Крис Картър
Скулптора (99)

99.

Следващите двайсет и четири часа преминаха неусетно. Всички работеха колкото могат по-бързо и усилено, но не бележеха голям напредък.

С опита си с бази с данни Алис предложи да извърши търсенето на трупове във всякакви видове контейнери, но почти веднага удари на камък. Експертните й умения бяха в дигиталния свят. Ако някакви данни се съхраняваха в интернет, тя несъмнено щеше да ги намери. Ако обаче търсиш нещо, което датира години преди въвеждането на дигиталните бази с данни, всичко се превръща в лотария. Ако на даден етап на някой нископлатен чиновник бяха възложили умопомрачаващата задача да прехвърли информацията от хартия на дигитален носител, Алис знаеше, че ще я намери. Но ако информацията все още беше прибрана в някой мрачен архив, щеше да си остане там. Поради недостатъчен бюджет и липса на персонал повечето правителствени организации никога не успяваха напълно да дигитализират целия обем от данни на хартия.

* * *

Хънтър и Гарсия отново отидоха в дома на Ейми Даусън, делничната болногледачка на Дерек Никълсън. Тя беше видяла първите страници на вестниците и снимките на трите жертви. Не разбираше защо сериен убиец би отнел живота на господин Никълсън.

Робърт отново подхвана темата, че Дерек Никълсън е искал да се помири с Бога и да каже на някого истината за нещо, но Ейми заяви, че той е казал само това. Не споменал нищо друго или имена. Тя нямаше представа за каква истина става дума и не си спомняше нищо ново за човека, който беше посетил Никълсън в онзи ден.

Срещата с Мелинда Уолис, болногледачката през почивните дни, която беше намерила трупа му в онова утро, беше много по-деликатен проблем. След убийството тя се беше върнала в дома на родителите си в Ла Хабра Хайтс, усамотено селце, което се намираше на границата между Ориндж и Лос Анджелис Каунти. Дори с опита на Хънтър разговорът с нея се оказа невъзможен. Травмата, причинена от видяното в стаята, и мисълта, че е била до безмилостния убиец и че кървавото послание на стената е било предназначено за нея, бяха пуснали корени дълбоко в съзнанието и подсъзнанието й. Дори с години психотерапия, която родителите й не можеха да си позволят, тя никога вече нямаше да бъде същата. За жалост Мелинда Уолис беше станала поредната жертва на Скулптора.