Самюел Бьорк
Совата (74)

72.

Шейсет и две годишният швейцарец се радваше като малко дете. Приятни тръпчици лазеха по тялото му. Не се бе чувствал така, откакто за първи път видя предишната девойка на екрана.

Заедно. Младото момиче в мазето и той. Двама самотници, които са се намерили. Дотогава не бе изпитвал такова задоволство. Двамата бяха създадени един за друг. Милваше я по косата, докато спи. Усмихваше се, като я гледаше как тича и така умело постига целта си — да получи храна от дупката — но после тя напълно неочаквано изчезна и той усети липсата й като черна дупка. Опита се да компенсира с парник със скъпи орхидеи и редки видове колибри. Похарчи много пари за съоръжението и през първите дни се чувстваше по-добре, скоро обаче празнотата се завърна.

Но ето че тя пак беше там. Не беше същата, всъщност беше почти същата. Така или иначе той вече я харесваше, дори може би повече от предишната, която го бе изоставила.

Хуго Ланг се усмихна и придърпа креслото си по-близо до екрана.

Мириам Мунк.

„Странно име“ — помисли си той, но после се изсмя на първоначалната си реакция, защото името нямаше никакво значение. Тя беше негова приятелка, затворена там само заради него, за да бъде той с нея. За да бъдат заедно, заедно. Първия ден го подразни, защото не правеше нищо. Само си седеше. Пръстите на тънките й ръце, обхванали пъргавото й тяло, се тресяха като листенца на трепетлика. Очите й почти не мигаха — обърканите й, ужасени очи не разбираха къде се намира. Плачеше. Сълзите се стичаха по изящните бели скули. Освен това — отчаяно чукане по вратата или прозорците — каквото и да беше това — и то не му хареса. Беше си облякъл халата, пред него имаше чашка коняк, а в камината гореше огън, но всичко беше напразно, щом не можеха да им се насладят заедно. Ала тя постепенно се предаде и вече всичко беше наред.

Хуго Ланг се усмихна и прокара ръка по бузата й. Толкова обичаше предишната — малко по-младо момиче с татуировка — и на моменти си мислеше, че по-добре от това няма накъде. Но ето че вече, само два дни откакто познаваше новата, като че ли му допадаше повече от предишната. Странно бе, че изобщо е възможно, ала беше истина.

Първия ден не се справяше особено добре.

Не схвана как се прави.

Но после в заключената стая се появи той — мъжът в перата, след което тя започна да се държи, както трябва.

Тичаше в колелото.

Ядеше храната, която се сипеше от дупката.

Хуго Ланг отпи от питието си и примъкна коженото кресло още по-близо. Сложи ръка на екрана и нежно я погали по косата, после внимателно доближи устните си до него и я целуна.

Без да нахалства и без да преминава границата.

Само целувчица по бузата.

Облегна се назад, вдигна чаша за дискретна наздравица и продължи да се усмихва.