Агата Кристи
Нула часът — развръзката (22)

8.

Последен влезе Томас Ройд. Седна сериозен и скован, приличаше малко на бухал.

Бил се върнал от Малайските острови за пръв път от осем години насам. От дете посещавал Гълс Пойнт. Госпожа Стрейндж била негова далечна братовчедка и семейството му я било отгледало от деветгодишна възраст. Предната вечер си легнал малко преди единайсет. Да, чул, когато господин Невил Стрейндж излязъл, но не го видял. Невил тръгнал към десет и двайсет или малко по-късно. Самият той не чул нищо през нощта. Когато открили трупа на лейди Тресилиън, бил станал вече и се разхождал в градината. Бил ранобуден. Настъпи мълчание.

— Госпожица Олдин ни каза, че в къщата се чувствало някакво напрежение. Вие също ли го забелязахте?

— Не мисля. Не съм особено наблюдателен.

„Лъжеш — помисли си Батъл. — Доста наблюдателен си. Бих казал, повече от останалите.“

Не, не смятал, че Невил Стрейндж страдал от недостиг на пари. Разбира се, не изглеждал така. Но той знаел много малко за делата на господин Стрейндж.

— Познавате ли добре втората госпожа Стрейндж?

— За пръв път я срещнах тук.

Батъл изигра последния си коз:

— Сигурно знаете, господин Ройд, че открихме отпечатъци от пръстите на господин Стрейндж върху стика, с който е извършено убийството. Открихме също и кръв по ръкава на сакото, с което е бил облечен снощи.

Замълча. Ройд кимна.

— Невил ни каза — измърмори.

— Питам ви открито: мислите ли, че той е извършителят?

Томас Ройд не обичаше да бърза. Изчака минута, една много дълга минута и отговори:

— Не разбирам защо питате мен. Не е моя работа. Това е ваша работа. Самият аз бих казал, че е твърде невероятно.

— Можете ли да предположите кой го е извършил?

Томас поклати глава отрицателно.

— Единственият човек, за когото бих допуснал такова нещо, не е в състояние да го стори. Това е всичко.

— И кой е той?

Ройд поклати глава още по-решително.

— Едва ли бих могъл да ви кажа. Това е лично мое мнение.

— Ваш дълг е да помогнете на полицията.

— Да ви съобщя факти. Това не е факт. Само мое хрумване. Освен това е невероятно.

— Не измъкнахме много от него — каза Лийч, когато Ройд си отиде.

Батъл кимна.

— Не, не измъкнахме. Стигнал е до някакъв извод — нещо съвсем конкретно. Бих искал да разбера до какъв. Това убийство е много особено, Джим, момчето ми…

Телефонът иззвъня, преди Лийч да успее да отговори. Обади се, изслуша някого, каза „добре“ и затвори телефона.

— Кръвта по ръкава на сакото е човешка — съобщи той. — Същата кръвна група, както на лейди Тресилиън. Изглежда, Невил Стрейндж загуби…

Батъл бе застанал до прозореца и гледаше навън с интерес.

— Младежът навън е много красив — отбеляза. — Много красив, но определено бих казал със съмнително поведение. Жалко, че господин Латимър, защото съм убеден, че това е господин Латимър, е бил снощи в Истърхед Бей. Той е от онези типове, които биха строшили черепа и на баба си, стига да могат да се измъкнат и да знаят, че ще получат нещо.

— Е, той няма полза — каза Лийч. — Смъртта на лейди Тресилиън не го облагодетелства по никакъв начин. — Телефонът иззвъня отново. — Да го вземат дяволите този телефон. Какво има сега?

Вдигна слушалката.

— Ало. А, вие ли сте, докторе. Какво? Отървала ли се е? Какво? Какво?

Обърна се към Батъл:

— Чичо, ела и чуй само.

Батъл се приближи и взе слушалката. Заслуша се, лицето му както обикновено остана безизразно. Нареди на Лийч:

— Извикай Невил Стрейндж, Джим.

Когато Невил влезе, Батъл тъкмо приключваше разговора. Невил, блед и изтощен, погледна недоумяващо старши инспектора от Скотланд Ярд, като се опита да прочете нещо зад каменната маска.

— Господин Стрейндж — каза Батъл, — познавате ли някого, който много ви мрази?

Невил го изгледа и поклати глава.

— Сигурен ли сте? Имам предвид, сър, който не просто да не ви обича, а казано направо, да ви ненавижда до смърт?

Невил стоеше прав като свещ.

— Не, не, разбира се. Няма такъв.

— Помислете, господин Стрейндж. Не сте ли наранили някого по някакъв начин?

Мъжът пламна.

— Има само един човек, когото може да се каже, съм наранил, но тя не е от хората, които изпитват омраза. Първата ми жена, защото я напуснах заради друга. Но мога да ви уверят, че тя не ме мрази. Тя е… тя е ангел.

Старши инспекторът се надвеси над масата.

— Ще ви кажа, господин Стрейндж, че вие сте щастливец. Неприятно ми беше да ви подозирам. Но бе именно така! Всичко щеше да звучи убедително и ако се сторехте несимпатичен на съдебните заседатели, щяхте да увиснете на бесилото.

— Говорите — каза Невил, — сякаш всичко е минало.

— Минало е — отвърна Батъл. — Вие сте спасен, господин Стрейндж по чиста случайност.

Невил продължаваше да го гледа недоумяващо.

— Когато снощи сте излезли от стаята й — поясни инспекторът, — лейди Тресилиън позвънила на прислужницата си.

Изчака да види дали мъжът осъзнава казаното.

— Тогава Барет я е видяла?

— Да, жива и здрава. Барет ви е видяла и вас да излизате от къщата, преди да отиде при господарката си.

Невил каза:

— Но стикът за голф… отпечатъците от моите пръсти…

— Не е била ударена със стика. Още в самото начало тази идея не се хареса на доктор Лейзънби. Веднага забелязах това. Била е убита с нещо друго. Онзи стик е бил оставен нарочно, за да хвърли подозрението върху вас. Може би го е направил някой, който е чул кавгата и ви е избрал като удобна жертва, или може би защото… — Замълча и после повтори въпроса си: — Кой в къщата ви мрази толкова силно, господин Стрейндж?