Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (16)

16

— Ах, извинете. Сбъркала съм номера — смотолеви Моли. Тя побърза да затвори.

Обаждането на Къртни не се оказа чак толкова добра идея.

Планът ни буксуваше. Въпреки това бяхме решени да изплашим Къртни с Масльо. Оставаше само да я издебнем в гората в подходящо време.

Следващия ден, неделя, валеше дъжд. Бях ужасно разочарован.

Брат ми Кевин стоеше до мен до прозореца и гледаше как дъждовните капки се удрят в стъклото. Той също беше разочарован. С приятелите му се бяха уговорили да завършат филма за Калното чудовище.

— Може пък дъждът да спре — реших да го обнадеждя.

— Няма значение — въздъхна Кевин. — И без това няма да успеем да заснемем всичко.

— Защо да не успеете?

— Кално е — отвърна той.

 

 

Така измина седмицата. Валеше почти всеки ден.

В събота следобед слънцето се показа отново. Чарлейн сложи каишка на Масльо и всички тръгнахме ентусиазирано към гората.

— Не може Къртни да не е там! — заявих аз.

— Някой трябва да се прокрадне до горската къщичка — рече Моли. — Да провери дали Къртни и Денис са там, преди да пуснем Масльо.

— Аз ще го направя! — предложихме услугите си едновременно с Капата.

После се засмяхме. Бяхме във весело настроение. Мисля, че имахме добро предчувствие за това как ще проведем операцията. Този път Къртни нямаше да ни избяга.

Гората започва на няколко преки след къщата на Чарлейн. Денят беше чудесен, първият хубав ден след цяла седмица дъжд. Миришеше на свежест и влага.

Масльо току спираше да подуши някое цвете. Налагаше се Чарлейн да го дърпа за каишката, за да върви с нас. Не е никак лесно да теглиш цял санбернар, но тя се справяше.

— Устата ми пресъхна — оплака се Чарлейн, когато наближихме гората. — Дано не ми пречи да свиря.

Тя направи опит да подсвирне. Не се получи особено добре. Само суховато духване.

Въпреки това имаше ефект върху Масльо. Той незабавно повдигна глава. Ушите му щръкнаха и опашката му се изправи нагоре.

Коремът му започна да вибрира. От гърлото му изскочи ниско ръмжене. Едрото куче оголи заплашително зъби.

— Спри, Чарлейн — рекох. — Не е сега моментът.

Тя ме послуша и кучето се успокои.

— Някой да има дъвка? — попита Чарлейн. — Устата ми съвсем изсъхна.

Моли й подаде пакетче с дъвки.

— Масльо е готов! — обяви Капата веднага щом навлязохме в гората.

По земята танцуваха сенки от листа. Ярки слънчеви лъчи се процеждаха между клоните. Под краката ни пукаха строшени съчки.

— Хайде, куче! — подвикна му Чарлейн и задърпа каишката.

— Шшшт — предупреди я Моли. — Трябва вече да пазим тишина. Ако Къртни е в гората, може да ни чуе.

— Хайде, Масльо! — повтори шепнешком Чарлейн.

Кучето непрестанно ни създаваше затруднения. Току спираше да подуши нещо. Дърпаше каишката и искаше да се освободи и да тръгне накъдето му хрумне. Сигурно в гората имаше твърде много примамливи миризми. Въртеше като побесняло опашка и дишаше шумно.

Вече бяхме доста навътре в гората и приближавахме потока. Тук сенките бяха по-дебели, а въздухът — прохладен.

— Ще се промъкна незабелязано до къщичката да проверя дали Къртни и Денис са там — прошепнах. Подадох на Капата кафявия хартиен плик, който носех. — Подръж го, докато се върна. Ей сегичка идвам.

Капата изгледа подозрително плика.

— Какво е това?

— Ще видиш — рекох му и се отправих на разузнавателната си мисия. Приведох се и се запрокрадвах между храстите.

Хвърлих един поглед към моите приятели. Бяха се скупчили около Масльо. Голямото куче бе легнало на земята и дъвчеше някакъв клон.

Докато вървях по една тясна пътека между дърветата, изведнъж осъзнах, че сърцето ми бие лудо. Това е! Денят на моята победа над Къртни.

Къщичката й се намираше близо до потока, от другата страна на малка затревена полянка. Докато се приближавах, чувах тихия ромон на водата.

Гледах да се придържам към сенчестата част. Не исках Къртни и Денис да ме забележат. Това щеше да премахне изненадата.

На лицето ми цъфтеше усмивка. Ако сега са там…

Спрях в края на поляната и погледнах към другия край. Високата трева се бе слегнала от множество стъпки. Сигурно брат ми и приятелите му бяха идвали тук, за да снимат своя филм за Калното чудовище.

Започнах да заобикалям поляната. Къщичката на Къртни се показа от другата страна. Приличаше на голям дървен сандък, подпрян на най-долния клон на един стар дъб. До земята се спускаше въжена стълба.

Къде ли са те? Къртни и Денис?

Не ги виждах.

Направих още няколко крачки и разтворих високите тръстики.

— Ох — изпъшках, когато нещо ме ужили по рамото. Погледнах надолу и измъкнах две бодилчета от ръкава на фланелката ми.

Сетне продължих, все така безшумно.

Спрях, когато чух гласове. Момичешки гласове.

И тогава видях Къртни и Денис. Бяха малко пред мен и вървяха из гората.

Скрих се зад един гъст храсталак.

Бяха само на няколко крачки от мен. Дали са ме видели?

Не.

Разговаряха оживено, сякаш се караха за нещо. Следях ги иззад храстите. И двете носеха сини фланелки и бели джинси. Като близначки.

Вървяха бавно в противоположна посока и от време на време спираха да късат цветя.

Страхотно! — помислих си. Идеално!

Знаех, че днес ще е денят!

Обърнах се и забързах безшумно назад. Нямах търпение да се върна при моите приятели.

Открих ги на същото място, скупчени около кучето.

— Масльо, твой ред е! — извиках развълнувано, докато се приближавах.

— Искаш да кажеш, че са там? — попита учудено Капата.

— Да, там са. Чакат някой да ги изплаши.

— Страхотно! — възкликнаха Моли и Чарлейн.

Чарлейн се опита да вдигне Масльо на крака.

— Почакай — взех хартиения плик от Капата. — Преди да стане, нека му сложим това.

Извадих тубата с крем за бръснене, която бях взел.

— Това пък за какво е? — попита Капата.

— Ще го напръскаме с пяна около устата — обясних. — Все едно че е побеснял. Когато го видят, ръмжащ и с пяна на езика, направо ще паднат на земята от страх!

— Чудесно! — извика Моли и ме тупна по рамото. — Наистина великолепна идея!

Всички ме поздравяваха. Понякога и на мен ми хрумват разни неща, признавам.

Масльо се изправи. Започна да дърпа Чарлейн към поляната.

— Да го отведем по-близо до тях — прошепна Чарлейн. — След това ще го напръскаме с пяната и ще го пуснем.

Моли, Капата и аз я следвахме отблизо. Не след дълго стигнахме края на поляната. Спряхме зад един гъст храсталак и надникнахме иззад него. Разполагахме с чудесно прикритие.

Къртни и Денис стояха на полянката. Бяха скръстили ръце и обсъждаха нещо с приглушени гласове.

Не бяхме достатъчно близо да чуем за какво говорят. Зад тях водата в потока ромолеше.

— Време е да започваме, Масльо — прошепна Чарлейн и се наведе да отвърже кучето. — Ще му подсвирна веднага щом излезе на поляната.

Сграбчих тубата и изпразних съдържанието й на дланта си.

Изведнъж чух някакъв звук откъм дърветата зад нас.

Шумолене и пукот от строшени съчки. Нещо тичаше през гората. В празното място между два храста се показа едра катерица.

Масльо също я видя. Тъкмо когато се наведох да му намажа муцуната с пяна, едрото куче се втурна към нея.

Тупнах по лице.

Когато вдигнах глава, кучето вече се носеше след катерицата.

Приятелите ми наскачаха едновременно.

— Масльо! Върни се, Масльо! — извика Чарлейн.

Изправих се. Цялата ми фланелка отпред беше намацана с пяна за бръснене. Без да й обръщам внимание, се затичах след другите.

Вече бяха доста пред мен. Изгубих ги от погледа си. Но чувах гласа на Къртни, която продължаваше да вика:

— Масльо! Върни се, Масльо! Къде си?