Том Егеланд
Краят на кръга (80)

11.

Сутрин е. Светлината е приглушена. Цветовете по склоновете все още не са се събудили.

Вцепенен от умора, седя с лакти, подпрени на перваза. Цяла нощ се взирах в голямата, черна празнота и видях как мракът се разтваря в бледо сияние, гледах танца на прилепите срещу звездите. Откакто се зазори, дребните птици пърхат и цвърчат в клоните на дървото пред прозореца. Подобно стрелкащи се точки, те гонят насекоми високо във въздуха. Долу на двора сиво-черната котка се протяга блажено. Един товарен камион, пиян от съня, подскача леко по пътя, натоварен с плодове и зеленчуци.

Даян замина. Видях я да тръгва. Посред нощ някой занесе куфарите й в минибуса и я откара. В продължение на няколко минути аз следих бавната топка светлина, преди мрака да я погълне.