Агата Кристи
Нула часът — развръзката (18)

4.

В кабинета на началника на полицията се бяха събрали трима мъже с мрачни, разтревожени лица. Майор Мичъл каза с въздишка:

— Мисля, че не ни остава нищо друго, освен да го арестуваме, нали?

— Така изглежда, сър — отвърна тихо Лийч.

Мичъл погледна старши инспектор Батъл.

— Развеселете се, Батъл — каза той приятелски. — Да не са ви потънали гемиите.

— Нещо не ми харесва.

— Не вярвам на някого от нас да му харесва — възрази Мичъл. — Но ми се струва, че имаме достатъчно доказателства, за да поискаме разрешение за арест.

— Повече от достатъчно — съгласи се Батъл.

— Всъщност, ако не го сторим, всички ще ни потърсят сметка.

Старши инспекторът кимна печално.

— Да свършваме — каза началникът на полицията. — Имаме мотив — Стрейндж и жена му наследяват значителна сума след смъртта на старата дама. Знае се, че той последен я е видял жива. Чули са го да се кара с нея. По костюма, който е носил вечерта, има петна от кръв и, разбира се, най-изобличителното е, че са намерени отпечатъци именно от неговите пръсти върху въпросното оръжие.

— И все пак, сър — каза Батъл, — и на вас не ви харесва тая работа.

— Проклет да съм, ако е така.

— Какво точно не ви харесва, сър?

Майор Мичъл потърка носа си.

— Може би защото момчето е изкарано прекален глупак? — отбеляза той.

— И все пак, сър, убийците понякога се държат като глупаци.

— Да, зная, зная. Какво щяхме да правим, ако не беше така?

— На теб какво не ти харесва, Джим? — обърна се Батъл към Лийч.

Лийч се размърда недоволно.

— Господин Стрейндж винаги ми е харесвал. От години го виждам редовно тук. Приятен джентълмен и добър спортист.

— Не разбирам — изрече бавно Батъл — защо един добър тенисист да не може да бъде убиец. Няма нищо несъвместимо в това. — След като помълча, добави: — Това, което не ми харесва, е стикът.

— Стикът ли? — попита Мичъл малко озадачено.

— Да, сър, или като втора възможност звънецът. Звънецът или стикът, не и двете едновременно. — Продължи: — Какво според нас се е случило в действителност? Дали господин Стрейндж е отишъл в стаята й, скарали са се, той е загубил самообладание и я е ударил със стика по главата? Ако е така и е било непреднамерено, защо е носил стик със себе си? Такива неща човек не мъкне вечер със себе си.

— Може да е тренирал замах или нещо подобно.

— Може, но никой не го спомена. Никой не го е видял да го прави. За последен път със стик в ръка са го видели преди около седмица, когато е тренирал долу на плажа. Или е имало кавга и той е загубил самообладание, но знаете ли, виждал съм го по кортовете на онези турнири, когато звездите в тениса са настръхнали и са възел от нерви. И ако изпуснат нервите си, започва шоуто. Никога не съм виждал господин Невил да се държи арогантно. Според мен се владее великолепно, по-добре от всеки друг. И въпреки това ние допускаме, че изпада в ярост и удря по главата една крехка стара дама.

— Има и друга възможност, Батъл — каза началникът на полицията.

— Зная, сър. Версията, че е било преднамерено. Искал е да получи парите на старицата. Това се връзва със звънеца, което пък обяснява упойването на прислужницата, но не се връзва със стика и разправията! Ако е решил да я убива, щеше да е много предпазлив и нямаше да се кара с нея. Можеше да упои прислужницата, да се промъкне в стаята през нощта, да я халоса по главата и да инсценира едно хубавичко обирче, като изтрие отпечатъците от стика и го върне предпазливо на мястото му! Вървим по грешен път, сър, смесваме хладнокръвното убийство с непреднамереното престъпление, а двете не бива да се смесват!

— Има нещо вярно в думите ви, Батъл, но каква е другата възможност?

— Занимава ме стикът, сър.

— Никой не би могъл да я удари по главата с този стик, без да размаже отпечатъците от пръстите на Невил. Това е абсолютно сигурно.

— В такъв случай — каза Батъл — тя е била ударена по главата с нещо друго.

Майор Мичъл пое дълбоко въздух.

— Това е доста своеволно предположение, нали?

— Мисля, че е съвсем разумно, сър. Или Стрейндж я е ударил с този стик, или никой не го е направил. Залагам на „никой“. В този случай стикът е бил оставен там съзнателно, с размазана по него кръв и полепнали коси. Доктор Лейзънби не хареса особено стика, трябваше да го приеме, защото бе там и защото не можеше да твърди със сигурност, че не е бил използван.

Майор Мичъл се облегна назад.

— Продължавайте, Батъл. Давам ви картбланш. Какво следва?

— Да се откажем от стика — каза Батъл. — Какво остава тогава? На първо място мотивът. Има ли Невил Стрейндж наистина мотив да премахне лейди Тресилиън? Той наследява пари, но според мен има голямо значение дали парите са му нужни. Той твърди, че не са. Предлагам да изясним този въпрос. Да проверим финансовото му състояние. Ако финансово е зле и парите му трябват, това го уличава още повече. Но ако, от друга страна, той е казал истината и е в добро финансово положение, то тогава…

— Е, какво тогава?

— Тогава ще трябва да проверим мотивите на останалите в къщата.

— Тоест, вие смятате, че Невил Стрейндж е бил уличен несправедливо?

Старши инспектор Батъл присви очи.

— Прочетох някъде една мисъл, която много ми хареса. Нещо за нежна италианска ръка. Струва ми се, че в случая виждам точно това. Явно се сблъскваме с едно диво, брутално, преднамерено престъпление, но ми се струва, че долавям и още нещо — задкулисната игра на една нежна италианска ръка…

Настъпи продължително мълчание, началникът на полицията гледаше Батъл.

— Може и да сте прав — каза най-сетне. — По дяволите, има нещо странно в цялата тази история. Как предлагате да действаме?

Батъл поглади ъгловатата си челюст.

— Много добре, сър. Предпочитам откритите неща. Всичко е било нагласено така, че да заподозрем господин Невил Стрейндж. Нека продължим да го подозираме. Няма нужда да отиваме твърде далеч и да го арестуваме, достатъчно е да намекнем за подозренията си, да го разпитаме, да насочим вниманието към него и да наблюдаваме поведението на другите. Да проверим твърденията му, да проследим внимателно стъпките му през онази нощ. Да правим всичко колкото е възможно по-явно.

— Съвсем като у Макиавели — смигна майор Мичъл. — Ролята на непохватния полицай в изпълнение на кинозвездата Батъл.

Старши инспекторът се усмихна.

— Обичам да оправдавам надеждите, сър. Този път мисля да се позабавя, да не си давам толкова зор. Искам да подуша малко наоколо. Подозренията към Невил Стрейндж са добро извинение да си пъхна носа навсякъде. Знаете ли, имам чувството, че в този дом става нещо странно.

— Ще проверите нежния пол?

— Щом искате да го наречете така, сър.

— Действайте, както решите, Батъл. Работете заедно с Лийч.

— Благодаря, сър. — Батъл се изправи. — Има ли вести от адвокатите?

— Не. Позвъних им. Познавам добре Трелони. Ще ми изпрати копие от завещанието на сър Матю и лейди Тресилиън. Разполагала е с около петстотин годишно, вложени в ценни книжа. Оставила е наследство на Барет, малко на Хърстъл, останалото на Мери Олдин.

— Трябва да държим под око и тримата — каза старши инспекторът.

Мичъл погледна развеселено.

— Недоверчиво момче сте, нали?

— Няма смисъл да се съсредоточаваме върху петдесетте хиляди лири — каза Батъл сериозно. — Много убийства са извършени за по-малко от петдесет лири. Зависи колко силно желаете парите. Барет получава наследство и може би сама се е упоила така, че да отклони подозрението от себе си.

— Тя едва не е умряла. Лейзънби още не ни е разрешил да я разпитаме.

— Може би се е престарала от невежество. Освен това и Хърстъл може да е изпитвал остра нужда от пари. А госпожица Олдин, ако не разполага със собствени средства, може да е мечтала да поживее прилично, преди да е остаряла твърде много, за да може да се радва на живота.

Началникът на полицията погледна недоверчиво.

— Добре — каза той. — Оставям на двама ви. Залавяйте се за работа.