Самюел Бьорк
Совата (75)

73.

Холгер Мунк преглътна хапчетата срещу главоболие с вода от крана и се загледа задъхан в отражението си в огледалото над мивката.

Какво се случваше, по дяволите?!

Наплиска си лицето със студена вода, нямаше представа откъде се взе изведнъж тази болка. Вече в продължение на няколко дни идваше, отиваше си, но не минаваше. Навярно лекарят беше прав. Води нездравословен живот. Трябва да тренира повече. Да не пуши толкова. Дали това е причината?

Възпълният следовател си избърса лицето с ръкава на пуловера. Дишаше тежко и чакаше хапчетата да подействат. Прекъснаха съвещанието за пет минути. Другите го чакаха там. Никой не можеше да си намери място, откакто бе изникнало това име.

Якоб Марштранер.

В началото Мунк го измъчваха съмнения. Минаха по толкова заобиколни пътища, сдобиха се с толкова много заподозрени, но вече беше сигурен, че търсят точно това момче.

Имаше само един проблем: Якоб Марштранер бе потънал вдън земя. Минаха три дни и още не се появяваше нищо. Претършуваха жилището му на „Юлеволсвайен“, но се оказа празно. Обискираха офиса му — малка еднолична фирма на име „JM Consult“, но не намериха нищо, което да им подскаже къде е.

Ненормален изрод.

Мунк подложи устни под струята и пийна малко вода, хапчетата най-сетне започваха да действат. Погледна се за последен път в огледалото, прокара длан по лицето си, насили се да се усмихне и без да бърза, се върна в заседателната зала.

— И така, докъде бяхме стигнали? — обърна се той към колегите си, заставайки до екрана. — Лудвиг?

— Нищо от летищата — докладва Грьонли. — Възможно е, естествено, да се е опитал да избяга с влак или с автомобил, но не е регистрирано преминаване на границата.

— Значи още е в страната?

— Не знаем — обади се Ким Колсьо. — За всеки случай уведомихме Интерпол.

— Хубаво — одобри Мунк. — А снимката на Марштранер?

— Излезе във всички вестници сутринта, нали така искаше? — осведоми го Анете Голи.

— Не го ли решихме единодушно?

— Не съвсем — избоботи Къри.

— Стига, Къри, престани — въздъхна прокурорката.

— Какво?

— Единодушни бяхме — вметна Лудвиг Грьонли.

— Казвам само, че е идиотщина — промърмори той. — Всеки път става така. Излиза снимка в медиите и телефоните ни прегряват от хиляди добронамерени глупаци, които си мислят, че са видели нещо подозрително да се прокрадва край гаража им.

— Доколкото ми е известно, аз съм началникът на отдела — скастри го Мунк. — И наредих снимката му да бъде публикувана днес, нали?

— Да — продължи Къри. — Аз само…

— Вече я има в интернет — намеси се Юлва и показа телефона си.

— Чудесно. Остава да се надяваме, че нещо ще излезе оттам.

Главоболието на Мунк бавно и подмолно се завръщаше. Той отпи от шишето с вода на масата.

— Добре. Какво друго?

Огледа лицата в залата.

— А къде впрочем е Миа? — зачуди се той.

— Получих съобщение от нея. Имала ангажимент, ще дойде по-късно — уведоми го Грьонли.

— Какъв?

— Не пише.

— Хубаво — изръмжа Мунк и се помъчи да се съсредоточи, преди да продължи. — Минаха три дни, а няма и следа от Якоб Марштранер. Това не е добре, хора. Все някой трябва да знае нещо. Все някой трябва да го е видял да прави нещо. Колата му засичана ли е извън Осло?

— Няма данни от фирмите, събиращи пътни такси — информира го Ким.

— А телефонът му?

— Според „Теленор“ последно е използван в петък от дома му — чу се гласът на Габриел Мьорк. — След това няма никакъв сигнал.

— Ами компютърът в офиса му?

— Съвсем празен е — отвърна Габриел.

— Сериозно, хора? — въздъхна Мунк. — Нищо ли нямаме?

— Да се върнем ли при ученичките? — попита Ким Колсьо. — Бяхме там онзи ден, но е възможно някое от момичетата да крие нещо.

— Струва си да опитаме — прецени Мунк. — Ще се заемеш ли?

Ким показа с кимване, че е съгласен.

— Ами намерената листовка? — колебливо се обади Юлва.

— Да?

— „Спрете фермата «Льокен»“. Защитниците на животните.

— Да? Откри ли нещо?

— Не, още не, но е странно…

Мунк губеше търпение в синхрон със завръщащото се с пълна сила главоболие.

— Провери пак — нареди той. — Потърси връзка с… как се казваше?

— Фронт за освобождение на животните.

— Хубаво. Чудесно. Опитай пак. Виж дали не можем да изровим нещо оттам. Три дни, хора, това не е добре.

Мунк отново отпи от бутилката с вода и в този момент телефонът на масата пред него започна да вибрира.

Мариане?

Той се извини и бързо излезе на верандата за пушачи.

— Ало?

— Холгер?

Позна по гласа й. След толкова много години.

Нещо не беше наред.

— Там ли си, Холгер?

Гласът й трепереше.

— Да, тук съм, Мариане. Случило ли се е нещо? Намери цигара в джоба на якето си.

— Чувал ли си се с Мириам?

— Не. От няколко дни не съм. Защо?

От другата страна за момент настъпи тишина.

— Ами аз…

— Случило ли се е нещо? — повтори Мунк въпроса си и запали цигарата.

— Снощи трябваше да вземе Марион, но не успявам да се свържа с нея.

— Как така?

— Гледах Марион…

— И Мириам я няма?

— Не съм сигурна — продължи Мариане. — Не искам да ти създавам грижи, но не знаех на кого другиго да се обадя.

— На мен ще се обадиш, разбира се.

— Нали няма проблем?

— Естествено. Боже Господи, Мариане… Сигурно няма причина за тревога — опита се да я успокои Мунк. — Знаеш какви ги върши понякога Мириам…

— Вече не е на петнайсет, Холгер — прекъсна го Мариане. — Наистина се безпокоя. Трябваше да дойде снощи, а сега не мога да се свържа с нея.

— Сигурно само… — продължи Мунк, но Мариане пак го прекъсна.

— Излъга ме.

— Как така те излъга?

— Каза, че ще помогне на Юлие с нещо, но аз й се обадих и… не призна веднага, но е било лъжа.

— Кое?

— Акция.

— За какво говориш?

— Като едно време. Незаконна акция. Не е помагала на Юлие, било е само претекст.

Мунк загуби нишката.

— Каква акция, Мариане?

— Не искаше да ми каже, но накрая го изкопчих от нея.

— От кого?

— От Юлие?

Мунк продължаваше да не схваща за какво говори тя.

— Кое?

— Пак е станала активистка.

— Кой?

— Мириам. Не ме ли слушаш, Холгер?

Гласът й прозвуча рязко и Мунк най-сетне започна да се пробужда. Главоболието беше изчезнало.

— Спокойно, Мариане. — Той дръпна от цигарата. — Със сигурност няма причина за тревога. И преди се е случвало, нали? Типично за нея. Непокорна е. Познаваш Мириам, никога няма да…

— По дяволите, Холгер! Не е вече на петнайсет. Страх ме е. Изчезнала е. Разбираш ли какво ти казвам?!

— Мариане, отпусни се. Разбирам, естествено. Отишла е на някаква акция? Каква е тази акция?

— За защита на животните — отвърна Мариане. Някъде в Хюрюм. Но снощи трябваше да се е върнала.

— Успокой се, започни от началото. Какво е щяла да прави?

— Юлие каза, че не е минало по план — продължи Мариане. — Затова са се отказали. Прекратили са акцията. Били се разбрали да се укриват в продължение на три дни, ако нещо са обърка.

— Значи се крие? — предположи Мунк.

— Не, Холгер. Била е в колата на онзи от снимката в интернет.

— На кого?

— Онзи, когото търсите. От случая с убийството.

Мариане звучеше почти изцедена, гласът й отекваше отдалече, някъде там на другия край.

— Кой? — отново попита Мунк.

— Страх ме е, Холгер — простена немощно Мариане.

— Значи Мириам е тръгнала на някаква акция?

— С онзи, когото издирвате.

— Кого имаш предвид? Якоб Марштранер ли?

— Да — прошепна тя.

Какво се случва, по дяволите?

— Преди колко време говори с Юлие?

Няма начин да е истина.

— Преди две минути. Току-що затворих.

Как е възможно…? Какво са правили двамата…?

— И Юлие потвърди, че Мириам е била в колата му?

Изчезнала е. Преди три дни.

— Юлие ми каза за него. Страх я е. Сигурно е станало нещо. И те не могат да се свържат с никого от двамата.

Не е истина.

— Юлие вкъщи ли си е сега?

Говори, спокойно. Не тревожи още повече Мариане.

— Да, на „Мьолергата“. Помниш ли къде живее?

Мириам.

— Да, да, помня, разбира се.

Фронт за освобождение на животните.

— Ще поговориш ли с нея?

Да му се не види!

— Естествено, Мариане. Сега затварям и ще й се обадя. Ще се чуем пак след малко.

Не е истина.

Мунк затвори, втурна се в заседателната зала, където го посрещнаха зяпнали лица.

— Къри, Ким, идвате с мен — извика запъхтяно той.

Две учудени физиономии.

— Ясно ли е? Всички останали… трябва ми цялата налична информация за акция на защитници на животните — трябвало е да се проведе в Хюрюм преди няколко дни. Фронт за освобождение на животните. Нужно ми е всичко, което успеете да намерите. Започнете с Юлие Вик. Тя е връзката. Трябва ми сега. Веднага.

— Какво ще… — понечи да попита Лудвиг Грьонли, но Мунк вече бе изчезнал през вратата.