Агата Кристи
Коледата на Поаро (41)

IV

Пилар влезе решително в стаята, вдигнала гордо глава.

Тя отиде право при Лидия, която седеше до прозореца с плетка в ръце, и заяви:

— Лидия, дойдох да ви кажа, че няма да приема тези пари. Аз си тръгвам, веднага!

Жената я изгледа изненадано. Остави плетката си и изрече:

— Мое мило дете, навярно Алфред не ви е обяснил правилно! Съвсем не става дума за милосърдие, ако сте си помислили така. Наистина не е жест на любезност или щедрост от наша страна, а най-обикновен въпрос кое е справедливо и кое — не. Майка ви щеше да наследи тези пари и вие щяхте да си ги получите от нея. Това е ваше право — ваше кръвно право. Не въпрос на милосърдие, а на справедливост!

Пилар ядосано извика:

— И точно затова не мога да го направя — особено когато ми говорите и се държите по този начин! Беше ми приятно, че дойдох тук. Наистина беше забавно! Беше вълнуващо, но вие го развалихте! Тръгвам си веднага и повече няма да ви притеснявам!

Сълзи задавиха гласа й. Тя се обърна и изтича навън.

Лидия остана като вцепенена известно време, след което промърмори:

— Нямах представа, че ще реагира така!

Хилда се обади:

— Това дете изглежда доста разстроено.

Джордж прочисти гърлото си и рече с важен глас:

— Ъ-ъ-ъ… нали ви казах тази сутрин? Избран е погрешен принцип. Пилар има достатъчно ум, за да го разбере сама. Тя отказва да приеме милостиня…

Лидия отсече:

— Това не е милостиня! Това е нейно право!

Джордж отбеляза:

— Само че тя не мисли така!

Сагдън и Поаро влязоха в стаята. Полицейският началник се огледа и попита:

— Къде е господин Фар? Искам да говоря с него.

Преди някой да успее да отговори, детективът попита рязко:

— Къде е сеньорита Естравадос?

Джордж Лий отвърна иронично:

— Каза, че щяла да си обира крушите. Явно се е пренаситила на английските си роднини.

Поаро се обърна и извика на Сагдън:

— Хайде!

Докато двамата мъже излизаха в преддверието, се чу шум от падане на нещо тежко и далечен писък. Детективът извика:

— Бързо! Насам!

Те се втурнаха през преддверието към стълбището в далечния край. Поаро извърна глава, докато бягаше. Видя Стивън Фар, който каза:

— Жива е…

Пилар стоеше сгушена до стената в стаята си. Беше се втренчила в пода, където лежеше огромна каменна топка. Тя едва успя да промълви:

— Беше закрепена върху вратата ми. Щеше да ми падне върху главата, когато влизах, но полата ми се закачи на един пирон и ме дръпна назад.

Поаро се наведе и огледа гвоздея. На него имаше червен конец. Той вдигна глава и кимна мрачно.

— Този гвоздей, мадмоазел — каза, — ви спаси живота.

Сагдън рече объркано:

— Какво означава това?

Пилар отвърна:

— Някой се опита да ме убие!

Тя поклати глава няколко пъти.

Сагдън вдигна поглед нагоре към вратата.

— Капан. Старомоден капан, който е имал за цел да убие! Това е второто убийство, планирано в този дом. Само че този път не успя!

Стивън дрезгаво изрече:

— Слава Богу, че нищо ви няма!

Пилар разпери ръце в умолителен жест.

— Майко божия! — извика. — Защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?

Еркюл Поаро изрече бавно:

— По-добре е да зададете въпроса така, мадмоазел — „Какво зная?“

Тя го зяпна.

— Да зная? Че аз не зная нищо.

Той отвърна:

— Тук именно грешите. Кажете ми, мадмоазел Пилар, къде се намирахте по време на убийството? Не сте били в тази стая.

— Бях! Нали ви казах!

Сагдън изрече с преувеличена любезност:

— Да, но тогава не ни казахте истината и вие го знаете. Казахте ни, че сте чули вика на дядо си — само че не сте могли да го чуете оттук, защото ние с мосю Поаро проверихме това вчера.

— О! — Пилар затаи дъх.

Поаро добави:

— Намирали сте се доста близо до тази стая. Сега ще ви кажа къде според мен сте били. Били сте в нишата със статуите, която е много близо до вратата на дядо ви.

Пилар почти извика от изненада:

— О! Как разбрахте?

Той отвърна с лека усмивка:

— Господин Фар ви е видял там.

Стивън отвърна рязко:

— Не съм. Това е лъжа!

Детективът отвърна:

— Моля за извинение, господин Фар, но вие наистина сте я видели! Спомняте ли си вашата заблуда, че статуите в тази ниша са три, а не две? А онази вечер само една жена е била в бяло — мадмоазел Естравадос. Тя именно е била третата бяла фигура, която сте видели. Нали така, мадмоазел?

Пилар отвърна след кратко колебание:

— Да, така е.

Той любезно настоя:

— А сега ни кажете, мадмоазел, цялата истина. Защо бяхте там?

Момичето започна да обяснява:

— След вечеря излязох от гостната и реших да отида да видя дядо. Помислих си, че ще му е приятно. Когато обаче стигнах до завоя, забелязах, че пред вратата му има някой. Не исках да ме видят, защото знаех, че дядо заръча никой да не го безпокои тази вечер. Скрих се в нишата, за да не ме забележат. И тогава изведнъж чух ужасен шум — падаха маси, столове — тя размаха ръце — всичко падаше и се трошеше. Аз не помръднах, не зная защо. Бях изплашена. И тогава се чу онзи ужасен писък — тя се прекръсти — и сърцето ми направо спря. Тогава си казах: „Някой умря…“

— И после?

— После насам се втурнаха хора, аз излязох и се присъединих към тях.

Сагдън попита рязко:

— А защо не ни казахте нищо, когато ви разпитвахме първия път?

Пилар поклати глава:

— Не е хубаво да се казва твърде много на полицията. Помислих си, че ако ви кажа колко близо съм била до стаята на дядо, ще решите, че аз съм го убила. Затова заявих, че съм била в стаята си.

Сагдън назидателно изрече:

— Когато човек лъже, в крайна сметка самият той попада под подозрение.

Стивън Фар се обади:

— Пилар?

— Да?

— Кого видяхте пред вратата, когато стигнахте до завоя? Кажете ни.

Сагдън повтори:

— Да, кажете ни.

За момент девойката се поколеба. Отначало отвори широко очи, после ги присви. После бавно изрече:

— Не зная кой беше, защото беше тъмно. Но беше жена…