Агата Кристи
Коледата на Поаро (32)

IV

Лидия каза:

— Добро утро, мосю Поаро. Тресилиън ми каза, че ще ви намеря тук с Хари, но съм доволна, че сте сам. Още от сутринта съпругът ми започна да говори за вас. Той много иска да ви види.

— А! Да? Да отида ли при него?

— Още не. Той почти не спа тази нощ. Най-накрая му дадох силно приспивателно. Още спи и не искам да го будя.

— Разбирам. Постъпили сте умно. Снощи видях, че за него шокът беше много голям.

— Вижте, мосю Поаро, той беше загрижен за баща си, много повече от останалите.

— Разбирам ви.

Тя попита:

— Имате ли — вие или господин Сагдън — някаква представа кой може да е сторил това ужасно нещо?

— Имаме определени идеи, мадам, за хората, които не са го сторили — подчерта Поаро.

Лидия каза припряно:

— Всичко е като кошмар — толкова е нереално — просто още не мога да повярвам! — После добави: — А Хорбъри? Наистина ли е бил, както твърди, на кино?

— Да, мадам, проверихме това. Той казва истината.

Лидия замълча. Лицето й леко пребледня. После изрече:

— Но това е ужасно! Значи остава да е някой от семейството!

— Точно така.

— Мосю Поаро, не мога да повярвам!

— Мадам, вие можете и всъщност го вярвате!

Тя понечи да се възпротиви, после изведнъж се усмихна тъжно:

— Какъв лицемер може да бъде човек!

Той кимна.

— Ако бяхте откровена с мен, мадам, щяхте да признаете, че ви се струва съвсем нормално някой от семейството да иска да убие вашия свекър.

Лидия каза рязко:

— Това са неправдоподобни думи, мосю Поаро!

— Да, така е. Но и вашият свекър беше неправдоподобна личност!

— Горкият човечец. Сега го съжалявам. А приживе ме дразнеше неимоверно! — изрече тя.

— Така и предполагах. — Поаро се наведе над една от каменните саксии. — Много са хубави. Страшно приятни.

— Радвам се, че ви харесват. Едно от моите хобита. Харесва ли ви арктическата градина с пингвините и леда?

— Очарователна е. А тази — тази каква е?

— О, това е Мъртво море — или щеше да бъде. Още не е завършена. Не я гледайте. А ето тази трябва да е Пиана в Корсика. Там скалите са съвсем розови и наистина са прекрасни, когато се спускат в синьото море. А тази пустинна сцена е много забавна, нали?

Тя го поведе нататък. Когато стигнаха до далечния край, жената погледна часовника си.

— Отивам да видя дали Алфред се е събудил.

След като тя си тръгна, Поаро бавно се върна до градината, представляваща Мъртво море. Вгледа се в нея с подчертан интерес. След това взе няколко от камъчетата и ги потъркаля из пръстите си.

Внезапно изражението му се промени. Той вдигна камъчетата и ги заразглежда.

— Каква изненада! — възкликна той. — Истинска изненада! Какво ли може да означава това?