста необикновено…

Въпреки обезсърчителните последни думи на адвоката, тази вечер Анжелик си тананикаше докато приготвяше кашата за Флоримон, и дори с удоволствие изяде неизменното парче китово месо, което вдовицата Кордо й поднесе. Деца от градската болница бяха идвали този ден в Тампл и Анжелик си бе купила от техните чудесни банички. Така, задоволеният напълно апетит й помогна да вижда бъдещето в по-розова светлина.

Оптимизмът й скоро бе възнаграден. Още на следващата вечер дойде адвокатът с две поразителни новини: позволили му да се запознае с част от документите по обвинението и получил разрешение да посети затворника.

Като чу това, Анжелик се втурна към Дегре, хвърли се на шията му и го целуна с жар. В един миг тя усети как я прегръщат силните му ръце и изпита краткотрайно, но силно удоволствие. В следващия момент се отдръпна смутена и бършейки бликналите от очите й сълзи, смотолеви, че вече не знае какво върши от радост.

Дегре много тактично се престори, че не отдава никакво значение на случилото се, и веднага подхвана делови разговори, като я уведоми, че посещението му в Бастилията е определено за следващия ден по обяд. Обясни й, че ще може да се срещне с обвиняемия само в присъствието на управителя на затвора, като изрази надеждата, че по-късно ще има и възможността да разговаря насаме с граф дьо Пейрак.

— Ще дойда с вас — реши Анжелик. — Ще се скрия някъде близо до Бастилията. Чувствам, че няма да мога да издържа затворена тук и да изчакам спокойно появата ви.

После адвокатът заговори за документите по процеса, с които се е запознал и като извади от старата си, протрита плюшена торба няколко листа хартия, изписани с бележките му по основните пунктове на обвинението, рече:

— Главното обвинение срещу графа е в магьосничество и черна магия. Обявен е за ненадминат майстор в приготвянето на различни отрови и шарлатански лекарства. Уличен е в магьоснически способности, като например умение да предсказва бъдещето или да отстранява опасността от предумишлено убийство с отрова. С помощта на различни магически действия открил начин да омайва хора, признати иначе за напълно здравомислещи, а на други, по свой избор — да изпраща „дяволския и нелеп призив“, тоест злощастия и гибелна омая… Учел също как да се използват пудрите и цветята, за да се спечели любовта на даден човек, и така нататък. Обвинението твърди, че една от неговите… бивши любовници умряла, а когато отворили гроба й, открили в устата на покойницата талисман с портрета на граф дьо Пейрак…

— Та това са просто бабини деветини! — възкликна поразена Анжелик. — Нима мислите, че ще се намери някой уважаващ себе си съдия, който да прочете публично тези глупости по време на заседание?

— Най-вероятно да, но лично аз смятам, че колкото повече нелепости от този род се трупат, толкова по-лесно ще мога да ги отхвърля. По-нататък в обвинителния акт се говори за престъпни занимания с алхимия, търсене на съкровища, превръщане на прости метали в злато и още — дръжте се здраво! — за „еретическо твърдение, че е създал живот“. Можете ли да ми обясните, госпожо, какво означава пък това?

Напълно объркана, Анжелик дълго мисли и накрая сложи ръка на корема си, където вече риташе второто й дете.

— Да не би да намекват за това тук? — попита тя, смеейки се.

Адвокатът само разтвори ръце, за да изрази съмнение, после примирено продължи да чете записките си.

— … с магьоснически средства умножил състоянието си, „без да пренебрегва превръщането на обикновените метали в злато и т.н.“ А съвсем накрая виждам следното: „Настоявал да му бъдат дадени права, които не му се полагат. Открито се хвалел, че е независим от краля и принцовете. Приемал в дома си подозрителни чужденци еретици и четял забранени книги, донесени му от странство“. А сега — продължи Дегре с известно колебание — стигам до документа от това досие, който ми се стори най-обезпокояващ и странен. Става дума за протокол, съставен след процедура за прогонване на бесовете от вашия съпруг, която била извършена от три духовни лица. Те заявяват, че са уличили графа в сговор с дявола и че той действително е обладан от нечистите сили.

— Не може да бъде! — извика Анжелик, усещайки, че я избива студена пот. — Кои са тези духовни лица?

— Един от тях е монахът Беше, за когото ви говорих онзи ден. Не знам дали е могъл да проникне в Бастилията като представител на духовния съд. Но е сигурно, че процедурата действително е била извършена и че свидетелите й потвърждават как всички реакции на графа доказват по безспорен начин връзките му със сатаната.

— Не може да бъде! — повтори Анжелик. — Нали поне вие не вярвате в подобно нещо?

— Аз, госпожо, съм свободомислещ човек. Не вярвам нито в Бога, нито в дявола.

— Замълчете! — промълви младата жена, бързо се прекръсти и като изтича до Флоримон, го вдигна и притисна до гърдите си. — Чуваш ли го какво говори, ангел мой? — зашепна му тя. — О, боже, всички хора са полудели!

След кратко мълчание Дегре се приближи до Анжелик и отново заговори:

— Не се вълнувайте, зад всичко това несъмнено се крие нещо подозрително, но трябва да го открием навреме. Държа обаче да подчертая факта, че този документ е много опасен, защото точно той би могъл да направи най-силно впечатление на съдиите и съдебните заседатели. Прогонването на бесовете е било извършено съгласно ритуала, установен от римския духовен съд. Реакциите на обвиняемия са неопровержимо доказателство срещу самия него. Отбелязах в частност реакцията му на дяволските петна и вселяването в чужда душа.

— За какво по-точно става дума?

— По отношение на дяволските петна, демонолозите твърдят, че някои точки по тялото на обладания от бесове човек стават особено чувствителни при допира на сребърно шило, от което предварително са прогонени злите духове. А при провеждането на това изпитание свидетелите са установили, че от време на време обвиняемият издавал нечовешки, „наистина адски“ викове, докато обикновеният човек не изпитвал никаква болка от лекото докосване на този безобиден инструмент. Що се отнася до способността на затворника да омайва, то знайте, че при него са довели някаква особа, която проявила всички познати признаци на обладаната душа.

— Ако е била Карменчита, не се съмнявам, че е разиграла великолепна комедия — отбеляза саркастично Анжелик.

— Може и да е била тя, но името й не се споменава тук. Във всеки случай, пак ви повтарям: зад този пункт от обвинението се крие някаква измама, звучи недостоверно. Но както предполагам, това няма да попречи на съдиите да се позовават постоянно на него и следователно аз трябва да мога да го опровергая. За съжаление, поне засега не виждам никакъв начин, по който да докажа нищожността на този документ.

— Може би съпругът ми ще ви подскаже нещо…

— Да се надяваме — замислено заключи Дегре.