Крис Картър
Скулптора (92)

92.

Въпреки грима, добре сресаната коса и безупречно изгладените пола и блуза, Алис изглеждаше уморена. Издаваха я очите й, които бяха зачервени от безсънието.

Двамата детективи не отрониха нито дума.

Тя сложи куфарчето си на бюрото и повтори:

— Те са се познавали. Андрю Насхорн и Нейтън Литълуд са се познавали.

Хънтър не беше виждал Алис от вчера сутринта. Тя не беше дошла на работа следобед. Знаеше, че не е чула новината му, и съдейки по вълнението й и факта, че той и Гарсия са слушателите й, беше очевидно, че Алис не знае за снимката, която беше намерил в апартамента на Литълуд.

— Ние вече… — започна Карлос, но той го прекъсна, като се обърна към Алис:

— Как разбра?

Усмивката й стана по-широка. Тя извади два листа от куфарчето си.

— Това са данните на мобилния телефон на Нейтън Литълуд. — Алис даде единия лист на Хънтър. — Получиха се вчера, докато вас двамата ви нямаше. Този… — връчи на Робърт втория лист — е от записите на мобилния телефон на Андрю Насхорн.

Не беше необходимо Хънтър да търси в списъците. Алис беше оцветила с маркер номерата. Един и същ телефонен номер се повтаряше три пъти в записите на Насхорн и два пъти в тези на Литълуд.

— Номерът е на компаньонка. Работи сама, не е от агенция — продължи тя. — И двамата са използвали една и съща компаньонка.

На лицата на детективите се изписа съмнение.

— Компаньонка? — попита Гарсия.

— Да. Казва се Никол. — Алис млъкна и вдигна показалеца на дясната си ръка. — Викат й Никол Послушната. Тя обслужва специфичен тип клиенти.

Карлос остави чашата с кафето си.

— Добре, съгласен съм, че откритието, че Насхорн и Литълуд са използвали едно и също момиче на повикване, е нещо, което определено трябва да проучим, но това не означава, че са се познавали.

— Тя не е момиче на повикване — поправи го Алис, — а послушна компаньонка. Предлага много специални услуги. Това са нейни думи, не мои.

— Говорила си с нея? — Гарсия беше изненадан.

— Снощи.

Детективите не очакваха това.

— Вижте, и двамата бяхте извън офиса и проследявахте нови улики. Попаднах на тази информация късно вчера и реших да се поразровя, вместо да чакам. Случи се така, че снощи успях да се срещна с нея, и разговаряхме.

— Как я накара да говори? — Карлос знаеше от опит, че никак не е лесно да убедиш някого, свързан с нелегалната секс търговия в Лос Анджелис, да говори.

— Доказах й, че не съм ченге, нито репортер, и гарантирах, че информацията, която ми каже, няма да бъде използвана срещу нея.

— И това подейства?

— Е, имам и други възможности, които вие като полицаи обикновено нямате.

— Платила си й — заключи Гарсия.

— Това винаги има ефект — призна Алис. — Как мислите, че прокуратурата задържа информаторите си? Като им дава понички и топло мляко? Никол е послушна компаньонка. Плащат й да прави по-лоши неща, отколкото да говори. Да получава пари за разговор вероятно е била най-лесната й работа. Освен това й дадох визитната си картичка и й казах да ми се обади, ако й трябва адвокат. В нейната професия това е много изкусително предложение.

Карлос не можеше да оспори думите й.

— И за какво разговаряхте?

— Чуйте сами. — Алис извади диктофон от куфарчето си и го сложи на бюрото на Робърт. — Правила съм го и преди. — Тя намигна на двамата детективи.

Изненадани, те се приближиха до бюрото.

— Тук й показвам снимката на Андрю Насхорн. — Алис включи диктофона.

— А, да, Пол. Може да се каже, че той е редовен клиент. Виждам го веднъж в месеца, понякога по-често, понякога по-рядко.

Гласът, който прозвуча, беше чувствен, на жена на около двайсет и пет години, но имаше нюанс на твърдост, присъща на хората, израснали на улицата.

— Пол? — разнесе се и гласът на Алис.

— Това е името, което той използва. Виж, знам, че никой от клиентите ми не се представя с истинското си име. Той ми каза, че името му е Пол, и аз го наричам Пол. Така се прави. — Настъпи кратко мълчание. — Той обича грубите игрички.

— Грубите?

— Да. Обича да ме завързва, да пъха кърпа в устата ми, понякога да слага превръзка на очите ми и да ме напляска. Нали се сещаш, прави се на мъжага. — Никол се засмя. — Но аз нямам нищо против. И на мен ми доставя удоволствие.

Робърт предположи, че последната забележка е изречена, защото Алис е направила шокирана физиономия.

— Той ли идваше при теб?

— Понякога. Понякога аз ходех на лодката му. Понякога той наемаше студио, обзаведено като средновековна тъмница. В Лос Анджелис има няколко такива места. Оборудването е по-хубаво.

— И откога ти е… клиент?

— От няколко години.

— Кога го видя за последен път?

— Неотдавна.

— Може ли да уточниш?

Отново настъпи кратко мълчание. Чу се звук от разместване на предмети. Хънтър предположи, че Никол е бръкнала в чанта или чекмедже.

— Преди около пет седмици, на тринайсети май.

— Добре, ами този човек?

Алис изключи диктофона.

— В момента й показвам снимка на Нейтън Литълуд — поясни тя и после отново пусна записа.

— Да, виждам се и с него… от време на време. Но не толкова често колкото с Пол. Той се нарича Удс^[1]. — Този път Никол се засмя. — Аз не бих го кръстила така, ако се сещате какво искам да кажа, но това е името, което той харесва, и аз му викам така.

— И той ли обичаше… „грубите игрички“?

Жената се изсмя цинично и гърлено.

— Всичките ми клиенти са груби по свой начин. Затова идват при мен, а не при някоя курва за два долара на час в Западен Холивуд. Тук получават онова, за което плащат.

Алис поклати глава. Очевидно не разбираше как някоя жена може да се подложи на словесно и физическо малтретиране и други унижения за пари.

— Кога го видя за последен път?

Чу се звук от прелистване на страници.

— В началото на месеца, на втори юни.

— Нека да ти покажа още една снимка. — Алис погледна двамата детективи и прошепна „Дерек Никълсън“.

— Ммм, не. Не го познавам.

— Сигурна ли си?

— Да — отговори Никол след няколко секунди мълчание.

— Значи не ти е бил клиент?

— Точно това казах.

— Добре, само още едно нещо. Знаеш ли дали Пол и Удс се познаваха? Идвали ли са заедно при теб?

— Не правя групови сеанси. Напрежението е голямо. Когато ме ангажират, искат ме само за себе си. — Никол отново се изсмя гърлено. — Но, да, те се познаваха. Така Удс ми стана клиент. Когато започна да се среща с мен преди години, Пол каза, че има приятел, който вероятно много ще иска да се види с мен. Казах му да даде телефонния ми номер на приятеля си. И седмица по-късно Удс ми се обади.