Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (3)

3

Докоснах ледената точка на гърба си.

— Какво е това? — извиках аз. — Толкова е студено!

Никол скочи на крака и погледна гърба ми.

— Джордан, ти си намушкан! — обяви тя. — С лилава ледена близалка!

Завъртях се и чух гаден смях. Близнаците на Милър изскочиха иззад едно дърво.

Трябваше да се сетя. Близнаците Милър — Кайл и Кара. С еднакви чипи нослета, палави очички и късо подстригана червена коса. Гадост. И двамата с водни оръдия, червени при това.

Тия близнаци обичат майтапите. Повече и от мен. И са много по-гадни.

Всички в квартала се страхуват от тях. Нападат малки деца на автобусната спирка и им вземат парите за обяд. Веднъж взривиха пощенската кутия на семейство Сакс с воняща бомба. Миналата година Кайл така ме удари на един бейзболен мач, че ми извади въздуха. Беше му забавно да гледа как посинявам.

По някаква неизвестна за мен причина тези близнаци обичат да ми погаждат номера повече отколкото на всеки друг.

Кара е точно толкова опасна, колкото и брат й. Срам ме е да призная, но Кара може да ме повали с един удар. Знам го от опит. Миналото лято насини окото ми.

— Ох, толкова е горещо. Толкова е горещо — присмя се Кара, имитирайки плачливия глас на Лорън.

Зад гърба си Кайл премести водното оръдие от едната в другата си ръка. Направи го така, че да изглежда като сложно движение.

— Арнолд ме научи как да го правя — похвали се той.

Опитва се да ме накара да мисля, че говори за Арнолд Шварценегер. Твърди, че познава Арнолд. Но аз се съмнявам.

Никол ме дръпна за ризата отзад.

— Татко ще те убие, Джордан — каза тя.

— Защо?

Извих врат назад. На гърба на ризата ми имаше тъмнолилаво петно.

— О, страхотно — измърморих аз.

— Татко каза да не се цапаме — припомни ми Никол.

Като че ли трябваше да ми се напомня.

— Не се притеснявай, Джордан — каза Кайл. — Ще го почистим.

— Е… ами добре — измърморих аз. Каквото и да имаше предвид Кайл под „ще го почистим“, знаех, че няма да ми хареса.

Бях прав.

Двамата с Кара вдигнаха водните си оръдия и ги насочиха към мен, Никол и Лорън.

— Спрете! — изпищя Лорън. — Ще ни измокрите!

Кайл и Кара се изсмяха по техния си маниакален начин.

— Нали казахте, че ви е горещо!

Направо прогизнахме. Ризата ми беше толкова мокра, че можех да изцедя цяла чаша вода от нея. Изгледах близнаците.

Кайл вдигна рамене.

— Исках само да помогнем.

Да бе, да не повярваш.

Трябваше да съм благодарен, че само ни намокриха. Все пак леко ни се размина.

Не понасям тия близнаци. Никол и Лорън също не ги понасят. Мислят се за голяма работа. Само защото са на тринайсет и имат плувен басейн в задния двор.

Баща им работи в една филмова компания. Непрекъснато се хвалят, че гледат филмите на специалните премиери и се познават с филмови звезди.

Досега не съм виждал филмова звезда да им идва на гости. Нито веднъж.

— Олеле, целият си мокър — присмя се Кара. — Защо не покараш колело, за да изсъхнеш?

С Никол се спогледахме. Когато сме само двамата, не се разбираме много. Но когато близнаците Милър са наблизо, двамата сме като едно.

Познаваме двамата Милър твърде добре. Нямаше да споменат колелата ни без причина. Лошо!

— Какво сте направили на колелата ни? — запита Никол.

Близнаците се направиха на невинно учудени.

— Кой — ние ли? Нищо не сме направили на скъпоценните ви колела. Идете и вижте.

С Никол погледнахме към къщата на Лорън, където бяхме оставили колелата.

— Оттук изглеждат добре — прошепна Никол.

— Има им нещо — казах аз. — Изглеждат странно.

Приближихме се до колелата. Със сигурност изглеждаха странно. И двете кормила бяха завъртени на обратно.

— Надявам се да имате задна скорост — изхили се гадно Кайл.

Обикновено не се бия, но нещо прещрака в мен. Този път Кайл и Кара бяха отишли твърде далече.

Скочих върху Кайл. Стоварихме се на земята и започнахме да се боричкаме. Опитах се да го прикова с коляно, но той ме отблъсна встрани.

— Спрете! — изкрещя Никол. — Спрете!

Кайл ме претърколи по гръб.

— Мислиш си, че може да ми скачаш, така ли, Джордан? Голям скапаняк си!

Ритнах го. Той прикова рамото ми с коляно.

Никол закрещя истерично.

— Джордан! Внимавай!

Погледнах нагоре. Кара стоеше над мен и държеше камък, голям колкото главата й. На лицето й се разля гадна усмивка.

— Хайде, Кара, пускай го! — заповяда Кайл.

Опитах се да се претърколя настрани, но не можех да мръдна. Кайл ме беше приклещил.

Кара вдигна камъка. После го пусна… право върху главата ми.