Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (28)

2.

В последната килия, номер десет, лежеше изисканият мъж, наречен примипил.

Той кимна, когато аз и КК престъпихме прага на килията. Сякаш ни очакваше.

— Длъжни са да мълчат. — Акцентът му беше по-силен, отколкото си спомнях. — И мъчения няма да ги накарат да проговорят.

— А кръвопускането? — попитах дръзко. Все пак и той бе прикован за стената.

— Разполагам със сведения за по-нататъшните процедури — обясни КК. Гласът му звучеше официално и безчувствено, сякаш четеше съобщение пред съкооператорите в жилищен блок. — Ще бъдете предадени на властите в една от страните, където са били извършени убийствата. Труден случай. Три убийства в три различни страни. Ако всичките поискат предаването ви, европейският орган Евроюст ще помогне за вземане на решението в коя държава да бъдете съдени. По всяка вероятност ще бъдете обвинени колективно в съучастничество в предумишлено убийство. Без технически доказателства е трудно да се каже кой е извършил убийствата. Всичко това обаче ще се случи, когато ние приключим с вас. Отговорни сте за доста престъпления, но бъдете спокойни. Нашите методи за разпити са по-хуманни от вашите. Няма да ви източим и капчица кръв. Имаме си други начини да накараме хората да пропеят. Химически.

Мъжът прокара пръсти през сребристата си коса сякаш не беше чул и дума. По китките му личаха резки. Дългите, остри нокти бяха изрязани и изпилени. Може би пазачите се опасяваха да не ги използва за оръжие, което съвсем не беше далеч от истината.

— Какво правиш тук? — обърна се той към мен. Затворническата му униформа изскърца, когато се помръдна.

— Опита се да ме убиеш. Струва ми се, че имам известно право да знам защо.

— Мислех, че знаеш причината.

— Разбирам, че търсите ръкописа. Не проумявам обаче как един човешки живот може да означава толкова малко.

— Ние, хората, живеем по милостта на боговете.

— Вие сте монаси, не богове. Не вие решавате кой да живее и кой да мре.

— Ние сме оръдията на боговете.

— С неограничени правомощия?

— Съдиш ни, защото не знаеш. Когато умрем, ние се връщаме в costhul — универсалната общност, която винаги е съществувала и ще пребъде. Земният живот е просто незначителен проблясък от тази безкрайност.

— И тази вяра ви дава правото да убивате?

— Какво означава един живот? Животът е кратък. Costhul е вечен.

— Кой го казва? Бог?

— Никой не познава Бог. Нито евреите. Нито християните. Нито мюсюлманите. Нито пък ние. Бог е твърде велик, за да бъде разбран. Ние, хората, не можем да проумеем божественото. Дори пророците и свещениците не разбират. Когато обаче станем едно цяло с costhul и боговете, всеки един от нас може да управлява всички светове на небето. Harga-mё-giddo-dom ще ни избави от оковите на земния живот. Едва когато Страшния съд унищожи творението, всички ще станем едно. С мрака. Със светлината. С costhul.

— Ти не си с всичкия си.

— Прочети светото ни послание!

— Какво послание?

Той замълча. Демонстративно.

Зададох му още въпроси, но сякаш някой го бе изключил — може би Луцифер, може би разумът. Ей така. Погледът му се взираше в нещо, с което нито аз, нито КК имахме общо. За щастие.

След няколко минути напуснахме килията. Докато вратата се затваряше, той улови погледа ми и каза:

— In nomine Magna Dei Nostri Satanas…

Вратата отряза края.

3.

Излязохме на задния двор и седнахме в колата. КК беше умислен.

— Странно. Нещо, казано от монаха, ми напомня за дума, която тъкмо бях прочел. Harga-mё-giddo-dom.

— Звучи като Армагедон. Не е ли някакво място? Мястото на последната битка между Бог и Сатаната?

— На хълма Мегидо в Израелската долина. Библията предсказва, че там ще се реши битката между възкръсналия Исус и Антихриста.

— Къде прочете тази дума?

— Разследвахме обещаваща следа, открита от Алдо Ломбарди в един от текстовете на папа Григорий Двоеслов. Споменава езическо описание на стена в катакомбите на Рим.

Никога не съм разбирал религиите.

Вярата бих могъл. Копнежът по нещо по-голямо от нас, по неразбираемото, по някаква посока. Смисъл. По-близка ми е кармата. Всичко, което правиш и не правиш, определя съдбата ти. Сумата от тези действия оформя следващия ти живот. Каквото посееш, това жънеш. Просто и ясно. Нирваната е да се отървеш от прераждането.

И нея никога не съм я разбирал.

Буда я описва като перфектното състояние на духа: радост, спокойствие и хармония. Доста далеч от собствения ми живот напоследък.